Решение № 3566 от 13.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9215/2024
- Вид
- Решение № 3566
- Подписан
- 13.10.2025
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Мартин Стаматов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3566 гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. С. при участието на секретаря А. Ст. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110109215 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та ” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Л. В. Г. ЕГН ********** с постоянен дрес: гр. С., ж.к. „Д.“, ул. „П.о п.“ бл. ****, вх. ****, ап. ****, с която се претендира да бъде осъден М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П. К.“ №****, вх.
***, ет. ***, ап. ****, да й заплати сумата от 5130 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване в периода от 07.04.2022г. до 26.06.2024г. на нейните собствени*** ид.ч. от ПИ **** по КК и КР на гр. В., с адрес: гр. В., район „П.“, ж.к. „И.“, с площ от 360 кв.м. и от изградената в поземления имот сграда с идентификатор **** по КК и КР на гр. В., с площ от ***** кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът чрез адв. С. С. сочи, че с ответника са съсобственици, при равни квоти от по **** идеални части на ПИ ***** по КККР. Поддържа, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № ****, том ****, дело № ****г. на н. при ВРС Д. Г. Р. и Д. М. Р. са признати за собственици на дворно място с пространство от 360 кв.м., находящо се в кв. С. П., гр. В., представляващо имот пл. № **** на квартал ****, гр.
В. Законни наследници на Д. Г. Р. и Донка М., починали съответно на ***** . и *****г., били децата им: М. Д. Г. и Ра. Д.а Г.а, починала на *****., която оставила за свой наследник ищцата Л. В. Г.. Поддържа се, че Д. Г. Р. и Д. М.построили със собствени сили и средства къща, кладенец, а достъпът до имота бил през две врати от ковано желязо. В него имало и градина с овошки и лозови насаждения. Излага се, че след смъртта на Д.о Г. Р. ключовете на имота се държали само от ответника без да има някаква договорка за това между наследниците, като наследодателката на ищцата правила през годините много безуспешни опити чрез разговори и молби да вземат копие от ключовете от имота за да го ползва и тя, но ответникът отказвал да предостави такива и фактически от 2016г. еднолично ползвал имота и ползите от него. Твърди се, че ищцата също правила опити да говори лично с ответника на 24-26.03.2021г. и 13-14.09.2021г., но без резултат, като след проведени разговори по 1 телефона отново без резултат, изготвила на 05.04.2022г. писмо с обратна разписка до М. Г., с което го поканила най-късно до 30.04.2022г. да даде копия на ключовете от двете входни врати и от къщата, като писмото е получено лично от него на 07.04.2022г., но без резултат.
На 25.05.2024г. депозирала до ответника Н. п. peг. № *****, том ***, акт **** на нотариус № **** в НК, получена на 04.06.2024г. да заплати обезщетение за ползите, от които е била лишена педвид едноличното ползване на имота от ответника. Сочи, че на 26.06.2024г. получила телепоща от ответника, с която е поканена й да връчи ключове от имота на 27.06.2024г. в 16.00 ч. в кантората на нотариус П. Д., за която не успяла да отиде предвид краткия срок, тъй като живее в гр. С. и работи, поради което е в невъзможност да огранизира пътуване в толкова кратък срок. Сочи, че депозирала заявление в писмен вид по електронната поща на нотариуса, че е невъзможно да присъства, предвид това, че получила поканата в последния момент. В телефонен разговор с нотариуса, той изложил, че не бил уведомен за таква насрочена среща. Сочи, че ответникът е можел да изпрати ключовете с куриеркса фирма. По изложените съображения моли за уважаване на иска за осъждане на ответника да заплати сумата от 5130 лв. представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения имот за периода 07.04.2022г. – 26.06.2024г. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Н. Т., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава наличието на съсобственост спрямо процесния имот при квоти от по **** ид.ч. Оспорва, че единствен е държал ключовете за имота, както и че еднолично го е ползвал и извличал ползите от него, като твърди, че преди смъртта си Д. Р. е притежавала и държала в себе си ключове за него и е имала пряк и необезпокояван достъп до съсобствеността си. Не е било възпрепятствано и ограничавано ползването и на Р. Г.а. Посочва, че никой от съсобствениците не е имал претенции към другите. Поддържа, че непосредствено след смъртта на Р. Г.а и на Д. Р. ищцата започнала да притиска ответника чрез покани да закупи нейната част от имота, както и да претендира, че е лишена от ползване на имота, въпреки че нейната майка е имала ключове и достъп до имота. Твърди, че от датата на придобиване на собственост върху процесния имот - първо след смъртта на баща си, а впоследствие и тази на майка си, никога не е ползвал по-голяма част от имота от действително притежаваната. Сочи се, че ищцата изпратила до вуйчо си писмо с обратна разписка от 05.04.2022г., в което е инкорпориран текст-покана с неясно и трудно разбираемо съдържание и претенции, с което кани М. Г. да изкупи дела на ищцата, за заплащане на наем за минал период, а именно 01.03.2021г. до 05.04.2022г., както и за предаване на ключове за имота, като в телефонен разговор ответникът отказал да изкупи имота и да заплаща наем, защото тя имала достъп до него.
