Присъда № 83 от 15.04.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 83/15.04.2022г. по НОХД № 4113/2021г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М. ХР. Т. за това, че в периода от месец септември 2019г. до месец юни 2020г. включително, в с. С., обл. П. след като е бил осъден решение № 2728/10.07.2018г. по гр.дело № 18731/17г. на Районен съд-гр.П.

IV брачен състав, влязло в законна сила на 18.09.2018г., да издържа свои низходящи-детето си КР. М. Т. с ЕГН-********** и детето си Д. М. Т. с ЕГН**********, със заплащане на месечна издръжка в размер на 150лв. за К.Т. и в размер на 160лв. за Д.Т., чрез тяхната майка и законен представител К. К. П. с ЕГН-**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. всяка или общо 1500 /хиляда и петстотин /лв. за детето си КР. М. Т. и 10 /десет/ месечни вноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лв. всяка или общо 1600 /хиляда и шестстотин/лв. за детето си Д.

М. Т., или общо за двамата свои низходящи 3100 /три хиляди и сто/лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален размер.

Подсъдимият М. ХР. Т. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения по случая.

Граждански искове не са предявени.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Подсъдимият М. ХР. Т. е роден на ...... в гр. П. ....., български гражданин, разведен, неосъждан, не работещ, с основно образование, живущ в село М.К., обл.П. ЕГН: **********.

М. ХР. Т. имал граждански брак със свидетелката К. К. П., като от брака си имат три деца. Двете им деца К.Т. и Д.Т. са непълнолетни, а дъщеря им В.

Т.а е пълнолетна.

С решение № 2728/10.07.2018г. на Районен съд-гр.П. IV брачен състав, по гр.дело №18731/17г., влязло в законна сила на 18.09.2018г. е прекратен бракът между подсъдимия Т. и К. К. П.. Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им две деца било предоставено на майката К.П., която живеела в с.С., обл.Пловдив заедно с двете си деца – К.Т. и Д.Т..

С посоченото решение подс. Т. бил осъден да заплаща на децата си – КР. М.

Т. с ЕГН-********** и Д. М. Т. с ЕГН-**********, чрез тяхната майка и 1 законна представителка К. К. П., месечна издръжка в размер на 150лв. за детето си К.Т. и месечна издръжка в размер на 160лв. за детето си Д.Т., или общо 310лв. месечна издръжка за двете си деца.

След влизането в сила на решението на съда подс. Т. не е заплащал месечната издръжка за децата си Д. и К. поради което и било образувано изпълнително дело №20198280400092. От писмото на ЧСИ Д.М. на л.49 от делото се установява, че на Т. са били удържани суми по изп. дело №20198280400092, вследствие на наложен запор върху трудовото му възнаграждение като служител в „СОТ-сигнално охранителна техника” ЕООД-гр. София, за периода 15.05.2019г. до 14.08.2019г. с които суми са заплатени 5 месечни вноски по дължимата от Т. издръжка за двете му деца К. и Д.Т.и до м. август 2019г. вкл., когато е последната платена издръжка. След м. август 2019г. подсъдимият спрял да плаща дължимата издръжка на двете си непълнолетни деца, тъй като напуснал работа. С покана на ЧСИ Д.М. до подс. Т.-лично връчена на същия на 09.04.2019г. изрично е посочено, че изп. лист по изпълнително дело №20198280400092 е издаден по гр.дело № 18731/17г. на ПРС, 4-ти състав, по което Т. е осъден да заплаща издръжка на децата си –Д.Т. месечна издръжка в размер на 160лв. и на К.Т. месечна издръжка в размер на 150лв. считано от 24.11.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното прекратяване или изменение. От писмото на Дирекция „Бюро по труда” - гр.Пловдив се установява, че М. ХР.

Т. не е бил и не е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда” гр. Пловдив до момента. От писмото на ТД на НАП-Пловдив се установява, че Т. няма регистрирани трудови договори след м. август 2019г. и не е подавал ГДД /годишна данъчна декларация/ по чл.50 от ЗДДФЛ. От писмото на Агенция по вписванията в гр.Пловдив се установява, че на лицето М. ХР.

Т. няма регистрирани актове за периода 1991г.-15.04.2020г. Въпреки това подсъдимият не изплатил нито една месечна вноска за издръжка на децата си след м. август 2019г.

От показанията на свид.Т.Н. се установява, че М.Т. живеел в с. С., но не работи. Свид. Н. сочи, че Т. е споделял с него обстоятелството, че е осъден да заплаща издръжка на двете си деца.

В хода на съдебното производство е назначена, не оспорена от страните и приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за периода месец септември 2019г.-месец юни 2020 включително дължимите от подсъдимия месечни издръжки за двете му деца възлизат на 100лв. за детето К.Т. и съответно 1600лв. за детето Д. или общо дължимата сума е в размер на 3 100лева.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимия Т., от показанията на свидетелите К. К. П., Т. Н.

Н., ИВ. Т. Б., както и показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото на основание 2 чл.281 ал.1 от НПК, както и от писмените доказателства по делото – Решение на ПРС, справка от ДСИ, справка от ТД на НАП и от Агенция по заетостта, справки от Служба по вписванията и от КАТ, заключение на съдебносчетоводна експертиза, справка съдимост, характеристична справка.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите описват част от фактите, изложени по-горе във връзка с постановеното решение за издръжка и незаплащането на същата от подсъдимия. Съдът счита така посочените гласни доказателства за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.

