Решение № 86 от 19.02.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Дупница, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510102669 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от А. Р. Й., ЕГН ***, С. Р. И., ЕГН **********, Е. В.

Й., ЕГН **********, с общ адрес: гр. *** и С. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** чрез пълномощника си адв. З. Г., с адрес за призоваване гр. *** срещу Е.

М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, Ю. А. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** и Р. А. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

*** обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание ч л . 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици /А. Р. Й. – 1/15 ид. ч.; С. Р. И. – 1/15 ид. ч.; Е.

В. Й. – 1/30 ид. ч. и С. В. Й. – 1/30 ид. ч./ на 1/5 идеална част от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 год. на Изпълнителен Директор на АГКК: няма извършено изменение на КККР със заповед, Адрес на поземления имот: гр.

Дупница, ***, площ: 379 кв.м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване / до 10 т/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 5494, квартал: 361, парцел:

ХХII, Съседи: ***, ***, ***, ***, и на построената в имота Сграда с идентификационен № ***, със застроена площ от 78 кв.м., брой етажи един, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна 1

/ищците са собственици на сградата при следните квоти: /А. Р. Й. – 1/3 ид. ч.; С. Р. И. – 1/3 ид. ч.; Е. В. Й. – 1/6 ид. ч.ид. ч. и С. В. Й. – 1/6 ид. ч. /съобразно направеното изменение в доклада – л. 58, стр. 2/, на основание наследствено правоприемство и давностно владение.

Релевират се доводи, че ищците са наследници на Р. Й. И., б.ж. на гр. Дупница, починал на 11.05.2005 год., като първите двама наследници са от първи ред - синове, а последните двама по право на заместване от техния баща - В. Р. Й., починал на 30.10.2022 г. б.ж. на гр. Дупница - син на Р. Й. И.. В качеството си на негови наследници считат, че са собственици на 1/5 ид. ч. от процесния поземлен имот. Сочат още, че всички са наследници на общия им наследодател - Е.Р. Д. /Е.Р.К. /, б.ж. на гр.

Дупница, починала на 28.05.1997 год. Твърдят, че ответниците Е. М. С., в качеството си на съпруга, Ю. А. О., в качеството си на дъщеря и Р. А. О., в качеството си на син, притежават също 1/5 ид.ч. от имота по наследство от А. О. С. , б.ж. на гр. Дупница, починал на 30.06.2019 год. /явяващ се последният син на общия наследодател Е.Р.Д./.

В ИМ се сочи, че сграда с идентификатор № *** била потроена от общите на страните наследодатели – Е.Р. Д. и нейния съпруг О.С.Д. , б.ж. на гр.

Дупница. След смъртта на последния в къщата останали да живеят съпругата му Е. Д. и техните пет деца: тримата им синове, както и двете им дъщери, а след смъртта на общата наследодателка – синът А. О. С. .

През 1964 год. Р. *** Й. И. – син на Е. Д. и О.Д. , поради невъзможността да живеят всички наследници заедно в наследствената сграда с идентификатор ***, построил процесната сграда с идентификатор *** в процесния поземлен имот. В тази постройка от построяването през 1964г. и до смъртта си през 2005год. са живеели той и децата му, а след неговата смърт – неговите трима синове: С. Р. И., А. Р. Й. и В. Р. Й., починал на 30.10.2022 год., а след смъртта на последния – неговият син – Е. В. Й.. През 2008 год. първият ищец А. Р. Й. надстроил едноетажната сграда с идентификатор *** изпълнена до южната фасада на сгради с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на гр. Дупница и на страничната регулационна линия с УПИ ХІХ-168, кв.8 по регулационния план на гр. Дупница, а по северната страна на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Дупница били монтирани метални стълби за достъп до втория жилищен етаж. След смъртта на общия наследодател на страните – Е.Р. Д., за имота се грижили единствено техните преки наследници – ищците и ответника А. О. С. . Първият ищец пребивавал в ***, а вторият – в ***, но и двамата полагали грижи за имота, както заедно, така и поотделно. същевременно племенникът им Е. В. се грижел за имота постоянно и с грижите и помощта на първите двама. А. Й. периодично се завръщал в Република България, за различни периоди от време, като всеки път живеел в къщата, построена от баща му през 1964 г.

2 и до момента, поддържал и се грижел за имота. Ищецът С. Р. И. по-ря*** се прибирал в България, но при всяко идване също живеел в наследствената от баща му къща.

Както ищецът А. и останалите ищци, така и племенникът им си плащал всички местни данъци и такси за сградата и поземления имот. Имали отделни лични партиди за водомер и електромери в сграда с идентификатор *** и си плащали консумативите, имало отделен вход за къщата, различен от този на сграда с идентификатор *** 1.

Сочи се, че всички ищци упражнявали фактическа власт върху имота от над 60 години непрекъснато, като владението им продължавало и до момента явно и необезпокояване. През всичките тези години никой не е имал претенции към построената сграда с идентификатор ***, тъй като всички са знаели, че тя била построена от баща им Р. Й. И., че била тяхна собственост, като на владението им никой не се бил противопоставял и не е имал претенции. Първият ищец А. Й., ежегодно прекарвал отпуските си в бащината му къща, прибирал се често в България по различни поводи и никога не се е дезинтересирал от имота, напротив винаги бил полагал грижи за него като за свой собствен. Вторият ищец С. Р. И. също се прибирал редовно в бащината къща в гр. Дупница и полагал грижи като за свой наследствен имот. Наследодателят на ответниците, починал през 2019 год. никога не бил оспорвал владението на ищците, не е било налице и ограничаване на достъпа до поземления имот и сграда с идентификатор 2 от построяването й и до момента, или оспорване на собствеността им по отношение на същата. Между страните по делото имало винаги добри отношения и никой никога не се е съмнявал, че другата страна би злоупотребила, по какъвто и да е начин с наследствените имоти.

