Решение № 231 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105305 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. Д. Д., с ЕГН: ********** против „A1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта на сумата от 71,91 лева – неустойка, представляваща трикратния размер на стандартни месечни такси за телевизия и интернет по прекратен договор за фиксирани услуги и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30, 49 лева, представляваща заплатена на ответника без основание сума по прекратен Договор за фиксирани услуги № **г.

Ищецът твърди, че е абонат и потребител на услугите, доставяни от ответното дружество по сключен договор за фиксирани услуги № *г.

Договорът бил сключен за ползване на фиксирани услуги телевизия и интернет на домашен адрес, който бил посочен в договора. Съгласно чл. 5.4 от Договора била предвидена възможност да бъде променен адреса за ползване на услугата със съгласие на оператора и при наличие на техническа възможност за представяне на услугата на нов адрес. Уговорено било също така искането за смяна на адреса да е подадено в магазин на А1 или чрез обаждане в центъра за обслужване на клиенти. Сочи, че в изпълнение на гореизложеното ищецът на *г., като потребител заявил искане за смяна на 1 адреса за ползване на услугата, като същия да бъде сменен от * на ул. *, като за целта посетил офис на оператора и подал надлежно искане.

На следващия ден * ищецът получил текстово съобщение, че оператора не може да представи услуги за фиксирана свързаност на посочения нов адрес, като се проучвало възможността за присъединяване на обекта към фиксирана мрежа на оператора. Посочва, че заявения от него адрес в г* представлявал *, в която вече няколко оператора имали изградена фиксирана мрежа, а смяната на адреса на услугата била наложителна за ищецът, тъй като същия вече живеел на новия адрес. След многократна кореспонденция между страните, А1 България уведомило ищеца, че към настоящия момент нямало възможност да се прехвърли услугата, поради липса на изградена мрежа на адреса, а също така и не дали информация, дали ще бъде изградена такава, което възпрепятствалоищецът да използва услугата.

След подадените множество искания за смяна на адреса с вх. № *г. за прекратяване на договора за фиксирани услуги по взаимно съгласие, без неустойки за двете страни. На 08.03.2023г. получил отговор на подаденото искане, с който му било отказано прекратяване по взаимно съгласие, като му било заявено, че договора може да бъде прекратен само след заплащане на неустойка от негова страна. В резултат на получения отказ на 09.03.2023г. ищецът депозирал писмено известие с вх. № *г. за прекратяване на договора за фиксирани услуги № *г. С подаденото писмо известие ищецът уведомил оператора, че счита договора за автоматично прекратен, считано от 27.02.2023г. на основание чл. 5.5 от същия поради непостигане на съгласие за смяна на адреса за ползване на фиксираните услуги интернет и телевизия.

Заявил също така, че счита че не дължи плащането на неустойка, тъй като съгласно чл. 8.1.2 от Договор за мобилни услуги потребителя не дължал неустойка, ако договора се прекрати поради причина за която оператора отговаря.

Счита, че ответното дружество категорично отговаряло за нежеланието и неполагането на нужната грижа за да осигури покритие на посочения адрес.

Твърди, че в отговор на подаденото писмено известие за прекратяване, ищецът получил писмо от ответното дружество, с което му било поискано заплащане на неустойка в трикратен размер на стандартните месечни такси.

Сочи, че поисканата от оператора неустойка е недължима в процесния случай, тъй като тя била уговорена в чл. 8.1. от Договор, който касае прекратяване на договора по вина на абоната, като се твърди, че ищецът не е изразил желание за прекратяване на договора, а единствено за смяна на адрес за ползване на услугата.

Също така сочи, че не носи никаква вина за неположената от оператора грижа в тази насока. Твърди, се че операторът отказал да признае прекратяване на договора, с което нарушил сключения между страните договор за фиксирани услуги. В резултат на това на 04.04.2023г. ищецът получил нова фактура с № * на стойност общо 49.90 лева, в която била включена месечна такса в размер на 30.49 лева с включени ДДС за неизползваните от него услуги по вече прекратения Договор за фиксирани услуги № *г. Въпросната фактура била издадена за период 28.02.2023г. – 2

27.03.2023г. в който договора вече е бил прекратен на основание чл. 5.5 и съгласно писмено известие с вх. № *г, като ищецът трябвало да плати цялата сума, тъй като в случай че не я заплати щели да бъдат спрени всички услуги, които ползва.

Ищецът посочва, че така платената от ищецът сума по договора в размер на 30.49 лева, била недължима, тъй като фактурата била издадена по вече прекратен договор. От друга страна, ответното дружество се е обогатило неоснователно с посочената сума, тъй като не е имало налице валидно действащо правоотношение между страните за процесния период, за който била дадена фактурата. Заявява, че след 27.02.2023г. не е ползвал никакви фиксирани услуги по прекратения договор, като предоставеното от оператора оборудване било демонтирано в готовност да бъде върнато на оператора по всяко време, като ищецът направил опит за това, но в офис на оператора му отказали, тъй като в системата договора излизал, че не е прекратен.

