Решение № 271 от 02.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Смолян, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500340 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца Д. К. срещу решение № 191/27.05.2025 г., постановено по гр. дело № 118/2025 г. по описа на РС - Смолян, с което са отхвърлени предявените искове срещу Областна Дирекция на МВР - Смолян, за заплащане на сума в размер на 1 855,25 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 19.01.2022г. до 27.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 480,55 лв. - мораторна лихва. Със същото решение Д. К. е осъден да заплати на ОДМВР – Смолян съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., както и да заплати по сметка на РС- Смолян 150,00 лв. за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът счита, че следва субсидиарно да се приложат разпоредби от общото трудово законодателство /НСОРЗ/ и положеният нощен труд да бъде приравнен на дневен с прилагане на съответен коефициент, респ. да се присъди дължимото възнаграждение за така получения извънреден труд, като в този смисъл били и разпоредбите от вторичното право на ЕС. Ето защо иска от настоящия състав да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло Решение № 191 от 27.05.2025г. на РС - Смолян по гр. д. № 118/2025г., като неправилно и незаконосъобразно. Същевременно се иска да се уважат изцяло исковите му претенции. В молба – становище от процесуалния представител на жалбоподателя се излагат обстойно аргументи в подкрепа на тези искания. Претендират се разноски.

Въззиваемият - Областна дирекция на МВР - Смолян не е подал отговор на въззивната жалба. В писмена становище, депозирано преди откритото съдебно заседание във 1 въззивното производство, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Окръжен съд - Смолян, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период Д. К. е бил служител на МВР по служебно правоотношение, като от неоспореното заключение на ССчЕ е видно, че същият е полагал труд на 24-часови смени, включително през нощта (между 22: 00 ч. и 6: 00 ч.) за периода от 19.01.2022 г. до 27.09.2023г. Според вещото лице положеният от ищеца нощен труд през процесния период е общо в размер на 1094 часа, като след превръщането му в дневен труд, преизчислен с коефициент 1, 143, същият е в размер на 1250 часа. От заключението се установява, че часовете труд, получени като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1, 143, са в размер на 156 и дължимото възнаграждение за тези часове е в размер на 1859, 80 лв. С определение в с.з. от 25.04.2025г., РС- Смолян на осн. чл.

214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на предявените искове до размер на сумите 1855, 52 – главница и съответно 480, 55 лв. – за иска с основание по чл. 86 ЗЗД.

За основателността на предявената претенция следва да се установи наличието на основание за описаното превръщане на нощния труд в дневен по коефициент 1, 143, във връзка с което спорно между страните се явява обстоятелството дали при отчитането на нощния труд, положен от ищеца в процесния период в качеството му на служител на МВР, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, по-специално на чл. 9, ал. 2 от последната. Този въпрос е разрешен от ВКС с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, което има задължителна сила за съдилищата и следва да бъде съобразено и от настоящия въззивен състав. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ВКС изяснява, че продължителността на работното време на служителите в МВР е уредена императивно в специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и тя е 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. По-голямата продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се обосновава с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, касаещи защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. В този смисъл е и практиката на СЕС (дело С-262/20), която допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел, каквато несъмнено представлява описаната в чл. 2, ал. 1 ЗМВР защита на населението и националната сигурност.

2

От изложеното е видно, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, а различна от общото трудово законодателство уредба на същата, която не налага прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. На основание чл.

179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения, вкл. и за полагане на труд през нощта от служителите в МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В действала през процесния период Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, /както и в предходната нейна редакция/, действително липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, поради което и в настоящия случай не е налице основание за превръщане на положения от ищеца нощен труд от 1094 часа в дневен от 1250 часа. Този извод съответства напълно на Правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС. С решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С262/20 е прието, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, като е необходимо за полагащите труд през нощта да бъдат предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Като извод СЕС е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е взел предвид спецификата на служебните правоотношения и неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР, като е предвидил това да се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал.

2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и преизчисляване ежегодно през първия месец на всяка година на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение, като критерий е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни на Националния статистически институт ( чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР). Този механизъм до голяма степен компенсира евентуални негативни инфлационни процеси спрямо доходите на служителите и гарантира спрямо тях значително по-високо ниво на икономическа стабилност спрямо служителите или работниците, чиито трудови отношения се регулират от Кодекса на труда.

По повод многократно навежданите от страна на служителя и неговия процесуален представител доводи за противоречие между цитираното ТР на ВКС и ПЕС, то настоящия състав счита, че определението на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 потвърждава направеното вече тълкуване на правото на ЕС с решението по дело С-262/20, относно допустимостта на разлика в третирането, когато тя се основава на разумен и обективен критерий. В мотивите си СЕС отбелязва, че преценката дали разликата в третирането е основана на допустима от закона цел е правомощие на запитващата юрисдикция, т. е. на националния съд на държавата членка, а по отношение на този въпрос е налице 3 задължителното за българските съдилища тълкувателно решение, което не противоречи на разпоредби от първичното и вторично право на ЕС.

С оглед на изложеното, болшинството от настоящия въззивен състав намира, че не е налице основание за преобразуване на положените часове нощен труд за служителите от системата на МВР, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, като неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата. Като е достигнал до идентични правни изводи, РС - Смолян е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/27.05.2025 г., постановени по гр. дело № 118/2025 г. по описа на РС - Смолян.

ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес на пълномощника му: гр.

Смолян, ул. „арх. Петър Петров“ 9, вх.А, ап.3 да заплати на Областна дирекция на МВР Смолян, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв., разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________