Решение № 20 от 28.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ловеч, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254300600077 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.162 и сл. от Закон за здравето Постъпила е въззивна жалба от М. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.

A., кв.“Н., ул.С.В.“, общ. Т., обл. Ловеч, чрез пълномощника си адвокат Х. С., с адрес за призоваване: гр. Ловеч , ул. „Т.“ **** кант. 409, тел. ******** против Решение рег. № 15/07.02.2025 г. по описа на РС-Троян.

В жалбата сочи, че на основание чл. 163 от Закона за здравето, обжалва горепосоченото решение, с което е настанен в ДПБ-Ловеч, за принудително лечение за срок от 3/ три месеца/.

Счита, че с постановеното решение, съдът не е изяснил самата фактическа и обективна страна относно неговото семейно състояние, преди всичко неговите възрастни родители, за които лично и сам се грижи за всичко и поддържането им като хора с доста здравословни проблеми. По отношение 1 на неговото здравословно и психическо заболяване, всекидневно поддържа изписаните му медикаменти.

Обстановката относно здравословното състояние на родителите му, е ангажираност с тях постоянно, ежедневно и непрекъснато както за храна така и даването им на изписаните медикаменти. Сочи, че по трудов договор е назначен за личен асистент на баща му, който е с ТЕЛК решение, така и майка му е с ТЕЛК решение.

Счита, че настаняването му в ДПБ-Ловеч ще утежни не само неговото влошаване на здравословното му състояние, така и на родителите му.

В тежест на всички тях, неговото отсъствие за такъв дълъг период от време без да може най-малкото да се грижа за родителите му, а така ще усложни и неговото за сега закрепено здравословно състояние . Счита, че ще бъде разбран от настоящата инстанция за състоянието, в което е поставен, не толкова от утежняване на заболяването му, отколкото изясняване на действителната фактическа обстановка, в която се намира с постановеното решение. Сочи, че първоинстанционният съд не е приел нито едно писмено доказателство, удостоверяващо гореописаните факти и обстоятелства.

В предвид гореизложеното, моли Ловешки окръжен съд /ЛОС/ да постанови решение, с което да отхвърли настаняването му в ДПБ-Ловеч, по изложените мотиви и съображения.

В случай, че уважаемият съд реши да установи кое налага обжалване на първоинстанционното решение, моли ЛОС да приеме представените доказателства, с които удостоверява защо, по кои причини иска да бъде изменено и постанови ново решение, като отхвърли постановеното решение за временното му настаняване в ДПБ-Ловеч.

Взема становище, в случай, че съдът прецени за установяване на действителната фактическа обстановка по отношение на искането за принудително настаняване, да бъде допусната тройна експертиза, с която да се отговори, може ли да търпи отлагане принудителното му настаняване поне за зимния сезон, за да може да подпомага възрастните си родители, или евентуално, ако се налага да му бъдат предписани други медикаменти, въпреки че с изписаните до момента се чувства добре.

За изясняване на действителното му здравословно състояние, с което да 2 се установи опасен ли е за себе си или околните, моли ЛОС да допусне поне един свидетел, което обстоятелство при постановяване на първоинстанционното решение бил лишен от тази възможност.

В съдебно заседание за Окръжна прокуратура – Ловеч се явява зам.окр.прокурор Д.Д., който счита, че жалбата против решението на РСТроян е неоснователна. Счита, че с оглед заключението на вещото лице д-р В. по изслушаната експертиза в РС-Троян, са налице предпоставките на чл. 155 от ЗЗ за настаняването на задължително лечение на Й., тъй като от доказателствата по делото е станало ясно, според него, че същият представлява опасност както за себе си, така и за околните. Моли да бъде потвърдено решението.

Пълномощникът на жалбоподателя - адвокат Х. С. в съдебно заседание сочи, че поддържа въззивната жалба. Счита, че подзащитният му не страда от изброените заболявания, като акцентира, че не са налице доказателства , които да сочат, че подзащитният му е агресивен и е опасен за себе си и обществото.

