Решение № 762 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елена Тахчиева

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502451 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби на двете страни срещу неизгодните за тях части от решение № 2709 от 26.05.2023 г. на СГС, I – 7- ми състав по гр.д.№ 7792/2021 г .

Въззивната жалба с вх.№ 58635/ 20.06.2023 г. ( по регистратурата на СГС) на ищеца Р. Д. Б. от град *** чрез пълномощника – адвокат В. О. е насочена срещу отхвърлителната част на решението . Съдържа оплаквания за несъобразяване на всички обуславящи неимуществените вреди обстоятелства : интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания; характера на получените травматични увреждания , съпътстващите ги неудобства , емоционални и психически сътресения, икономическата конюнктура , в т.ч. инфлационните процеси ( за периода от датата на ПТП до постановяване на обжалвания акт размерът на инфлацията е 28,5 % ), застрахователните лимити на отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите и за постановяване на решението в нарушение на член 52 от ЗЗД .

1

Въззивната жалба с вх.№ 57462/16.06.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ЗД „ Бул Инс“ АД, град София чрез пълномощника – адвокат А. И. е насочена срещу частта от решението, с която искът по член 432,ал.1 от КЗ за вземане от застрахователно обезщетение е уважен за горницата над 5 000 лева до 25 000 лева , Съдържа оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД – поради присъждане на обезщетението в завишен, несъответен на характера на уврежданията на ищеца и последиците : липса на загуба на съзнание и травматични изменения в тъканите на мозъка, липса на невъзстановени структурни увреди от черепномозъчната травма , отречената от приетите по делото СМЕ и КСМЕ причинна връзка между процесното ПТП и епилептичния припадък при ищеца два месеца по – късно и неубедителността на констатацията на психиатъра д-р С., че депресивността у ищеца се дължи на травмите от ПТП , а не на епилептичното заболяване или други причини .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК всяка от страните подава отговор, в който оспорва основателността на подадената от насрещната страна въззивна жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивните жалби, доводите в отговора, изразените от страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното решение е произнесено по иск по член 432,ал.1 от КЗ, предявен на 18.06.2021 г. от Р. Д. Б. срещу ЗД „ БУЛ ИНС“ЕАД, град София за осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба въз основа на твърдения, че при верижно пътнотранспортно произшествие , виновно предизвикано на 19.02.2021 г. от застрахован по застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите при ответника водач на л.а. „ Ауди“ с рег. № ******** спрелият на светофарната уредба при кръстовището на „ Околовръстен път“ и ул. „ Суходолска“ товарен автомобил „ Фиат“, с рег. № ********, управляван от ищеца , бил блъснат в задната на част от автомобила на застрахования водач , при изтласкване напред се ударил в спрелия и изчакващ пред него лек автомобил „ Мерцедес“ , с рег. № ********, а после се ударил отново в лекия 2 автомобил „ Ауди “ . От ПТП получил следните травматични увреждания : контузия на лумбални прешлени и шията , разкъсно – контузна рана на окосмената част на главата , мозъчно сътресение и епилепсия, проявена в получен на 22.04.2021 г. епилептичен пристъп съгласно направена на 27.04.2021 г. електроенцефалограма , имал непрестанни болки в травмираните области затруднения в бита и отрицателни изживявания – слабост, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение, получил срив в самочувствието и изживял психически шок .

Ответникът противопоставил срещу иска освен други и възражение , че ищецът не е загубил съзнание, както съобщил само той, щом имал спомен за случилото се ; епилепсията е придружаващо заболяване, без след 1996 г. да са настъпили епилептични припадъци, с неяснота за причината за припадъка ( ненаблюдаван от медицинско лице ) на дата 22.04.2021 г. , провежданото лечение и регулярността му . Оспорил иска по размер над сумата от 15 000 лева като „ по – адекватна “ на медицинските данни .

Влязло в сила е първоинстанционното решение в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер от 5 000 лева, ведно със законна лихва от 18.06.

2021 г. С оглед оплакванията във въззивните жалби на двете страни пренесена пред въззивната инстанция е частта от предмета на спора единствено относно обема на отговорността на застрахователя за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца като пострадало от застрахователното събитие лице , за горницата над 5 000 лева до 50 000 лева.

По делото е установено със заключението по СМЕ , изготвено от вещото лице – неврохирург д-р П. П. , че 42- годишният въззивник Б. получил черепно – мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно – контузна рана в задната теменна област на главата и мозъчно сътресение , довело до количествена промяна на яснотата на съзнанието – зашеметяване, объркване, без медицински данни за изпадане в безсъзнателно състояние ; травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в контузия на шията – множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел ; травма на лумбалния отдел на гръбначния стълб с анамнестични данни за болки и без рентгенови костни промени на прешленни тела, израстъци или разместване . Всяко от трите травматични увреждания реализира 3 самостоятелно медико- биологичния критерий – временно разстройство на здравето, неопасно за живота . По време на болничното лечение в клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“ от 19.02.2021 г. до 22.02.2021 г., е извършена компютърна томография на главен мозък ( образна диагностика № 235214 от 21.02.2021 г. на л. 45 от делото на СГС ), която е без данни за контузионни промени в паренхима и травматични кръвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка. За контузията на шията е поставена шийна яка за срок от 5 - 6 дена; приложено ( за главоболието и болките в тила ) е медикаментозно лечение – антибиотик, противовъзпалителни и обезболяващи лекарства . Мозъчното сътресение е довело до общомозъчна симптоматика – главоболие, гадене, световъртеж, в обичайния срок от 3 – 5 седмици ; шийната травма е протекла с болева симптоматика и ограничение в движенията с най – голяма интензивност в първите 15 дни при общ възстановителен период в рамките на 6 месеца . По липса на медицинска документация за контролни прегледи от възстановителния период вещото лице е заключило, че той е приключил успешно и няма невъзстановени увреди или усложнения . Възможно е вбъдеще ищецът да има епизоди на главоболие , при промяна на атмосферното налягане или напрежение – емоционално или физическо, както и ускоряване на нормално протичащия дегенеративен процес в контузения шиен отдел .

Съгласно записванията в етапна епикриза от 12.04.2022 г. ( на л.225 от делото на СГС ) ищецът е диагностициран в 1994 г. с епилепсия , с пристъпи от клонично - тоничен характер, от които предхождащият ПТП е от месец август 1999 г. , провежданото лечение е преустановено в 2003 г. , но след ЕЕГ- изследване през месец септември 2016 г. ( с получен пристъп на замаяност след излагане на слънце ) е назначена, считано от месец октомври 2016 г., профилактична терапия за предотвратяване на рецидив с Невротоп , а от март 2017 г. – с втори медикамент Клонарекс , при оптимизиране на лечението с двата препарата – веднъж - в април 2018 г., втори път след ПТП на 19.02.2021 г. и трети път - след 22.04.2021 г. На тази дата 22.04.2021 г. , по анамнестични данни , екип на ЦСМП поставил на ищеца диагноза – състояние след конвулсии, епи grand mal. По свидетелствата на Д. К. ( партньор от фактическо съжителство ) припадъкът продължил минута, с изпускане и ищецът не го помнел. В етапната епикриза от 12.04.2022 г. на Частна практика по нервни болести „ Д-р А. и син“ припадъкът е определен 4 като тонично – клоничен пристъп . На 27.04.2021 г. и 28.10. 2021 г., при ЕЕГ – изследвания ( на л.63 и 96 от делото на СГС ) е констатирана „ пароксизмална активност в ляво темпорално“ – функционални промени в левия слепоочен мозъчен дял , а при ЕЕГ – изследване от 18.10.2022 г. персистиращи фокални отклонения.

По липса описание на ЕЕГ – изследване, предхождащо ПТП, в т.ч. в посочената по – горе етапна епикриза ( макар да удостоверява, че ищецът провежда периодични неврологични консултации и ЕЕГ – изследвания) вещото лице – д-р П. П. не е дало категоричен отговор на въпрос № 13 относно развитието на заболяването преди и след ПТП и причинната връзка между инцидента на 22.04.2021 г. и травматичното увреждане на главата от ПТП. След уточнението, че епилепсията е мултифакторно, хронично заболяване на главния мозък, в заключението на КСМЕ ( отговор 9 ) и в устното изложение на вещото лице д-р В. М. е посочено, че полученият два месеца след ПТП припадък е епилептичен , но липсва сигурност ( „ възможно е да е пряко свързан с ПТП “ , „ не може да се каже на 100% , че тази травма е влошила състоянието му “ ),че се дължи на травматичното увреждане .

Изводът е аргументиран с неустановени при изследването на скенер след ПТП травматични изменения в мозъчния паренхим в епилептогенните зони и с липсата на ЕЕГ- изследвания в периода преди пристъпа. Съответстващите си едно на друго становища на вещите лица – д-р П. и д-р М. - неврохирург и невролог ( независимо от застъпеното от второто вещо лице по КМСЕ – психитъра д-р С. друго мнение ) дават основание да се приеме, че не е доказана по несъмнен начин причинната връзка между пристъпа и черепно мозъчната травма. Същото следва да се приеме и за настъпилия в хода на въззивното производство последващ пристъп от 11.08.2023 г., за който ищецът е лекуван в Клиниката по неврохирургия на ВМА – МБАЛ – София – епикриза ( на л.42 от делото на САС ). Констатацията на съда, че „ възобновилите се епилептични припадъци “ обуславят претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е необоснована. Застрахователят не дължи обезщетение за болките и страдания от влошаване на състоянието на ищеца във връзка с придружаващото заболяване – епилепсия .

Значими за определяне на справедлив размер на обезщетението според изискването на 52 от ЗЗД са : засягането на органи като главата, мозъка и 5 гръбначния стълб ; черепно – мозъчна травма с мозъчно сътресение и травма на шиен и поясен отдел на гръбначния стълб; времетраенето в рамките на : 5 седмици на симптомите на главоболие, гадене, световъртеж по причина на мозъчното сътресение ; 15 дни на силните болки и ограничени движения по причина на шийната травма ; общия възстановителен период от 6 месеца ; възможното проявление на епизоди на главоболие у ищеца, страдащ от хронично заболяване – епилепсия ; негативните последици в психологичен план, установени с КМСЕ - протрахирана депресивна реакция , както и обществено – икономическите условия в страната към датата на увреждането, израз на които са застрахователните лимити на отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите към същия момент . Преценявайки ги, въззивният съд намира, че парична сума в размер от 25 000 лева е достатъчна за репарирането на неимуществените вреди, които ищицът е претърпял по причина на травматичните увреди от ПТП . Като е определил в спора по член 432,ал.1 от КЗ същия размер на застрахователното обезщетение , първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт . Въззивните жалби на двете страните са неоснователни .