Определение № 988 от 08.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. Пловдив, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно наказателно дело № 20235300602164 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение № 104 от 25.09.2023 г. по ЧНД № 380/2023 г. по описа на Районен съд-Карлово, 1-ви н.с. с. е потвърдено постановление на Районна прокуратура Карлово от 19.09.2014 г., с което на основание чл. 234 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НК е прекратено наказателното производство по дознание № 15/2014 по описа на РУ на МВР – Карлово, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 127 ал. 1 от НК.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от пострадалите Т. Н. М. – майка и А. Д. У. - сестра на починалия Н. Д.У..

Същите го обжалват, като излагат доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Счита се, че проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно, поради което и изводът за прекратяването му е прибързан, като едновременно с това М. и У. аргументират подробно нуждата от събиране на множество други доказателства по случая.

Пострадалите претендират, че са нарушени и правата им по смисъла на чл. 75 от НПК да участват в наказателното производство и тези на починалия за защита срещу дискриминация – според тях, ако „жертвата“ е била жена или местен жител, разследването щяло да протече по друг начин.

Въз основа на изложеното се прави искане до съда да отмени атакуваното определение, респективно – постановлението на прокурора.

1

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на изложени във въззивната жалба и се запозна с материалите по делото, и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, както и на заключенията от използваните способи на доказване – експертизи, въззивният съд намери, че първата съдебна инстанция правилно е достигнала до заключението, че е извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14, ал. 1 от НПК, респективно че в делото не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, а всички необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени.

Настоящата инстанция служебно констатира, че в конкретния по делото случай органите на досъдебното производство са събрали нужните доказателства и доказателствени източници, които да позволят формиране на доказателствено обезпечени, еднозначни изводи по фактите. Поради това следва да се приеме, че е извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК и така постановения прекратителен прокурорски акт, както се твърди във въззивната жалба не е незаконосъобразен.

Възприетата от държавното обвинение и възпроизведена в основни линии в проверяваното определение на първоинстанционния съд фактическа обстановка, относима към предмета на доказване по делото, е следната:

Св. Е.А. живеела в гр. С., ул. *** заедно с дъщеря си Е.А. /починала на 24.02.2021 г./. Последната живяла около три години преди смъртта си живеела в заедно с Н. У. в посоченото жилище. В началото на 2021 г. Е.А. се разболяла от Covid 19, като в резултат от инфекцията починала. На 25.02.2021 г. Е. била погребана, като на погребението не присъствал съжителстващият с нея Н. У., който се показал само от терасата. Малко след това се разболяла и св. Е.А.. На 12.03.2021 г., около обед, свидетелката подала сигнал на спешен 2 тел. 112, че се чувства зле и има нужда от медицинска помощ. Медицински екип от ФСМП- Карлово посетил сигнала, като констатирал, че Е.А. е в тежко здравословно състояние. Св. М.- фелдшер в ФСМП - Карлово провела разговор с А., от който разбрала, че приятелят на дъщерята на А. се намира в другата стая. Св. М. посетила съседната стая, където се натъкнала на полегнал върху дивана трупа на Н. У.. За констатираното уведомила незабавно тел.112.

На място пристигнали полицейските служители при РУ- Карлово Т. и В.. Тримата свидетели установили върху масата до дивана множество разхвърляни лекарства, работещ телевизор, като не констатирали при първоначалния оглед следи от насилие върху починалия. Св. А. била откарана в медицинско заведение предвид тежкото си здравословно състояние, а дежурна оперативна група при РУ - Карлово извършила оглед на местопроизшествието.

От заключението на изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза на трупа на Н. У. се установили множество белодробни микротромбози, причинени от Covid 19 инфекция, доказана чрез PCR; наличие на слабо изразена генерализирана атеросклероза, артериална хипертония; съмнителен резултат за наличие на амфетамин в кръвта, установен чрез тест- лента. При извършения оглед на тялото не били установени видими травматични увреждания. Вещото лице е посочило, че смъртта е настъпила в резултат от белодробна тромбоза, която е следствие на настъпилите ендотелни увреждания от Covid 19 инфекция / PCR доказана/.

Наличието на амфетамин в кръвта на трупа не се намирало в пряка причинноследствена връзка с настъпилата смърт. Състоянието на трупа, според трупните изменения съответствало на смърт над трето денонощие към момента на извършване на аутопсията.

Съгласно заключението на изготвената по делото химическа експертиза се установява наличие на 0,75 промила етилов алкохол в изследваните проби от починалото лице.

В хода на разследването по делото са разпитани в качеството на свидетели Е.А., М. М., Ц. У., И. Т., Д. В., И.Г., приобщен е протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, справки АИС БДС, справка от Община Бургас, справка от ЦСМП, ведно с приложен към нея фиш за преглед, справка от ДНС 112, извършени са химическа и съдебномедицински 3 експертизи.

Анализирайки приложения доказателствен материал, прокурорът е достигнал до заключението, че У. е починал от ненасилствена смърт и липсват данни, които да сочат за подпомагане или склоняване на същия към самоубийство или извършване на каквото и да е престъпление, поради което и на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК е прекратил наказателното производство.

Районният съдия от своя страна е споделил изводите на прокурора и е потвърдил атакуваното Постановление.

Въззивният съд следва да отбележи, че разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, обосновано и законосъобразно.

Според настоящата съдебна инстанция в принципен план постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.

Правомощията на съда в тази форма на последващ съдебен контрол в досъдебното производството се изразяват в извършване на проверка дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал 4 вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.

Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да повдигне обвинения (конституционните правомощия по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на делото.

Изхождайки от изтъкнатите правни положения, настоящият въззивен състав приема, че постановлението е годен за проверка прокурорски акт. Това е така, тъй като постановлението е постановено от компетентен орган и съдържа проверяеми мотиви. В постановлението е описана възприетата от прокурора фактическа обстановка, направен е доказателствен анализ и са изложени правни съображения.

На следващо място въззивният съд намира, че определението на ПРС почива на правилно разбиране за материалния закон и за липсата на съставомерно поведение. При спазване на принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК органите на досъдебното производство са събрали необходимите и възможни доказателства за разкриване на обективната истина, поради което не споделя пространните възражения в жалбата, че не са приложени всички доказателства, че или обсъждането им е превратно. Напротив – по делото е направено всичко необходимо за разкриване на обективната истина, не се констатираха претендираните противоречия в разпитите на свидетелите.

СМЕ е изготвена компетентно и професионално, отговорила е на всички поставени въпроси ясно и категорично и въз основа на задълбочен анализ е направено заключението, че се касае за ненасилствена смърт, настъпила в резултат от множество белодробни микротромбози, причинени от Covid 19 инфекция, доказана чрез PCR.

Освен това въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство при 5 събирането на доказателствата.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че установените по делото факти са правилно изяснени и съответстват на събраните на досъдебното производство доказателства, като изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

В отговор на възраженията в жалбата следва отново да се посочи, че проведеното разследване и според настоящия въззивен състав е обективно, всестранно и пълно, като не се забелязват съществени пропуски или непълноти в доказателствения материал. Събрани са всички налични и относими към случая писмени доказателства, отделно от това са били разпитани всички ангажирани със случая на починалия лица. Изготвени и приложени са и необходимите експертизи, в областите на които са били необходими специални знания.

От всички тези доказателства става ясно, че смъртта на У. е била естествена и ненасилствена, като няма каквито и да са доказателства в противната насока.

Пред въззивната инстанция се правят множество възражения, всички наведени и пред РС гр. Карлово, с мотивите на когото Окръжен съд гр.

Пловдив е напълно солидарен. Все пак за пълнота на изложението следва да се посочи следното:

Относно твърдението на жалбоподателите, че са им нарушени правата, защото им е попречено да участват в разследването, да бъдат своевременно уведомявани за хода на производството и да получат всички материали по случая – правилен е изводът, че това не отговаря на действителното положение.

При запознаване с материалите по делото е видно, че е осъществено издирването на пострадалите, открити са в Испания, където пребивават постоянно, били са уведомени за разследването, била им е предоставена възможност да се запознаят с материалите по делото, на което са заявили, че не могат да го сторят, тъй като не им е било възможно да пътуват до България, изпратено им е постановлението за прекратяване, което същите са се възползвали от правото си да обжалват. Нещо повече – в качеството си на пострадали, жалбоподателите са имали и възможност да упълномощят повереник, който в България да защити правата им, но не са сторили това, 6 въпреки че им е било изрично разяснено.

Разпечатката съдържа 42 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9daebe59-3392-41a9-8692-cf27a9718d34