Позовава се на свидетелските показания на брат му както и на това, че същия редовно употребява изписаните му лекарствени препарати. В тази връзка, моли съда да отмени изцяло решението на РС-Троян и да постанови ново, с което да отхвърли настаняването на доверителя му М. Й.. Алтернативно моли да бъде отложено задължителното лечение за след края на зимния сезон, тъй като към настоящия момент подзащитният му се грижи за болните си родители.

Жалбоподателят М. П. Й. в съдебно заседание поддържа жалбата и моли да бъде отменено решението на РС-Троян. Заявява, че редовно пие изписаните му хапчета, както че е пребивавал ДПБ през 2011 година. Заявява, че родителите му са почти инвалиди и са на место, което налага ежедневни и многократни грижи за тях постоянно.

Въззивната инстанция приема, че Ловешки окръжен съд е родово и местно компетентен да разгледа процесната жалба, която е подадена в законноустановения срок от лице, имащо право да обжалва постановения съдебен акт от РС-Троян.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба от М. Й., становището на страните в процеса и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

3

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Решение рег. № 15/07.02.2025 г. по ЧНД № 346/2025 г. по описа на РС-Троян лицето М. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. A., кв.“Н., ул.С.В.“, общ. Т., обл. Ловеч, е настанен на задължително лечение в Държавна психиатрична болница – Ловеч при стационарен режим на лечение за срок от 3 /три/ месеца, предвид заболяването му „Параноидна шизофрения“, поради което М. П. Й. може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките, околните и обществото и застрашава сериозно здравето му. М. П.

Й. не е способен да дава информирано съгласие за провежданото лечение спрямо него, поради което на основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето е изискал от Кмета на Община Ловеч да определи лице, което съдът назначава, за да изразява информирано съгласие за лечението на М. П. Й., като за определеното лице да бъде уведомена ДПБ гр. Ловеч и Районен съд гр. Троян.

От доказателствата, приложени по делото се установява, че М. П. Й. се води в регистъра за принудително и задължително лечение към ДПБ-Ловеч от 2000 г. с диагноза : „Параноидна шизофрения“. До момента е лекуван три пъти в ДПБ-Ловеч, като е настаняван на задължително лечение по реда на Закона за здравето, последният път от които е в периода 20.05.2011 г. – 11.08.2011 г. М. П. Й. живее в гр. A. с възрастните си родители. Не работи.

През 2024 г. Й. изпратил жалби до различни институции ГДБОП, Омбудсмана на РБ, ВКП и др., в които изложил твърдения, че бил незаконно подслушван.

В полицейския участък гр. A. към РУ-Троян постъпила жалба от лицето П.К. от същия град, в който били изнесени твърдения, че Й. нарекъл малолетния му син „копеленце“ и го ударил в главата. Относно изречените думи спрямо малолетното дете свидетелства С.М., който работел като шофьор на автобус и възприел случилото се между Й. и детето през месец октомври 2024 г.

В хода на производството пред РС-Троян, на основание чл.159 от ЗЗ, е назначена съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.

В., който е дал заключение, че М. П. Й. страда от Параноидна Шизофрения. / Код по МКБ X ревизия - F 20.0/ Посоченото заболяване фигурира в чл. 146, ал.

1, т. 1 от ЗЗ. Вещото лице заключава, че М. П. Й. страда от психично разстройство в тесния смисъл на това понятие и към настоящия момент се 4 намира в състояние на психотичен пристъп на шизофренната психоза и се нуждае от провеждане на задължително лечение. Също така посочва, че М. П.

Й. страда от психично разстройство в тесния смисъл на това понятие и към настоящия момент се намира в състояние на психотичен пристъп на шизофренната психоза и е налице опасност за близките, за околните и за обществото, застрашава здравето си и поради заболяването си може да извърши престъпление. Поради липса на съзнание за психично заболяване, психотично мотивирано поведение с опасност за него, близките, за околните и за обществото, както и липсата на терапевтично сътрудничество, вещото лице е предложил М. П. Й. да бъде настанен на задължително лечение при стационарен режим в ДПБ гр. Ловеч или сходна държавна психиатрична болница за срок от три месеца по чл. 155 от Закона за здравето. М. П. Й. не е способен да дава информирано съгласие за лечение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед на събраните по делото писмени доказателства и предвид заключението на вещото лице по съдебно психиатричната експертиза д-р П. В. въззивната инстанция приема,че обосновано РС-Троян е приел, че спрямо М.