Изрично сочи, че в писмото от 05.04.2022г. не се съдържа изявление по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, както и в следващата нотариална покана получена от ответника на 04.06.2024г.
Поддържа, че на последната отговорил с телепоща от 24.06.2024г., че никога не я е лишавал от ползването на съсобствените имоти, но въпреки това я поканил на 27.06.2024г. в 16:00ч., в нотариалната кантора на Н. П. Д., за да връчи ключове за процесния имот, като тя обаче не се явила. В обобщение сочи, че никога не е ползвал изцяло процесния имот или площ поголяма от собстевната му ид.ч., не го обработва, нито събира плодовете от него. Сочи и че ищцата не е отправяла до ответника надлежна покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, нито е доказала ползата, която е пропуснала след поканата. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност размерът на претендираното обезщетение да се намали до размер от **** от средния пазарен наем. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност нотариален акт № ***, том ***, дело № ****г. на нотариус Л. Г. със скици № 1***** на ПИ с идентификатор ***** и № *****. на сграда с идентификатор ***** ; удостоверения за наследници с изх. № *****г. на Д. Г. Р., с изх. №********* . на Р. Д.а Г.а, с изх. № ***** на Д. М. Р.; писмо от 05.04.2022г.; известие за доставяне до Л. Г. от 07.04.2022г. с фискален бон; нотариална покана от Л. Г. до М. Г. чрез нотариус К. К. с нот. Заверка рег. № *****, **** том****, акт *****г., разписка от 04.06.2024г., телепоща изх. № *****и ВРС признал въз основа на извършена обстоятелствена проверка Д. Г. Р. и Д. М. Р. за собственици на дворно място с пространство 2 от 360 кв.м., находящо се в кв. „С. П.“, гр. В., представляващо имот пл. № **** на квартал ****, гр. В., и построената в него вилна сграда, които понастоящем представляват ПИ с идентификатор ******/предишен *****/ и сграда с ***** /предишен *****/ Д. Г. Р. и Д. М., починали съответно на ****. и *****г. като оставили за законни наследници децата си М. Д.
Г. и Р. Д.а Г.а /поч. на*****г./, която оставила за свой наследник дъщеря си Л. В. Г..
На 07.04.2022г. М. Д. Г. получил писмо с обратна разписка от Л. В. Г., с което го уведомява, че са съсобственици на имот в ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр. В. с площ ****** кв.м. стар № **** и го поканила най-късно до 30.04.2022г. да изкупи нейния дял за 20000 лева или да й даде копия на ключовете от двете входни врати и от къщата налични в имота, както и да й заплаща наем от по 100 лева на месец считано от 01.03.2021г. до 01.03.2022г.
На 04.06.2024г. М. Д. Г. получил от Л. В. Г. Н. .а peг. №*****., том ****, акт **** на нотариус № **** в НК да й заплати обезщетение за ползите, от които са били лишени с майка й Р. Г.а предвид едноличното ползване от Г. на наследствени недвижими вещи представляващи ПИ с идентификатор ***** с площ **** кв.м. стар № ***** и построена в него сграда с идентификатор *******– двата по КККР на гр. В., общо в размер на 12255 лева – 5225 лева за периода от 05.06.2016г. /смъртта на дядо й/ до 22.02.2021г. /смъртта на баба й/, както и 7030 лева от 22.02.2021г. до 21.05.2024г. На 26.06.2024г. Л. В. Г. получила изпратена на 20.06.2024г. телепоща от М. Д. Г., с която е кани да й връчи ключове от имота на 27.06.2024г. в 16.00 ч. в кантората на н. П. Д.. На 27.06. 2024г. Л. В. Г. подписала с електронен подпис писмо до н. П. Д., с което я уведомила, че няма да се яви в 16,00 ч. в кантората й поради отдалеченото й местожителство, и сочи проведен с нея телефонен разговор в 11.30ч., според който при нотариуса няма оставени ключове от М. Д. Г..
