Решение № 147 от 25.10.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. *****, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243500600336 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от подсъдимият В. В. от гр. ***** (въззивник ва настоящото производство) чрез адвокат Д. Р. - РАК, срещу присъда от 22.05.2024 год., постановена по НОХД № 10/2024 год., по описа на РС – Търговище, с която съдът е признал подс. В. В. за виновен, за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК. Наложено му е наказание Една година „лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Във въззивната жалба, се твърди, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен – неправилно бил приложен материалния закон, като постановеното наказание било явно несправедливо.

В срока по чл.320, ал.4 от НПК е подадена допълнителна мотивирана жалба, в която са наведени доводи за незаконосъобразност на поставения съдебен акт на първата инстанция. Твърди се, че възз. В. не е осъществил престъплението от субективна страна. Същият не е съзнавал, че извършва престъпление. Самият той бил въведен в заблуждение. Сумата, която получил от 200 евро била обичайната за занятието което извършва – таксиметров 1 шофьор. Наведени са подробни доводи, че В. въобще не е знаел и предполагал, че в якето имало зашити 8 000 евро. Парите, които е получил от пострадалата били 1000 евро, поради което ако следвало да му се търси отговорност то следвало да е за тази сума, а не за сумата от 9000 евро.

Моли въззивната инстанция да отмени присъдата на РС-Търговище, и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно да бъде преквалифицирано деянието като маловажен случай или да бъде приложен чл.55 от НК, тъй като били налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства.

В насроченото съдебно заседание възз. В. В. се явява лично с упълномощения си защитник, адвокат Р. от РАК. Поддържа подадената въззивна жалба и подадената допълнителна такава, срещу постановената присъда. Като се повтарят и доразвиват посочените доводи в допълнителната жалба.

В последната си дума, възз. В. В. моли да бъде оправдан, твърди, че е бил подведен от негов приятел, не е знаел, че в якето са били зашити 8000 евро.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище за частична основателност на подадената въззивна жалба срещу присъдата на РС – Търговище. Счита, че в хода на наказателното производство не е доказано по един безспорен начин, че същият е знаел за сумата от 8000 евро. Поради което предлага присъдата да бъде изменена като бъде оправдан за сумата над 1000 евро. Счита, че не следва престъплението да бъде преквалифицирано като маловажен случай. Предлага съдът да обсъди приложението на чл.55 от НК, с оглед, че се касае за съучастие-помагач, и това че е оказал съдействие на разследването, въпреки, че не е върнал сумата която е получил.

Частния обвинител И. М. редовно призована чрез своя повереник, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след преценка на наведените оплаквания в жалбата, наведените доводи от страна на страните във въззивното производство и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Жалбата е частично основателна.

2

Районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. В., живеел в гр. ***** и от години се занимавал с извършване на таксиметрови превози. В периода от 2021г. до м.март 2023г. управлявал таксиметров автомобила марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ВТ 1746 ВС, който бил наел от „Стефани строй“ ЕООД.

На неустановен ден около Коледните празници през 2022г. с подсъдимия по телефона се свързал св.Т.И. от с.*****, общ.*****, който бил негов познат и също работел като таксиметров шофьор. Св. И. попитал подсъдимия дали може да даде телефонния му номер на лице, което било закъсало с автомобила си в *****. След като подсъдимият дал съгласието си, получил телефонно обаждане на личния си телефонен номер ***** от неустановен в хода на разследването телефонен номер с код на Република *****. Подсъдимият приел обаждането. С него се свързал неустановен в хода на разследването мъж, който той не познавал. Мъжът му обяснил, че лекият му автомобил се бил развалил в гр.******, *****, и го помолил да посети с.*****, общ.*****, където баба му щяла да му даде пари, които подсъдимият трябвало да му закара до гр. ******. Подс. В. първоначално предложил на мъжа да му осигури пътна помощ от гр.*****, но той отказал това предложение. Тогава подсъдимият решил да изпълни молбата на клиента и потеглил към посоченото населено място. По пътя обаче, непознатият мъж отново се обадил и му казал да не ходи до селото. Обяснил, че ще му се обади отново допълнително.

Свидетелката И. М. била пенсионер. Същата живеела в гр.*****, ул.“*****“, като използвала стационарен телефонен номер ***** и мобилен телефонен номер **********.

На 06.01.2023г. около 14.30 часа, св.М. получила телефонно обаждане на стационарния си телефон. Същата приела обаждането и разговаряла с мъж, който се представил за началник на полицията в гр.*****. Обяснил на св.М., че в гр.***** имало група телефонни измамници и й се обажда, за да я предпази. Мнимият полицай обяснил, че ако й се обадят въпросните измамници, трябвало да го потърси на телефонен номер *****. Св.М. повярвала, че разговаря със служител на МВР, поради което му предоставила мобилния си телефонен номер.

След няколко минути св.М. отново получила обаждане на стационарния 3 си телефон. Отново бил мъжки глас, който й казал, че дъщеря й е пострадала и била необходима сумата от 20 000 лева за операция. Св.М. попитала как да даде парите, при което разговорът продължил с друг мъж, който отправил множество закани и заплахи спрямо нея. Докато св.М. разговаряла по стационарния си телефон получила телефонно обаждане на мобилния си телефон. Обаждането било от номер +*****. Тя приела обаждането, при което установила, че отново разговаря с мъжа, представил се за полицейски служител. Същият обяснил, че вече са били задържани двама от измамниците, но е необходимо св.М. да съдейства за залавяне на останалите. Поради това била инструктирана да изтегли пари от банковата си сметка, като през цялото време не трябвало да прекъсва телефонния разговор. Св. М. повярвала, че участва в акция за залавяне на телефонни измамници и се отправила към клон на „Пощенска банка“АД в гр.*****. Без да прекъсва телефонния разговор изтеглила от личната си банкова сметка парична сума в размер на 9000 евро, след което била инструктирана от мнимия полицай да наеме стая в хотел ***** в гр. *****, за да се скрие от измамниците. Св.М. наела стая в посочения хотел. Мъжът, представил се за полицай, й обяснил, че е необходимо да скрие в подплатата на палтото си сумата от 8000 евро. Св.М. била облечена със зелено яке, на което според инструкциите, скъсала подплатата и в нея скрила сумата от 8000 евро.

В същото време подс. В. получил телефонно обаждане на мобилния си телефон от румънски телефонен номер. При отговаряне на обаждането установил, че му се обажда мъжът, който го бил потърсил преди Нова година за курса до с.*****, общ.*****. Непознатият мъж отново го помолил да вземе пари от баба му. Обяснил, че този път трябва да отиде до гр. ***** и да вземе парите от баба му, които да транспортира и предаде в гр.******, *****.

Непознатият мъж обяснил на подс. В., че за услугата ще получи сумата от 200 евро. Подсъдимият заподозрял, че се касае за телефонна измама, но въпреки това се съгласил, тъй като имал нужда от парични средства. Същият потеглил от гр. ***** към гр.*****.

Около 17.17 часа, подс. В. пристигнал с таксиметровия автомобил пред хотел ***** в гр.*****, но продължил по улицата и паркирал автомобила на паркинг в непосредствена близост до хотела. Подсъдимият излязъл от автомобила и отишъл до входа на хотела, като поддържал постоянна телефонна връзка с непознатия мъж.

4

Св. М. била инструктирана по телефона да излезе пред входа на хотела и да предаде на подс. В. сумата от 1000 евро и якето си с намиращите се в него 8000 евро. Същата, вярвайки, че помага на полицията, излязла пред хотела и предала на подс. В. сумата от 1000 евро и якето си с намиращата се в него парична сума в размер на 8000 евро.

След като взел парите и якето, подс. В. потеглил с таксиметровия автомобил, като се насочил към *****. Преди да стигне гр. ****** бил инструктиран да остави якето с намиращата се в него парична сума на земята в близост до лек автомобил, посочен от мъжа, с когото разговарял. Подс. В. оставил паричната сума и закачил якето на ограда в близост, като предварително взел за себе си 200 евро, съгласно предварителната уговорка.

В хода на разследването била назначена и изготвена видеотехническа експертиза на видеозаписи от камерите на хотел *****, находящ се на ул.

***** и на кафе - аперитив *****, находящ се на ул.*****, предадени с ПДП.

Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи, касаещи обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна страна, че подсъдимият В. В. в качеството си на помагач е извършил престъплението по чл. 209, ал.1 от НК.

Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ОСТ, по отношение на тази част от съдебния акт, не са допуснати нарушения във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ОСТ изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тези разпити, приетата експертиза и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.

Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, 5 събрани в наказателното производство.

Следва да се посочи, че няма спор по изложеното във фактическа обстановка. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото в тази им част, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).

Както се посочи по-горе, първостепенният съд е подложил на внимателен анализ всички събрани в съдебното следствие доказателства, като съдът ги е съпоставил със събраните и приобщени чрез прочитане на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. В тази връзка напълно обосновани са изводите на ТРС досежно анализа на депозираните от възз. В. обяснения. Към последните, проверяващата инстанция подходи с особено внимание (както видно от мотивите към присъдата е подходила и проверяваната инстанция), отчитайки двойствената им процесуална природа – на гласно доказателствено средство и същевременно способ за защита. Ето защо всяко обяснение, депозирано от подсъдим в наказателното производство, следва да бъде анализирано с особено внимание, и през призмата на целия събран доказателствен материал. В настоящия случай напълно споделими са изводите на първостепенния съд за частична липса на достовереност на обясненията на подс. В. относно това как е протекла срещата му пред хотел ***** със св. М.. В мотивите си първостепенния съд е изложил съображения, които настоящата истанция напълно споделя и не счита за нужно да повтаря.