Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2884 от 24.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1449/2023
Вид
Определение № 2884
Подписан
24.07.2023
В сила
06.10.2023
Състав
Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2884 гр. Варна, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501449 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 5037/22.06.2023 г. по описа на ЧСИ Р. Т., подадена от Д. С. Н., взискател по ИД. № 344/2011 г. по описа на ЧСИ Р. Т., чрез адв. С. Б. – АК – Варна, срещу действията на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, с район на действие – ОС-Варна по изпълнително дело № 344, по описа на същия, за 2011 г. Обжалва се уведомление с изходящ № 5073 от 20.06.2023 г. по изпълнително дело 344/2011, с което ЧСИ Р. Т. е оставил без уважение молба с вх. № 4841 от 14.06.2023 г. за присъждане на законна лихва върху главницата /по изпълнителен лист/ от деня на плащането, което действие на ЧСИ, взискателят счита, че представлява прекратяване на ИД по отношение на дължимите лихви.

Въззивникът Д. Н. счита, че отказът на ЧСИ да му присъди законната лихва върху главницата, от деня на плащането, представлява прекратяване на ИД по отношение на лихвите и същото е незаконосъобразно действие на ЧСИ.

Счита, че поръчителят има право на законните лихви от деня на плащането.

Предвид изложеното, моли съда, жалбата му да бъде уважена и да бъде постановено решенеие, с което да се отмени, като незаконосъобразно разпореждането на ЧСИ Р. Т. от 20.06.023 г. за прекратяване на ИД по отношение на дължимата лихва и отказ тя да бъде начислена. Претендират се разноски.

1

На длъжниците М. П. М. и С. Т. Б., на основание чл. 436, ал. 3, са връчени преписи от жалбата, като същите не са депозирали възражения по жалбата на Д. Н..

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена като такава. Излагат се доводи, че суброгацията по чл. 429, ал. 1 от ГПК настъпва само в обема на извършеното плащане по изпълнителния лист, т.е платецът следва да се конституира до размера на заплатените от него суми по изпълнителния лист – главница, лихви, законни лихви, събрани до окончателното плащане на главницата, разноски, както и заплатени от него разноски и такси по изпълнителното дело. Тъй като изпълнителният лист представлява изпълнителен титул за принудително изпълнение в полза на суброгента, то претенциите му за законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането не могат да са обект на принудително изпълнение и за тях суброгента следва да се снабди с изпълнително основание, доказвайки претенциите си в отделен исков процес.

Варненският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на приложените по делото доказателства, констатира следното:

Изпълнително дело № 344/2011 г. е било образувано в кантората на ЧСИ Р.

Т. на 09.05.2011 г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 12.01.2011 г., издаден от РС-Варна, 8-ми състав по ЧГД № 20114/2010 г., с който М. П. М., ЕГН: **********, Д. С. Н., ЕГН:

********** и С. Т. Б., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 3927,27 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2010 г. до окончателното й изплащане, 673,94 лева – договорна лихва, 326,94 лева –такси закъснение и 386,40 лева – съдебноделоводни разноски.

В хода на изпълнителното производство, задължението е било погасено чрез постъпления от трудово възнаграждение на поръчителя Д. С. Н.. На основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, с разпореждане от 29.03.2021 г. – молба Вх.

№ 2173/24.03.2021 г., поръчителят Д. С. Н. е бил конституиран, като взискател по делото, до размера на платената от него сума – 5426,50 лева. На длъжника М. П. М. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 07.04.2021 г. за сумите от 5426,50 лева – платена в полза на първоначалния 2 взискател, 350,00 лева адвокатско възнаграждение, 88,00 лева обикновени такси и разноски и 427,41 лева – такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ.

Взискателят Д. Н. обжалва отказа на ЧСИ да му присъди законна лихва върху главницата /по изп. Лист/ от деня на плащането.

На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона, като те могат да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК: Взискателят може да обжалва: Отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

В случая жалбата е недопустима, тъй като същата не е срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ.

Жалбата е насочена срещу уведомление с изходящ № 5073 от 20.06.2023 г. по изпълнително дело 344/2011, с което ЧСИ Р. Т. е оставил без уважение молба на взискателя Д. Н., с вх. № 4841 от 14.06.2023 г. за присъждане на законна лихва върху главницата /по изпълнителен лист/ от деня на плащането Съдът намира, че жалбата е срещу действие на съдебния изпълнител, което не е сред актовете и действията, посочени в чл. 435, ал. 1 ГПК като подлежащи на обжалване, и които според ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са лимитативно изброени, затова всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител е изключено.

Поддържаното твърдение на жалбоподателя, че отказа на ЧСИ да присъди законна лихва върху главницата /по изпълнителен лист/ от деня на плащането представлява прекратяване на ИД по отношение на дължимата лихва е неоснователно.

По изложените съображения жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 5037/22.06.2023 г. по описа на ЧСИ Р. Т., подадена от Д. С. Н., ЕГН: **********, взискател по ИД.

№ 344/2011 г. по описа на ЧСИ Р. Т., срещу действията на ЧСИ Р. Т., рег. № 717, с район на действие – ОС-Варна по изпълнително дело № 344/2011 г., по описа на ЧСИ Р. Т..

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1449 по описа за 2023 г. на ВОС, ГО, IV с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4