От заключението по допусната и приета съдебно-оценителна експертиза на в. л. Й. А. се установява, че за определеляне на месечен пазарен наем относно сграда с идентификатор ****** с площ от **** кв.м е използван пазарен подход. Контролни измервания не са правени. Площта от *****. е според отразената в кадастралната карта. Стопанските постройки, които са в имота не са отразени в КК. Оценката е съставена на база информация от оферти за наеми на обекти, близки до оценявания по район, както и въз основа на проучвания на пазара за наемните отношения за недвижими имоти в района на оценявания имот, с корекции за офертност, местоположение и състояние. За територията не се предлагат обекти, които са без водопроводна инсталация и без пряк достъп до път. На практика обекти като процесния не могат да бъдат отдадени под наем. До поземления имот няма достъп от път. По време на огледа преминали през съседния имот от запад, за да стигнат до него.
Сградата може да се ползва евентуално като сезонна постройка през пролетните и летните месеци от собственика на имот *****, който е ответник по настоящото дело или от друго лице при доброволно предоставяне на досъп до път. На базата на изложеното е приет минимален месечен пазарен наем за имот с идентификатор ***** и изградената в него сграда с идентификатор ***** , който да се дължи от април до септември, когато е стопанската година за отглеждане на зелнчуци и прибиране на реколта от плодове, в размер на 52 лв. за периода 07.04.2022г. до 26.06.2024г. (от 04.2022г. до 09.2022г. – 6 месеца; от 04.2023г. до 09.2023г. – 6 месеца и от 04.2024г. до 06.2024г. – 3 месеца) – общо 15 месеца в размер на 780 лв. Наемът от 52 лева се отнася само за сградата. Съобразно действащата Наредба за базисните цени на трайните насаждения, трайните насаждения в имот с идентификатор ***** са преди или след периода на плододаване и за същите не може да се определи наемна цена. За земята не може да бъде получаван наем, защото не може да бъде използвана да се обработва /да се садят краставици, домати, др. зеленчуци/, поради свойства на почвата, терена има денивелация, има терасиране, и затова има само цветя. Стопанските постройки са в изключително лошо състояние и се използват за съхранение на вехтории и натурии, единствено избеното помещение се ползва.
От показанията на водения от ищцовата страна свидетел Р. В. Р.се установява, че е италианец и живее в страната от 05.04.2000г. Познава Р.С. Г.а от 2005г. като работник в ресторанта на Н. с., където е ходил често. Познава Л. като нейна дъщеря. Р. и брат й имали апартаменти в един и същ блок в гр. В. и имот в район „П.“, но Р. не искала да говори с него и да го вижда. Р.била болна от рак и брат й за 4г. никога не се е обаждал и не е искал да знае нищо за нея. Не е присъствал на разговори на Р.с брат й. Р.му е казвала преди да почине да помогне на дъщеря й, защото вуйчото, ако може ще вземе всичко. Р. му е казвала, че няма 3 ключ от вилата и не я интересува да има ключ, и няма ключ от мазата, тъй като той я дава под наем на друг човек, който е отвън като свидетел. Р. не е ходила на вилата. Р. е идвала много рядко да посещава баба Д.. Когато е идвала да спи, е ходила да спи при нейна приятелка. Р. винаги е говорила добре за бабата и за дядото. Баба Д.починала 2021г., когато починала и Р. Л. преди да умре майка й не е знаела нищо. Л. е правила опити да вземе ключ за вилата. Тя много пъти по телефона е говорила с вуйчо си пред свидетеля. На 25.03.2021г. били в апартамента в гр. В., където имало урна на бабата на масата в кухнята и тя се ядосала и се обадила на вуйчо й. Той отишъл там и тя му казала „искам ключ от мазата, защото нямам и ключ от вилата“. Той й казал, че няма да й даде ключ от вилата, защото иска тя да му плати най-малко 50лв на месец, за да влиза вътре, защото минава през неговата земя. На 13 септември 2021, на обяд с такси отишли на вилата и там били вуйчото с неговата жена.
Разпечатката съдържа 23 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9dafe364-6b06-44c7-bf6c-ab2c87b119fb