Решение № 1534 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4459/2024
- Вид
- Решение № 1534
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 12.05.2025
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 31 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1534 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330204459 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-004949 от дата 03.07.2024г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на И. Н. Н. ЕГН ********** на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли за отмяна на наказателното постановление по съображения, изложени в нея. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна - Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив – не изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно призована. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.05.2024г. в 08.18 часа в гр. Пловдив И. Н. управлявал лек автомобил „ Волво С60 “ с рег.№ *** , негова собственост като на кръстовището на бул.“Шести септември“ и ул.“Мортагон“ полицейски служители извършвали установъчен пункт и наблюдавали,че при светофара ,който им се падал отляво първо станал жълт и една две секунди след това станал червен и тогава именно навлязъл автомобила на жалбоподателя .В автомобила до водача на автомобила имало и пътуваща до него жена.При спирането му от полицейските служители водача заявил,че е навлязъл на жълт сигнал и не можел да спре ,защото след него щяло да има други коли и това създавало предпоставка за ПТП.Във връзка с констатираното нарушение на жалб.Н. му бил съставен АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан ,като било отбелязано,че има възражения.Като такива били депозирани в писмен вид от жалбоподателя в срока по чл.44 от ЗАНН, но административно-наказващия орган /АНО/ ги приел за неоснователни и въз основа на съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.
Разпитаният като свидетел актосъставител – полицай –Б. Д. заявява, че поддържа констатациите в акта. Има ясен и конкретен спомен за произшествието, спомня си както движението на служебният автомобил ,така и на жалбоподателя. Както и че последният е възразил ,че е преминал на жълт сигнал и не е могъл да спре ,тъй като е можел да стане причина за ПТП.
Показанията на актосъставителя са ясни и се кредитират от съда. Като същите кореспондират и с приетите по делото писмени доказателства, а именно АУАН и НП , справка за нарушител/водач, както и копие от Заповед № 8121з1632/02.02.2021г. на МВР.
По искане на жалбоподателя е разпитана в качеството на свидетелЦветелина Л.,която е пътувала с него в лекия автомобил и е присъствала на проверката.Като в показанията си същата потвърждава тезата на жалбоподателя , а именно,че автомобилът е преминал на жълт сигнал в кръстовището.Като съдът възприема напълно свидетелските показания на Д. и Л. като ясни ,точни и хронологични.
Според чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.Съответно, според чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Съобразно, чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП (ППЗДвП), червена светлина на светофара означава „Преминаването е забранено“.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.В чл. 31, ал. 7, т. 4. от ППЗДвП е указано, че жълта светлина на светофара означава „Внимание, спри!“. Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на 2 подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.
След обсъждането на всичко гореизложено ,следва да се констатира,че преценени в контекста на конкретния казус, единствените данни за нарушението се съдържат в твърденията на служителя съставил акта за административно нарушение и в тези заявени и поддържани от жалбоподателя и свидетеля Л.. Контролният орган сочи, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофара при нормално работеща светофарна уредба, а жалбоподателят отрича това, като е заявил, че е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал, като не е могъл да спре в кръстовището ,тъй като би станал причина за ПТП.Тоест в конкретния случай надделява тезата на жалбоподателя , че същия не е преминал на червен сигнал,както твърди актосъставителя.Правоприлагането по принцип и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти, обстоятелства и данни.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 31 от ППЗДвП, за регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината (какъвто е светофарът на процесното кръстовище).
Действително жълта светлина на светофара означава „Внимание, спри!“, но при наличието на предпоставките възведени в чл. 31, ал. 7, т. 4. от ППЗДвП (При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят), преминаването е възможно.Ето,защо и съдът счита,че именно такава е била и конкретната ситуация.
В конкретния казус обаче, както в АУАН и НП, така и в показанията на контролния орган, липсва каквото и да е описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение (по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), за да е възможно да се формира някакъв обоснован извод, дали при управлението на автомобила, Н. е навлязъл в кръстовище на зелена (жълта) светлина и го е освободил на червена или е навлязъл и преминал само на червена светлина. В тази насока следваше подробно да се опише къде е бил разположен управлявания от него автомобил непосредствено преди да премине през кръстовището, когато светофарът е светнал червено - преди или след „стоп-линията“ (ако е имало такава) или преди или след линията, на която е поставен светофарът (ако е нямало „стоп-линия“). Тези именно съображения обосновават извода, че актът не е редовно съставен по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което няма придадената му отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в него констатации.И в конкретния случай те са оборени от страна на жалбоподателя.
Ето защо и в заключение на описаното по –горе ,следва обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
По разноските:
3
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1030-004949 от дата 03.07.2024г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на И. Н. Н. ЕГН ********** на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр. Пловдив, на основанията, предвидени вНаказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4