Всички тези доказателства приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват извършените престъпления, личността на извършителя-именно подс. Т. и неговите лични действия, имали за резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с неизпълнение задължението да издържа свои низходящи – децата си К. и Д..

Във връзка с това настоящият състав няма основание да не кредитира и обясненията на подсъдимия, доколкото, макар в същите да се заявява невинност и изпълнение на задължението за издръжка, изложените от Т. факти не противоречат на останалите доказателства по делото. Така не се отрича от подсъдимия твърдението, че на същия е бил наложен запор на трудовото възнаграждение още през 2018г., макар да твърди, че не знае каква е била причината затова. Освен това направените от Т. признания, че през 2019г. е разговарял с полицейски служител /свид. Б./ относно задължението си за издръжка, макар подсъдимият да се опитва да твърди, че не му е било обяснено нищо и не са му показвани никакви документи.

В тази връзка съдът не дава вяра на останалите твърдения на подс. Т., че не знае за задължението си да издържа двете си деца и това, че редовно се вижда с тях и им дава пари. Относно първата група обстоятелства, преди всичко, заявеното от Т. директно противоречи на останалите свидетелски показания по делото, а и на писмените такива, като следва да се отбележи, че фактът на незаинтересованост на Т. по какви причини му се удържат средства от заплатата, до момента, в който е получавал такава, по никакъв начин не го освобождава от задължението му да издържа двете си деца, нито може да доведе до отпадане или намаляване на наказателната му отговорност по повдигнатото по настоящото дело обвинение. На свой ред твърдението му, пък че редовно се среща с двете си деца и им дава пари на ръка и им закупува скъпи вещи, отново не се потвърждава, а и се опровергава от останалите гласни доказателства по делото, а именно показанията на свид. П.. Не на последно място и това обстоятелство не е подкрепено от каквито и да било други доказателства по делото – нито гласни, нито писмени такива.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че 3 подсъдимият М. ХР. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец септември 2019г. до месец юни 2020г. включително, в с. С., обл. П. след като е бил осъден решение № 2728/10.07.2018г. по гр.дело № 18731/17г. на Районен съд-гр.П. IV брачен състав, влязло в законна сила на 18.09.2018г., да издържа свои низходящи-детето си КР. М. Т. с ЕГН-********** и детето си Д. М. Т. с ЕГН-**********, със заплащане на месечна издръжка в размер на 150лв. за К.Т. и в размер на 160лв. за Д.Т., чрез тяхната майка и законен представител К. К. П. с ЕГН-**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. всяка или общо 1500 /хиляда и петстотин /лв. за детето си КР. М. Т. и 10 /десет/ месечни вноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лв. всяка или общо 1600 /хиляда и шестстотин/лв. за детето си Д. М. Т., или общо за двамата свои низходящи 3100 /три хиляди и сто/лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Това обстоятелство се установява от собствените му действия, в които той ясно демонстрира знанието си за наличното парично задължение, но не го е изпълнявал. Същевременно подс.

Т. е сравнително млад, здрав и работоспособен и има всички възможности да полага труд, посредством който да осигурява както собствената си издръжка, така и тази на децата си.

Във връзка с горното съдът намира за неоснователни възраженията на защитата относно недоказаност и несъставомерност на повдигнатото обвинение. По отношение на първото обстоятелство вече бяха изложени доводи защо съставът счита обвинението за напълно доказано съгласно изискванията на чл.303 от НПК, които не следва да се преповтарят.

Необходимо е единствено да се допълни, че постановеното Решение за прекратяване брака на подсъдимия със свид. П. и задължението му да издържа родените от брака деца е напълно законосъобразно и влязло в законна сила по предвидения ред, тъй като в противен случай не би се приело, че е налице годно изпълнително основание, което да инициира образуването и воденето на надлежно изпълнително производство. Именно последното е факт, подкрепен от надлежни писмени доказателства по настоящото дело, а както вече, се посочи, никой не е длъжен да запознава подс. Т. със съответните писмени доказателства и съдебни актове, пораждащи негови парични задължения, при условие, че е налице пълна незаинтересованост от негова страна за причината за постановените спрямо доходите му запори.

Изложеното изцяло се отнася до контактите на подсъдимия със свид. Б., тъй като и за него не е налице задължение да връчва преписи от съдебни решения на Т., а последният признава в обясненията си, че е разговарял с този свидетел относно задължението си да издържа двете си деца.

4

С оглед изложеното несъстоятелни са и възраженията на защитата относно липса на субективен елемент на деянието ,вменено във вина на подсъдимия. На първо място вече подробно беше обсъдено защо съдът не приема за обективен факт незнанието на Т., че е бил осъден да заплаща издръжка на двете си деца. Обстоятелството, пък, че последният не е положил дори минимално усилие да разбере защо е наложен запор на трудовото му възнаграждение и то в значителен период от време, по никакъв начин не рефлектира върху обективната му възможност да стори това, респективно не поражда несъставомерност на престъплението от субективна страна.