Акт от 22.06.2020, Районен съд - Белоградчик

Р Е

Ш Е Н

И Е № 60 гр.Белоградчик, 22.06.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

БЕЛОГРАДЧИШКИ

РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Анна Кайтазка при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело №

44 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.П.В. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 242-25-ЗГР-2019/30.12.2019 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР Видин, с което й е наложена „глоба“ в размер на 50,00 лв. на основание чл.116 ал.2 ЗГР, за нарушение на чл.99 ал.1 от ЗГР.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на НП.

Съдът е сезиран с молба да отмени наказателното постановление. В с.з. жалбоподателя се явява лично , поддържа жалбата си, не отрича липсата на извършена писмено регистрация по настоящ адрес в населеното място, в което пребивава.

Но твърди, че е информирала устно своевременно съответното полицейското управление, смята, че с личните й данни би се спекулирало и като допълнително изтъква и финансова невъзможност да заплати наложената й „глоба“. В писмено „обяснение“, изпратено до съда в срока, предоставен й за представяне на писмено становище, подържа заявеното в с.з . – относно страх от манипулиране с личните й данни.

Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител, но в придружителното преписката писмо моли да се потвърди обжалваното НП.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят

Р. П. В. имала адресна регистрация – и по постоянен и по настоящ адрес,***, от 2002 г. и 1995г. съответно. През 2005-2006 г. обаче, се прибрала да живее в с.В., обл.В., къде била и родена.

На *** г. кметският наместник на с.В., свид. М.М. сигнализирала полицията за отправяни й обиди от страна на Р.В., както и донасяне на работното й място на козина и кости от някакво животно, поради което свид.Н.М. – полиц. инспектор, отговарящ за района на селото, посетил същото. Бил със служебен автомобил, и спрял на центъра на селото, до сграда на кметството. Там била и жалбоподателката В.. Той предложил на В. да седнат в автомобила и тя да даде писмени обяснения по оплакването на М.. Същевременно след справка чрез дежурен служител в РУ-Белоградчик, св.М. установил, и че към момента В. няма надлежна регистрация – по настоящ поне адрес, в селото. Обяснил й, че ще й състави АУАН за това. В. не пискала да дава обяснения, нито да подпише акт. Св.М. повикал св.М. и вписал нея в съставения на място АУАН № 25/ заведен в регистратурата на полицията на 29.12.2019 г./. М. била вписана като свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта. Тъй като В. отказала да го подпише и приеме екземпляр от него, отказите й били удостоверени също от М., като свидетел на тези действия. Актът, М. съставил за нарушение на чл.99 ал.1 от ЗГР, изразено в това, че към 18.12.19 г., В. не е заявила в писмен вид пред Общ.Д. промяната на настоящ или постоянен адрес в тридесет дневен срок – от гр.С. в с.В. / с конкретно посочени адреси в двете населени места/.

Въз основа на съставения акт срещу жалб.В., е издадено обжалваното НП № 242-25-ЗГР-2019/30.12.2019 г. от Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и не поради изтъкваните от жалбоподателя доводи.

При издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение на ЗАНН, което налага отмяната на аткуваното наказателно постановление.

Съгласно чл.99 ал.1 от ЗГР „Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес“ . В настоящия случай, по делото съдът служебно се сдоби с информация относно адресните регистрации на жалбопод. В., вкл. и тази по настоящ адрес. Така констатира и истинността на думите на свид.Н.М. – че Р.В. е с адресни регистрации / и по постоянен , и по настоящ адрес ***, а не в населеното място с.В., обл.В., където е установена да пребивава, най-малкото на 18.12.2019 г. Жалбоподателят не оспорва тези обстоятелства, но излага причини /макар и доста субективни/, поради които не е изпълнила указаното в закона – да промени регистрацията си по настоящ адрес.

При съставяне на АУАН и издаване на НП обаче, е допуснато процесуално нарушение, свързано с описанието на вмененото за допуснато нарушение, и което процесуално нарушение засяга правото на защита на наказаното лице.

В АУАН и

НП се сочи, че на 18.12.19 г. е установено, Р. В. да не е заявила в писмен вид пред съответната общинска администрация промяна на настоящ или постоянен адрес в 30 дн. срок. В двата документа – акта и НП, не е визирано нито кога е била извършена фактически промяната на адреса / местоживеенето на лицето/, т.е. началния момент на възникване на задължението на гражданина, нито кога изтича 30 дн. срок за заявяване на този факт. Тъй като задължението по чл.99 ал.1 от ЗГР е свързано със законовоопределен срок, то следва да е визиран един начален момент, за да се обуслови и отговорността при изтичането на този срок и неизпълнение на определеното задължение по него. На практика в АУАН и НП е посочен моментът на установяване на нарушението, но не и този на извършването му. /в същият смисъл Реш.№ 354795 от9.03.2018 г. по а.н.д.№ 13718/2017 г. на СРС ; Реш.№ 57 от 3.02.2014 г. по к.а.н.д. № 26/2014 г. на Адм.Съд-Видин/. Посоченото от съда нарушава правото на обвиненото лице да разбере в какво точно провинение е обвинено.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-25-ЗГР-2019/

30.12.2019г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с което е наложена на Р.П.В. ***, с ЕГН **********, „глоба“ в размер на 50,00 лв. на основание чл.116 ал.2 ЗГР, за нарушение на чл.99 ал.1 от ЗГР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Районен съдия: