Решение № 260153 от 14.12.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№....... гр. Пазарджик, 14.12.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ПЕТКОВА при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1160/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от МБАЛ „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, представлявано от изп. директор д-р Ц.С., чрез пълномощника адв. Е. Л.от ПзАК, против Наказателно постановление № 13-676-1 от 08.04.2020 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което за нарушение на чл.29 т.1 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ приета с ПМС № 119/22.05.2006 г. (НОПДМП) във вр. с чл.81 ал.3 от Закона за здравето на основание чл.229 ал.3 от Закона за здравето ЗЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснато нарушение на материалния закон, като се иска изменение на НП и намаляване размера на санкцията до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновани доводи за изменение на НП и намаляване на наложената санкция до предвидения в закона минимум от 500 лева. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага кратко становище за обоснованост и законосъобразност на НП, като пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г., изменена със Заповед № ИАМН-РД 13-748/27.11.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“ (ИАМН), комисия от инспектори при ИАМН извършила проверка на лечебно заведение дружество

МБАЛ „***“ АД, находящо се в гр. Пазарджик, на ул. „***“ № 3.

В хода на проверката било установено следното:

От съдържанието на История на бременността и раждането (ИБР) № 3412/488 на пациента В.С.Б.-К., станало ясно, че тя била хоспитализирана на 01.06.2019 г. по Клинична пътека (КП) № 005 „Раждане“ и изписана на 05.06.2019 г. Било видно, че пациентката попълнила „Заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти“ на 01.06.2019 г., като заявила, че предпочитала извършването на оперативната интервенция „Секцио Цезарея“ да бъде осъществена от д-р П.В.С..

В ИБР на пациентката, Направлението за хоспитализация и Епикризата, д-р С. бил посочен, като лекуващ лекар на пациентката и именно той бил подписал и издадената епикриза.

От Оперативен протокол № 80/01.06.2019 г. към цитираната ИБР било установено, че от екип в състав: Оператор- д-р С.; асистент- д-р П.; анестезиолог- д-р Д., под „спинална анестезия“ била извършена оперативна интервенция „Sectio caesarea.“

За избора според заявлението пациентката била заплатила на лечебното заведение сумата от 490.00 лв., което се установявало от приложения Приходен касов ордер № **********/05.06.2019 г. и справка от счетоводния отдел, издадени от МБАЛ „***” АД.

Лечебното заведение не било представило фискален бон за извършеното плащане, поради което бил изготвен констативен протокол за липси от дата 21.11.2019 г., подписан от изпълнителния директор на МБАЛ “***” АД и членовете на проверяващия екип.

Избраният лекар в екипа д-р С., видно от първа страница на ИБР, Направлението за хоспитализация и Епикризата, се явява и лекуващ лекар на пациентката, т.е. той е наблюдавал пациентката за цялото време на престоя й в лечебното заведение. При това положение фигурата на лекуващ лекар и избран лекар съвпадат. Същевременно обаче лечебното заведение е приело плащането за избор на лекар от пациентката, въпреки забраната за приемане на извършения избор, а именно забраната по чл.29 т.1 от НОПДМП (Наредбата). В конкретния случай, когато пациентката е попълнила заявлението за избор на лекар/екип, лечебното заведение е следвало да откаже въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него, тъй като същият противоречи на чл.29 т.1 от Наредбата, т.е. изборът на лекар е бил неправомерен.

Попълненото заявление за избор на лекар/екип е неразделна част от ИБР и представлява официален свидетелстващ документ издаден от МБАЛ „***” АД гр.

Пазарджик и на основание на което същото е придобило неоснователно сума в размер на 490.00 лв. от пациента В.Б.-К..

С така установеното било прието, че МБАЛ „***” АД било нарушило чл.29 т.1 от Наредбата, която правна норма разписва: „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента“, във връзка с чл.81 ал.3 от ЗЗ, който гласи: „Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал.1 се определя с наредба на Министерския съвет“.

Нарушението било извършено в сградата на „МБАЛ ***“ в гр. Пазарджик на 05.06.2019 г, т.е. на датата, на която пациентката е заплатила с

ПКО на лечебното заведение за избор на лекар.

Нарушението било установено на 21.11.2019 г.- датата на двустранно подписан Приемо-предавателен протокол, с който е предадена медицинската документация отнасяща се до пациента.

Нарушението е било извършено за първи път.