Й. следва да бъде задължително настанен и лекуван в ДПБ - Ловеч за срок от три месеца при стационарен режим на лечение, тъй като липсва психотична продукция, но в същото време не е налице съгласие за терапевтично сътрудничество, което както се посочи и по-нагоре в мотивите е било налично и при производството пред РС-Троян, както е посочило вещото лице д-р В., налично е и в производството пред въззивната инстанция.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че правилно РС-Троян е приел, че са налице обстоятелствата по чл.155 във вр. с чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето и по отношение на лицето М. П. Й., предвид заболяването му и следва да бъде постановено задължително настаняване и лечение в лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ.

Съдебния състав счита, че М. П. Й. поради заболяването си „Параноидна шизофрения” може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките, околните и обществото и застрашава сериозно собственото си здраве. Този извод се налага, както от показанията на 5 разпитаните по делото свидетели и приетите писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице д-р В. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, което РС-Троян е приел изцяло като компетентно и обосновано.

Установява се, че М. Й. има заболяване с дългогодишна давност, като към настоящия момент е налице обостряне с актуална психопатологична продукция - параноидни налудности и слухови халюцинации, определящи поведението му. Патологичните преживявания водят до конфликти с околните, при които личността изгубва своите възможности за емоционален и поведенчески самоконтрол. Всичко това води до висок риск от извършване на противообществени прояви, както и до рисково поведение относно собственото здраве и живот. Състоянието и поведението на М. П. Й. отговарят напълно на посочените в чл.146 и чл. 155 от Закона за здравето критерии за задължително настаняване и лечение в специализирано психиатрично заведение.

В тази връзка неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателя - адвокат Х.ов, че не са налице основания за задължително лечение на подзащитния му, тъй като вещото лице категорично сочи, че с поведението си Й. представлява опасност за близките, за околните и за обществото, застрашава здравето си и поради заболяването си може да извърши престъпление.

Във въззивното производство от страна на жалбоподателя не са представени нови доказателства, които да противостоят на заключението на вещото лице, както и на събраните до този момент писмени и гласни доказателства. Относно показанията на допуснатия и разпитания в качеството на свидетел брат на жалбоподателя И. П. Й. настоящата инстанция приема, че същите дават положителни характеристични данни за жалбоподателя но така или иначе не противостоят на наличната опасност същия да извърши престъпление както спрямо околните така и спрямо себе си. Категоричен е в тази насока и вещото лице д-р П. В., който категорично е посочил пред РСТроян е посочил, че към настоящия момент е налице липса на съдействие от страна на жалбоподателя, което води до невъзможност да се контролира приемът на лечение. Вещото лице сочи именно, че от страна на жалбоподателя е заявено, че не приема лечение от няколко месеца, поради което и при амбулаторна форма на лечение когато лицето не съдейства и не 6 осъзнава заболяването си като е в конкретния случай, тази форма на лечение ще се компрометира и няма да доведе до позитивен резултат. / л. 146/ Нещо повече категорично вещото лице сочи категорично, че жалбоподателят М. Й. страда от психично разстройство в тесния смисъл на това понятие и към настоящия момент се намира в състояние на психотичен пристъп на шизофренната психоза и е налице опасност за близките, за околните и за обществото, а също и за самия него, тъй като застрашава здравето си и поради заболяването си може да извърши престъпление. Тоест настоящата инстанция приема за непротивопоставимо здравословното състояние на жалбоподателя Й. на соченото задължение от страна на защитника му адв. Х.ов, че същия следва да се грижи за родителите си, тъй като състоянието му във настоящия момент с констатирания психотичен пристъп на шизофренна психоза води до опасност и за близките му, в случая неговите родители / л. 140/. В крайна сметка за родителите му може да се погрижи и разпитания свидетел И. П. Й. – негов брат.