Решение № 175 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Членове:

Асен Вл. Попов

Стоян К. Попов при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора М. В. Г. като разгледа докладваното от Яна Панева Частно наказателно дело № 20233100200880 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС /.

Образувано е въз основа на изпратено Удостоверение за конфискация, издадено въз основа на Регламент 2018/1805 на ЕП и на Съвета от 14.11.2018 относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, като актът за конфискация бил издаден на 26.03.2014г. от Апелативен съд в Монс, Белгия, влязъл в сила на 12.04.2014г. срещу българския гражданин А. С. А..

В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае решението за налагане на конфискация на лицето.

Назначеният служебен защитник на засегнатото лице А.- адв. Цветан Банков от АК- Варна изразява становище, че са налице предпоставки за признаване на решението.

Засегнатото лице А. А. нередовно призован, не се явява, поради което 1 производството се проведе по реда на чл. 16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното :

От приложеното по делото Удостоверение за конфискация се установява, че актът за конфискация бил издаден на 26.03.2014г. от Апелативен съд в Монс, Белгия, влязъл в сила на 12.04.2014г. срещу българският гражданин А. С. А., като му е била наложена конфискация в размер на 70 000 евро.

А. е бил осъден за престъпления извършени в периода 01.07.2012г.24.04.2013г. в

Белгия, наказуеми по чл.

42,43,43б,65,66,79,80,378,379,380,381,382,383,392, и 398 от белгийският Наказателен кодекс.

Съдът намира, че са налице пречки за признаване на конфискацията спрямо българският гражданин А. А., а именно:

1.Съгласно чл. 14 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС решения за конфискация се признават и изпълняват в Р България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления, за които се предвижда конфискация и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В настоящият случай сме изправени пред тази хипотеза, доколкото престъпленията за които е осъден в Белгия А. А. имат аналог в българския Наказателен кодекс, а именно престъпления по чл. 155 от НК-склоняване към проституция и чл. 159а от НК- трафик на хора. Видно от наказателно правните разпоредби на горепосочените състави на престъпления, наказанията които се предвиждат по българското законодателство са „Лишаване от свобода“ и „Глоба“.

Конфискация, като наказание за този вид престъпления не е предвидена.

2.На следващо място съдът намира, че е налице и основание за отказ от признаване на конфискация предвидена в чл. 19 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФСизпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на българския съд.

Видно от представеното удостоверение за конфискация издадено от Белгия, актът за конфискация е бил издаден на 26.03.2014г. от Апелативен съд в Монс, Белгия и е влязъл в сила на 12.04.2014г.

2

Съгласно чл. 82 ал.1 т.5 от българският Наказателен кодекс- разпоредби имащи отношение към давността за изпълнение на наказанията, от давността за изпълнение на конфискацията е две години, като съгласно чл. 82 ал.4 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 82 ал.1 пот НК.

В настоящият случай съдът намира, че е настъпила абсолютна давност за изпълнение на наказанието „Конфискация“, като са изтекли три години от влизане в сила на акта за конфискация. В този смисъл по българското законодателство абсолютната давност за изпълнение на наказанието „Конфискация“ е настъпила на 12.04.2017г.

Предвид горното и на основание чл. 16 ал. 7 т.2 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

НЕ ПРИЗНАВА удостоверението за конфискация издадено въз основа на акт за конфискация от 26.03.2014г., влязло в законна сила на 12.04.2014г., от Апелативен съд в Монс, Белгия срещу българския гражданин А. С. А. за сумата от 70 000 евро.

Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава - Апелативен съд в Монс, Белгия, (посредством посоченото в удостоверението лице за контакт), за непризнаването на удостоверението за конфискация.

Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд - гр. Варна.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4