Във връзка с констатираното нарушение против МБАЛ „***” АД бил съставен АУАН № А 13-676-1/10.02.2020 г. в присъствието на пълномощник на дружеството, на който бил предявен и връчен срещу подпис.

Въз основа на акта на 08.04.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на санкционираното дружеството на 14.05.2020 г. по куриер. Жалбата против НП била подадена по куриер чрез АНО до съда на 21.05.2020г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, а именно показанията на актосъставителя- св. Ю.Г., както и от писмените доказателства, приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В този смисъл при извършения служебен контрол, съдът счита, че не са допуснати СПН в АНП. Последното е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на пълномощник на дружеството-нарушител, надлежно упълномощен, предявен му е и връчен срещу подпис.

Въз основа на акта, АНО е съставил НП. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.

На следващо място съдът намира, че фактът на извършеното нарушение и неговото авторство в лицето на дружеството-жалбоподател, се доказаха по безспорен и категоричен начин. Освен това така описаната и приета за установена фактология не се оспорва от страните.

Установи се несъмнено, че пациентката В.Б.-К.е била хоспитализирана на 01.06.2019 г. в „МБАЛ ***“, като д-р С. й е бил определен за лекуващ лекар. Преценено било, че на пациентката е следвало да се извърши оперативна интервенция, описана подробно по-горе, като операцията видно от Оперативния протокол е извършена от д-р С. като оператор в екипа. Доказа се също, че в деня на хоспитализацията, пациентката е подала до ръководството на лечебното заведение заявление за избор на лекар, в което е отразила, че е избрала именно д-р С. да извърши медицинската интервенция. Въз основа на това заявление и след неговото разглеждане пациентката е била уведомена от избрания лекар, че изборът й е разрешен и искането й ще бъде изпълнено. На 05.06.2019 г. пациентката е платила в касата на лечебното заведение сумата от 490 лева за избора на лекар.

Обстоятелството, че същият лекар е бил лекуващ на пациентката, определен при хоспитализирането й в лечебното заведение и я е наблюдавал през цялото време на престоя й там е установено от представените по делото копия от ИБР и епикризата на тази пациентка. Това обстоятелство е било пречка д-р С. да бъде избран по реда на чл.25 НОПДМП, защото по отношение на този лекар е била налице посочената в чл.29 т.1 от същата наредба забрана. Лекуващият лекар е задължен да извърши всички налагащи се интервенции на пациента, без за това да се дължи допълнителна такса. Възможността за избор на лекар/екип е предвидена в полза на пациентите, които по своя преценка могат да поискат друг лекар от същото лечебно заведение, извън определения като лекуващ, да извърши конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. Това е допълнителна възможност, за която пациентът дължи определена от лечебното заведение такса, която следва да е в рамките на посоченото в чл.31 от НОПДМП. Затова в конкретния случай д-р С., който е бил лекуващ лекар на пациентката В.Б.-К.е следвало да я уведоми, че налагащата се операция ще бъде извършена от него, без да е необхоД.пациентката да го избира и да заплаща за този избор.

Всички тези обстоятелства са били известни за санкционираното дружество, което е следвало да откаже въпросния избор и да не иска, респ. приема заплащане за него. Това корелира и на разписаното в чл.24а ал.6 от НОПДМП в смисъл, че избор на лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е запознат със служебно определените му по реда на чл.21 ал.

6 от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за извършване на назначени оперативни или други интервенции или манипулации.

Според чл.21 ал.6 от цитираната наредба, при приема пациентът получава информация за служебно определения му от началника на клиниката/отделението лекуващ лекар, който води случая и лекува, наблюдава и организира необходимите диагностични и лечебни дейности по отношение на пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение, а след назначаване на оперативна или друга интервенция или манипулация- за служебно определените му от лечебното заведение един или повече медицински специалисти, които ще ги изпълнят. Лекуващите лекари/медицинските специалисти за извършване на назначени оперативни и други интервенции или манипулации при пациентите се определят равнопоставено измежду всички медицински специалисти в съответната болнична структура/болнично лечебно заведение.

В случая липсват данни дали и как пациентката е била запозната със служебно определените й лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за извършване на назначени оперативни или други интервенции или манипулации. По-скоро може да се приеме, че не е била запозната, тъй като ако пациентката е била запозната при приема й, че неин лекуващ лекар ще бъде д-р С., то е било безпредметно след това същата тази пациентка да избира същият този лекар за извършване на операцията и да заплаща допълнителна такса за това.