Решение № 779 от 15.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. Пазарджик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20265220100128 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485 спрямо Г. Т. А. за сумите от 1362,52 лева - главница, ведно със законна лихва върху нея от 08.08.2025г., до пълното погасяване на задължението и 528,12 лева - обезщетение за забава за периода от 07.08.2022г. до 07.08.2025г., представляващи неизплатени задължения по Договор за стоков кредит № 626528 от 19.03.2021г., сключен между Банка ДСК АД и Г. Т. А., които са прехвърлени на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2022 г. между „Банка ДСК” АД и „Макроадванс” АД и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1128 / 11.08.2025 по ч. гр. д. 1663/2025г. на Районен съд – Лом.

Ищецът твърди, че с Договор за стоков кредит № 626528 от 19.03.2021 г., сключен между „Банка ДСК” АД и Г. Т. А., на ответника е предоставена сумата от 1362,52 лева, която трябвало да бъде издължена на 12 – месечни анюитетни вноски, считано от датата на неговото усвояване.

В т. 3 от Договора за стоков кредит и Раздел II, чл. 2 от Общите условия по договори за стоков кредит, неразделна част от него, предвиждали, че сумата се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца.

Твърди, че сумата по кредита била отпусната от кредитора по сметка на „Технополис България” ЕАД, ЕИК: 130858590, съгласно уговореното, с което изпълнил задълженията си да предостави сумата по кредита.

1

Кредитополучателят декларирал, че е получил посочената стока във фактура № 0350171658 от 19.03.2021 г.

Твърди, че Г. А. е неизправна страна по договора за кредит. На 19.03.2022г. настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви. На крайния падеж, както и към датата на настоящата искова молба, ответникът не изпълнил договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит.

Излага, че с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2022 г. между „Банка ДСК” АД и „Макроадванс” АД, вземането на кредитора спрямо ответника по Договор за стоков кредит № 626528 от 19.03.2021 г. било прехвърлено изцяло, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и други принадлежности. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия, съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД от цесионера по упълномощаване на цедента, с уведомление с изх. № D13-0223/25.02.2022 г., което достигнало до него на 07.03.2022 г.

В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, счита, че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника с връчването на исковата молба, към която уведомлението е приложено.

За периода след датата на цесията – 25.01.2022г., до депозиране на настоящата искова молба, не били извършени никакви плащания от страна на ответника в полза на „Макроадванс“ АД.

Поради неплащане на задължението, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1128 от 11.08.2025г. по ч. гр. д. 1663/2025г. на Районен съд – Лом.

Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя било изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено на 19.12.2025г. В изпълнение на указанията на съда, на 16.01.2026г. цесионерът „Макроадванс“ АД предявил настоящия иск.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Макроадванс“ АД срещу длъжника Г.

Т. А. по Договор за стоков кредит 626528 от 19.03.2021г., сключен между Банка ДСК АД и Г. Т. А. , за сумите в размер на 1362,52 лева - главница, ведно със законна лихва върху нея от 08.08.2025г., до пълното погасяване на задължението и 528,12 лева - обезщетение за забава за периода от 07.08.2022г. до 07.08.2025г.,

Претендира и разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. А. Т. не подава отговор на исковата молба.

2

В първото по делото открито съдебно заседание, чрез пълномощниците адв. Кирил Кожухаров – АК Пазарджик и адв. Д. Ц. – АК Пазарджик, оспорва основателността на иска, с доводи че застраховката „Злополука“ е предвидена за плащане, но не била платена на застрахователя. Не било доказано, че е преведена по сметка на застрахователя, поради което не се дължала.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като се запозна с представените по делото доказателства, счита следното от фактическа и правна страна:

Претендираното вземане произтича от сключен между ответника Г. А. и „Банка ДСК“ АД Договор за стоков кредит № 626528 от 19.03.2021г г., което е прехвърлено на ищеца „Макроадванс“ АД с Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.01.2022г. Дължимостта на вземането предполага същото да е валидно възникнало по силата на сключения между ответника и цедента потребителски договор, да е прехвърлено на цесионера и за прехвърлянето длъжникът е надлежно уведомен, съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Съдът намира за установено, че на 19.03.2021г. между Г. Т. А. и Банка ДСК АД е възникнало заемно правоотношение по силата на сключен Договор за стоков кредит № 626528. С него на ответника е отпусната сумата от 1299,99 лв. в брой за закупуване на телевизор SONY 49XH8077 от Технополис България ЕАД.

В договора е посочено, че е уговорено сключването на застраховка с Групама Животозастраховане ЕАД и Групама застраховане ЕАД на стойност 62,53 лв.

Посочено е, че сумата за закупуване на стоката се усвоява еднократно и безкасово по сметка на търговеца, а сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховката, по сметка на застрахователите.

Като обща сума по кредита е посочена сумата 1362,52 лв., включваща сбора от сумата по стоковия кредит от 1299,99 лв. и застрахователната премия от 62,53 лв. Върху тази сума е уговорен е годишен лихвен процент по кредита в размер на 29,69 % и ГПР 34,08 %.

Предвидено е сумата по кредита да бъде изплатена на 12 месечни погасителни вноски, в размер на 132 лв. всяка, включваща главница и договорна лихва.

Сумата от 1299,99 лв. е преведена на продавача „Технополис България ЕАД. Няма данни дали застрахователната сума е платена на застрахователите.

Договорът за кредит е сключен в предписаната от чл. 10 ЗПК писмена форма и е двустранно подписан от страните. Сумата в размер на 1299,99 лв. е преведена по сметка на търговеца, видно от представения по делото фискален бон. С превеждането й кредиторът е изпълнил задължението си да отпусне потребителски кредит и за кредитополучателя се е породило задължението да го погаси.

3

С Договор за продажба на вземания от 25.01.2022г. сключен между Банка ДСК АД и Факроадванс АД вземането на кредитора към Г. Т. А., индивидуализирано представеното по делото приложение /л. 44/ е прехвърлено на ищеца. Към датата на сключване на договора за цесия е посочено, че същото възлиза на 1744,99 лв.

В чл. 5.5 от Договора за цесия страните са уговорили, че цеденът ще упълномощи цесионерът да уведоми длъжниците за извършените прехвърляния. Издадено е и пълномощно от Банка ДСК АД на Макроадванс АД да извършва уведомяването им.

До посочения от Г. Т. А. в договора постоянен адрес, е изпратено уведомление по пощата, чрез писмо с обратна разписка, което е получено от него лично на 07.03.2022г., видно от поставеното пощенското клеймо.

Претендираният размер на вземането ищецът основава с качеството си на цесионер по договора за Прехвърляне на парични вземания по договор за потребителски кредит, сключен с цедента Банка ДСК ЕАД. Договорът за цесия е породил действие между страните със сключването му на посочената в него дата. Законът за задълженията и договорите не предвижда като изискване за действителността на договора за цесия сключването му в писмена форма. В случая, страните са избрали да сключат договора в писмена форма, като след съдържанието на договора и приложенията са положени подписи от страните.

За цесията длъжникът е надлежно уведомен, чрез връчване на уведомлението на един от посочените адреси, на които може да стане връчването, съгласно чл. 9 от Договора. В случая уведомлението е изпратено на постоянния адрес на ответника – с. Г., ул. в ****** № ***,, посочен от него в договора като адрес за получаване на писма и уведомления, с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез Български пощи ЕАД. Получено е лично, с което са изпълнени изискванията за редовност на връчването.

Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.

Упълномощаването не противоречи на целта на целта на разпоредбите на чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

Съгласно уговорката в т. 5.5 от договора за цесия, прехвърлителя изрично упълномощава цесионера, който от своя страна се задължава, да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне на задължението им към нов кредитор, съгласно чл. 99 ЗЗД. В 4 съответствие със съдържанието на чл.5.5 от договора за цесия е съставено изрично пълномощно на цесионера от банката - цедент да извърши от името на банката уведомяванията на длъжниците по чл.99, ал.3 ЗЗД. В настоящия случай, към датата получаване на уведомлението, въз основа на клаузата на чл.5.5. от договора за цесия, ищецът е притежавал необходимата за това представителна власт по отношение на цедента, поради което е налице надлежно съобщаване на цесията на длъжника от цедента, посредством цесионера, в качеството на негов представител, и цесията е проявила действие по отношение на длъжника-чл. 99,ал.4 ЗЗД.

Цедираното вземане произтича от договор, по който една от страните е потребител, в който случай съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, като не се прилагат правилата за преклузия в първоинстанционното и въззивното производство.

Ако констатира такава клауза съдът е длъжен да се произнесе по нея и без наведено от страната възражение. Потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл.143 от ЗЗП, е налице противоречието / този смисъл е константната съдебна практика на ВКС-Решение № 23/07.07.2016 год. по т. дело № 3686 /2014г. ВКС, ТК, I т.о., Решение № 98/25.07.2017 г. по т. дело № 535/2016г., ТК, I т. о., Решение № 237/20.01.2017г. по т. д.№ 2927/2015г. ВКС, ТК, І т. о. и др./.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително трябва да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя потребител да съобрази действителната цена на кредита и да направи разумна и икономически обоснована преценка дали да го сключи. В този смисъл в договора за потребителски кредит следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението му, както и да се посочат допусканията, при които е извършено изчислението. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени с т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, както и Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на I т.о. на ВКС и Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на II т.о. на ВКС.