Твърди, че неравноправно по смисъла на ЗЗП била клаузата на чл. 9 от Договор да променят МАТ, като ищецът не разбирал как точно се е формирала сумата от 30.49 лева с включено ДДС, тъй като тя била по-висока от уговорената в договора такава. Счита, че като потребител е жертва на една цялостна нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2000/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар.

Сочи, че ответникът е обективирал претенция за заплащане на неустойка в приложения към исковата молба отговор на писмо с вх. № *г.

Съгласно получения отговор, ответното дружество изразява претенция за заплащане на неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Съгласно приложения към исковата молба договор за мобилни услуги, стандартния размер на месечната такса за телевизия и интернет била в общ размер на 23.97 лева. Следователно трикратния размер на месечнатаабонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка се явява сумата от 71.91 лева. С оглед изложеното, искането е предявеният иск да бъде уважен, като се признае недължимостта на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „A1 България“ ЕАД, е подал писмен отговор на исковата молба.

В отговора се твърди, че между ответникът и К. Д. Д. бил сключен договор №*г., като към този договор са сключени приложение №1 за услуги фиксиран интернет и телевизия от *г. за срок от 24 месеца. Съгласно тях абонатът избрал тарифни планове „А1 ТВ 170+“ за телевизия и А1 нет 72“ за интернет. Сочи се, че заявения адрес за ползване на услугата бил * Твърди се, че действително *г. ищецът неколкократно депозирал искане до оператора за смяна на адреса на ползване на услугата, като посочил нов адрес – *. След извършената проверка от страна на оператора за наличие или липса на техническа възможност за осъществяване на свързаност и 3 предоставяне на услуга на посочения от ищецът нов адрес, не е налична.

Поради посочената техническа невъзможност, която продължавала и към настоящия момент, операторът не можел да изгради мрежова свързаност до посочения от ищецът адрес. Това от своя страна не можело да бъде вменено във вина на оператора, доколкото, както ищецът бил посочил в исковата молба съгласни т. 5.4 от приложение №1, промяната на адреса за ползване на услугата е възможна само при условие, че А1 е съгласно с това и че е налице техническа възможност за ползване и предоставяне. Ответното дружество нямало задължение по договора между страните или общите условия да изгражда техническа свързаност до всички адреси находящи се на територията на *поради което не може да му бъде вменено във вина липсата на такава възможност. Изрично били посочени в приложимите общи условия всички причини за прекратяване на договора по вина на оператора, като горепосочената не била сред тях.

Ответникът твърди, във връзка с депозираното от ищеца писмено предизвестие, основаващо се на т 5.5. от приложение №1 , че същото не пораждало правни последици, доколкото не били изпълнени условията на предходната т. 5.4 от договора и следвали същия да бъде прекратен с неустойка. В тази връзка дружеството продължило да предоставя услугите си и след 27.02.2023г. и съответно да фактурира същите, като считат че задължението обективирано във фактура №*. за периода 28.02.2023г. – 27.03.2023г. е дължимо. Алтернативно твърди, че ако се приеме искането на ищецът да се прекрати договора на посоченото основание не поражда правни последици, но следвало да се приеме за едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора по отношение на тези услуги, то процесната месечна фактура е дължима доколкото попадала в този едномесечен период.

Сочи се, че съгласно т.9 от приложение №1 за услугите, операторът имал право да променя месечните абонаментни такси уговорени в съответното приложение веднъж годишно, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същия е равен или по-голям от 1%. Тази информация за индексация се сключва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането. Посочва се също, че искането на ответника е да се установи, че не дължи на ответното дружество сума в размер на 71.91 лева представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси било напълно неоснователно, доколкото се оспорва обстоятелството А1 да е канило ищецът да заплаща подобна неустойка или пък да е издавало счетоводен документ за тази сума. В посочените от ищеца доказателства ставало ясно единствено, че операторът удведомил абоната, че по принцип при спиране на достъпът до мрежата на оператора или прекратяване на договора от негова страна предсрочно се прилагало т.2 от съдебната спогодба с КЗП. Предвид гореизложеното счита иска за напълно неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

4

По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е абонат и потребител на услугите, доставяни от ответното дружество по сключен Договор за фиксирани услуги с партиден № */*г. Договорът бил сключен за ползване на фиксирани услуги телевизия и интернет на домашния адрес на ищеца, находящ се в * Видно от разпоредбата на чл. 5.4 от сключения между страните договор, промяна на адреса на ползване на услугата се допуска само със съгласие на „А1 България“ ЕАД при условие, че е налице техническа възможност за ползване и предоставяне на услугата на новия, заявен от абоната адрес.

Съгласно чл. 5.5, изр. 3 от Д оговор за фиксирани услуги с № */*г., ако не бъде постигнато съгласие за промяна на адреса на ползване на услугата и абонатът не запази досегашния си адрес на ползване, Договорът се прекратява и абонатът следва да заплати дължимата неустойка. Уговорено било също така искането за смяна на адреса да е подадено в магазин на ответника или чрез обаждане в центъра за обслужване на клиенти.

Според разпоредбата на чл. 8.1 от Договора, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси според условията на абонамента без отстъпка, включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв, за периода от прекратяването му, до изтичане на съответния срок на ползване. Ако абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.