Решение № 304 от 30.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500473 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. В. П. против решение № 568 от 13.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3829/2022 г. на Районен съд – Стара Загора.

Въззивницата счита, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че след постановяване на решение № 149 от 19.02.2024 г. е дарила на Т. В. В. 7/12 ид.ч., поради което не е страна по делото. Затова счита, че е участвала в с.з. на 26 април и 29 май 2024 г. без да има правно основание, тъй като не е била собственик на имота към момента. Иска решението да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане, след надлежното конституиране на страните.

Въззиваемите Т. И. Т. и Д. Д. Т. оспорват въззивната жалба. Излагат съображения в подкрепа на законосъобразността на решението на първоинстанционния съд.

Другата съделителка Т. В. В. не изпраща отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но по същество - неоснователна.

1

Производството е за делба и е във втората си фаза. С решение № 149 от 19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 3829/2022 г. по описа на РС - Стара Загора между страните по делото е допусната съдебна делба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със заповед № РД-18- 65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение за обекта от 16.06.2022 г., с адрес: гр. С.З., ***, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, с посочени в документа за собственост площ от 59,06 кв.м. и състоящ се от кухня, две стаи, сервизно помещение и антре, с прилежащо мазе № 3 с площ 4,65 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: ***, под обекта

***, над обекта няма, ведно с 3,36 % (проценти) от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, при квоти 2/12 ид.ч. (в режим на СИО) за Т. И. Т. и Д. Д. Т.; 7/12 ид. ч. за В. В. П. и 3/12 ид. ч. за Т. В. В.

От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебнотехническа експертиза се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем и не могат да се обособят самостоятелни обекти съобразно дяловете на страните без значителни преустройства и без неудобства, поголеми от обикновените, при спазване строителните правила и норми.

Средната пазарна експертна оценка на имота е в размер на 105 700 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че не е възможно извършването на делба чрез разпределение, като в дял на всеки от съделителите да се постави реален дял от допуснатия до делба недвижим имот, поради което той следва да бъде изнесен на публична продан.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба че, след като съделителката В. В. П. е прехвърлила на другата съделителка своите идеални части от делбения имот, не е страна по делото и при проведените с.з. е участвала без да има право на това, тъй като вече не е била собственик на имота. Съдебната делба, макар и да е особено производство, чувствително се доближи до обикновения исков процес. Поради това разпоредби, отнасящи се до обикновения исков процес, ще следва да се прилагат и при делбата. Такава е и разпоредбата на чл. 226 ГПК. Страната, която в течение на производството е прехвърлила на трето лице спорното право, може да бъде заместена от приобретателя. Това може да стане само със съгласието на страните и третото лице. Приобретателят би могъл да участва в процеса и като трето лице - да встъпи или да бъде привлечен. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато в течение на делбеното производство някой от съделителите прехвърли наследствените си права – ППл на ВС № 4/30.10.1964 г-, т.1. Съгласно чл. 226, ал.1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено 2 върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

Приобритателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл.222 ГПК, т.е. със съгласието на двете страни привлеченият да замести страна и тя да бъде освободена – ал.2 на същия текст. Такова съгласие по делото не е изразено от никой. Следователно напълно законосъобразно въззивницата е участвала в делбата.

С оглед на тези съображения и при положение, че във въззивната жалба липсват други оплаквания, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е определил единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността. Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 1984 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 568 от 13.06.2024 г., постановено по гр.дело № 3829/2022г. на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА В. В. П. от гр. С.З., ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ общо на Т. И. Т., ЕГН ********** и Д. Д. Т., ЕГН **********, двамата от гр.

С.З., ***, сумата от 1984 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3