При поредното прибиране на ищеца А. Й. в гр. Дупница през лятото на 2025 год., ответникът Р. О. му заявил, че трябва да си смени адресната регистрация. Тогава за първи път се усъмнил, какво може да се е случило. При направената справка в Службата по вписванията, се оказало, че през 2012 год. неговият чичо А. О. С. , б.ж. на гр. Дупница, с помощта на лъжливи свидетели били въвели в заблуждение нотариус Д.

Г. и се бил снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание наследство и давностно владение върху целият поземлен имот с идентификатор ***, както и ведно с построените в имота сгради с идентификатори *** и ***, за което бил издаден нот.акт №

183, том 1, рег. № 3725, дело № 156 от 08.10.2012 год.

С оглед изложените съображения намират предявените искове за основателни и доказани.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни като в тази връзка се релевират следните възражения: починалият наследодател на ответниците А. О. С.

3 бил единствен собственик на имота като ищците никога не са владели имота и никога не са полагали каквито и да било грижи за него; ищците никога не са се интересували от имота, не са живели в него и са загубили правото си на собственост.

РАЙОНЕН СЪД – Дупница, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищците носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото им на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба придобивни основания

– наследствено правоприемство и давностно владение от 1964г. и към момента на депозиране на исковата молба.

От представения по делото договор за покупко-продажба от 24.03.1958г., обективиран във формата на нотариален акт с № 106, том I /л. 4 и сл./ се установява, че на посочената дата О.С.Д. и Е.Р.К. са придобили правото на собственост върху 200 кв. м. от нива, находяща се в гр. Станке Димитров /наст. Гр. Дупница/ в местността „Разсадника“, състояща се от 5 декара при съседи: Железо-пътна линия, Път, Шосе Станке Димитров – Кюстендил и останалата част от нивата частта от имота, която заключава между циганските къщи, Шосе Станке-Димитров – Кюстендил и останалата част от нивата, заета сега от промкомбината, а само продаваемата се част при съседи:

Път, А.Ш.

От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 5/ се установява, че първоначалният собственик на имота Е.Р. Д. /от представената декларация за идентичност на имена на л. 11 се установява, че Е.Р. Д. и Е.Р.К. са имената на едно и също лице/ е починала на 28.05.1997г. и е оставила за свои наследници ищците А. Р.

Й., С. Р. И., Е. В. Й., С. В. Й. и ответниците Е. М. С., Ю. А. О. и Р. А. О..

От представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение с № 183, том I, рег. № 3725, дело № 156/08.10.2012г. /л. 7/ се установява, че на 08.10.2012г. А. О. С. е признат за собственик на целия поземлен имот с идентификатор *** и на построените в него две сгради: сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

От представеното удостоверение за наследници /л. 6, стр. 2/ се установява, че А. О. С. е починал на 30.06.2019г. и е оставил за свои наследници тримата ответници.

По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ищците: К. А. М. /л. 59/ и А. С. Д. /л. 60/ и свидетелите на ответниците:

Т. М. Я. /л. 61/ и Й.С.А./л. 62/. От показанията на всички свидетели се установяват следните факти: процесният поземлен имот е бил собственост на общите наследодатели на страните О.С.Д. и Е.Р. Д.; първоначално О. и Е. построили сграда с идентификационен № ***, след като закупили имота през 1958г., а впоследствие през 1964г. техният син Р. И. /баща на ищците А. и С./ построил 4 първоначално една стая, а впоследствие и други стаи, като по този начин се обособил първият етаж от процесната сграда с идентификатор ***. След смъртта на О. и Е. в сграда с идентификационен № *** останали да живеят сина им А. С. с неговото семейство – ответниците по делото, а на първия етаж от сграда с идентификатор *** живеели другият им син Р. И. с неговото семейство – ищците по делото като през 2008г. ищецът А. /син на Р. И./ построил и втория етаж от сграда с идентификатор *** като никой не му е пречил да я строи; никога между страните по делото не е имало спор за собственост на някоя от двете сгради или на поземления имот; ищците А. Р. Й. и С. Р. И. живеят в процесната сграда с идентификационен № *** като същите не живеят постоянно там, тъй като ищецът С. е заминал в чужбина през 2005г., а ищецът А. е заминал през 2006г. като А. се връща в имота си 2-3 пъти годишно, а С. – 1 път годишно; ищците А. и С., когато се връщат от чужбина се грижат за имота си като го почистват; процесната сграда с идентификационен № *** е с отделен самостоятелен вход, като ответниците нямат ключове от него.

Предвид гореизложените подробно обсъдени доказателства, настоящият състав намира за доказано по делото обстоятелството, че ищците в качеството си на наследници на О.С.Д. и Е.Р. Д. са собственици на общо 1/5 ид. ч. от процесния поземлен имот при следните квоти: А. Р. Й. – 1/15 ид. ч.; С. Р. И. – 1/15 ид. ч. Е. В. Й. – 1/30 ид. ч. и С. В. Й. – 1/30 ид. ч.

По отношение на аргументите на ответниците, че са придобили целия имот по давност, следва да се изложи следното: от всички подробно обсъдени по-горе доказателства, както и от самите твърдения на ищците и ответниците в ИМ и съответно в ОИМ следва да се обоснове извода, че собствеността върху всички процесните имоти, предмет на настоящия спор произтича от наследяване. Ето защо следва да се вземат предвид задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 6.8.2012 г на ВКС по тълк.дело № 1/2012 г на ОСГК, в което е посочено, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Посочено е също, че само обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба в