Решение № 19370 от 28.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19370 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20231110127709 по описа за 2023 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Ищците Н. Г. К., В. Г. К. и Г. К. Г. чрез адв. В. А. и адв. С. А. – АК-София, са предявили срещу ответника „*************“ ООД искове с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 1,713 дка, представляващ ливада в землището на село Иваняне /Столична община/, местност „Шуманица“, имот № **********, понастоящем попадащ в имот с идентификатор *** /стар ***/ по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 2395 кв.м., представляващ УПИ LVI-2767, кв. 9, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху него. В хода на производството ищецът Г. К.

Г. е починал, като на негово място като страни по делото са конституирани наследниците му по закон Н. Г. К. и В. Г. К., участващи по делото и отпреди като ищци.

Ищците твърдят, че са наследници на Снежанка Г. Г.а, починала на 17.09.2014г., както и на общия наследодател Ц.М.М., починал на 06.08.1986г. По силата на решение № 3091/09.11.2001г. на поземлената комисия в град Банкя, влязло в сила на 28.11.2001г., на наследодателя на ищците Цв.М.М. била възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху описания по-горе недвижим имот. При извършена справка в АГКК обаче се установило, че имотът бил записан на името на А.А.С. и „*************“ ООД, като в последствие С.а прехвърлила дела си на дружеството, което понастоящем бил вписано в кадастралните регистри като единствен негов собственик.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*************“ ООД чрез адв. М. М. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 332406/20.11.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че решението на поземлената комисия, с което се твърди да е възстановена собствеността върху сочения от ищците имот, е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган и в незаконен състав. То не отговаряло и на изискванията на закона за форма, тъй като липсвали удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Скицата била издадена в последствие, поради което процедурата била опорочена. Не било доказано, че лицето, на което е възстановен имотът, е идентично с 1 наследодателя на ищците. Решението на поземлената комисия било незаконосъобразно и поради това, че имотът се намирал в строителните граници на населено място, поради което за ищците евентуално било възникнало само право на обезщетение. Дружеството било добросъвестно лице, като то и неговите праводатели спокойно и необезпокоявано владели имота в продължение на повече от десет години. В тази връзка се прави и възражение за придобиване на имота по давност. Сочи се, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, тъй като ответникът се бил разпоредил с имота дълго време преди завеждането на настоящото дело.

В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът Н. К. се явява лично или не се явява, останалите ищците не се явяват, като всички се представляват от адв. А. и адв. А.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

Допълнително становище се изразява в Писмени бележки, вх. № 323018/11.10.2024г. на СРС.

Ответното „*************“ ООД в насрочените по делото публични съдебни заседания се представлява от адв. М., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 322055/11.10.2024г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Исковете са допустими и предявени при наличие на правен интерес независимо от обстоятелството, че ответникът се е разпоредил със заявяваните от него права върху имота преди подаването на исковата молба. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Такова оспорване е и извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ /така ТР 4/2014-2016-ОСГК, т. 3Б/.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 108 ЗС е за ищците. Същите следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че в техния патримониум е възникнало право на собственост върху процесния имот на соченото от тях основание и че ответникът го владее. В тежест на ответника е да докаже, че владее имота на годно правно основание, изключващо претендираните от ищците права върху него. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие, с Решение № 3091/09.11.2001г. на Поземлената комисия в град Банкя на наследниците на С. и Цв.М.М. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху недвижим имот – ливада от 1,713 дка, находяща се в землището на село Иваняне, местност „Шуманица“, имот № **********. Отказано е възстановяването на част от имота в размер на 1,089 дка на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. Върху решението е означено, че същото е влязло в сила на 28.11.2001г. Решението е в писмена форма, като е подписано от председател, секретар и двама члена на комисията. Към него е налице Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал.

2

5 ППЗСПЗЗ, издадено от Главния архитект на Столичната община – Район „Банкя“, както и скица № 7/25.10.2001г. Видно от последната, имот № ********** е с първоначална площ от 2802 кв.м., от които се възстановяват реално 1713 кв.м., като неговите съседи са имоти:

13023 – нива на Й.К., 13012 – нива на С.П., 13013 – нива на М. и Цв. М., 13019 – нива на С.П., 13021 – нива на неидентифициран собственик, 17024 – нива на Г. К., 18024 – нива на В. К. и 16024 – нива на С. К.. Съгласно чл. 60, ал. 4 (отм.) ППЗСПЗЗ поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, но, за да е валидно решението, следва да бъде подписано от председателя и секретаря на комисията, тъй като представлява индивидуален административен акт, издаден от колективен орган. Неподписването на решението от някой от членовете на комисията не прави решението нищожно. Това е така, тъй като в отменената ал. 4 на чл. 60 ППЗСПЗЗ не е било посочено как се формират и постановяват решенията на колективния административен орган, а е определен щатният му състав и органът, които го назначава. Така: Решение № 327/10.02.2012г. по гр.д. № 1588/2010г. на ВКС, IIг.о., Решение № 179/21.06.2013г. по гр.д. № 857/2012г. на ВКС, Iг.о.

Също така следва да се има предвид, че към 09.11.2001г., когато е прието решението на поземлената комисия, чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ вече е бил отменен /ДВ, бр. 44 от 08.05.2001г./.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 9/14.03.2017г. на Кметство Иваняне /Столична община/, Ц.М.М., който е лице, идентично с Цв.М.М. /Удостоверение № 5/07.12.2017г. на Кметство Иваняне /Столична община//, е починал на 05.08.1986г., като към датата на издаване на удостоверението негови наследници по закон са Й.И. С.ова, Г. С.ов С.ов, Е. С.ова С.ова, Н. Г. К., В. Г. К. и Г. К. Г. /наследници по линия на Д.Ц.М. – дъщеря на Цв. М./ и В.Б.Т. и Р.Б.Ц.-С.ова /наследници по линия на Б.Ц.М. – син на Цв. М./. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № КИВ23-УГ01-155/26.09.2023г. на Кметство Иваняне /Столична община/, С. М. М. е починал на 13.07.1975г., като към 2023г. неговите наследници по закон са И.В.Т., П.В.А., С.С. М.а, Л.М.М., Р.М.С., С. Г.а С., М. Г. С., Р.О.М. и Л.О.М.. При това положение, доколкото по делото не са представяни доказателства за извършена делба /такава е направена по отношение на други имоти/ или за прехвърлителни правни сделки, по силата на които ищците да са станали собственици на всички дялове в процесния недвижим имот /той е възстановен на всички наследници на С. и Цв. М.и/, то съдът приема, че действително ищците се легитимират като собственици на имот № ********** по силата на земеделска реституция, но не са единствени негови собственици на това основание. Това обаче не е пречка те да предявят иск за признаване собствеността и предаване на владението върху целия имот /108 ЗС/. Предявяването на иск по чл. 108 ЗС е акт на обикновено управление, затова и собственикът на каква да е идеална част от имот може да го ревандикира целия от трето лице, което го владее или държи без основание, тъй като съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Така: ТР 91-1974-ОСГК, Решение № 774/10.02.2011г. по гр.д. № 643/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 378/28.07.2010г. по гр.д. № 148/2009г. на ВКС, IV г.о.

С Решение № 5130/22.10.2003г. на ОСЗГ-Овча купел на наследниците на Й.Т.К. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху имот – ливада от 2,105дка, находяща се в землището на село Иваняне, м. „Шуманица“, представляващ имот № 130023, като на основание чл. 10б ЗСПЗЗ е отказано възстановяване на част от имота с площ от 0,898дка. Към 2002г. наследници на Й.Т.К., видно от удостоверението на л. 681 от делото, са били Я.Й.В., А.Й.Е., Б.Н.С., С.Н.М., А.Н.Й., С.К.Й., К.К.Н., К.К.Й., Р.Н.Й., М.С.Й., В.Й.М., Н.Й.Ж., Г. П.Й., Б.П. А.а, Е. П.Х., Л. П.Х., Н. П. С., В.

Цв.ов К., Й. Цв.ов К., Т.Р.Т., Й. М. Й.ов, Л. М.а К., В. Я. Й.ова. Приложено е Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ за имот № 130023, издадено от Столичната община – Район „Банкя“ /л.683/. Според същото имотът не е нанесен в кадастралния и регулационния план на в.з. Иваняне. От него подлежат на възстановяване 2105 кв.м., а 898 кв.м. – не, тъй като са застроени /Заповед № РД50-166/01.09.2003г. на Кмета на Столичната община – Район 3

„Банкя“ /л. 684/. Видно от заверената от общината Скица № 12/20.11.2002г., имотът цял има площ от 3003 кв.м., като граничи на юг с нива № ********** на наследниците на С. и Цв.М.М.. Налице е и Решение № 726/21.06.1993г. на Поземлената Комисия в град Банкя /л.784/, с което на наследниците на Й.Т.К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада от 4,5 дка в м. „Шуманица“ в землището на село Иваняне, а отказва да възстанови правото на собственост върху 4,5 дка в същата местност поради извършено застрояване.

С Нотариален акт № 100/15.12.1995г., т. 120, дело № 24141/1995г. на Нотариуса към Софийския районен съд, А.Н.Й., Й. С. Й.ов, В. Т. Й.ова, Н. П. С., Я.Й.В., А.Й.Е., К. Н. Й.ов, Б. Н.а С., С.Н.М., Р. Н. Й.ова, М. С. В., Б.П. А.а, Е. П.Х., Л. П. К., П. Л. С., В. Цв.ов К., Й.

Цв.ов К., Т.Р.Т., Й. М. Й.ов, Л. М.а К., В. Я. К. и Г. П.Й. са продали на В. С. П. недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 3950,00 кв.м., съставляващо имот с пл. № 1782 от к.л. № А-3-8-Г по плана на град Банкя, в.з. „Иваняне“, местност „Шуманица“, при съседи: М. П. и от три страни вилна зона, за сумата от 31600,00 лева.