Решение № 983 от 15.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300501083 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от А. С. Ч., ЕГН **********, против Решение №487/04.02.2026г. постановено по гр.д.№10 118/2022г. по описа на ПРС, десети гр.с., в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Кръстанови Тийм“ ООД, ЕИК 205288804, със седалище и адрес на управление: с. Белащица, общ. Родопи, ул. „Вилна зона“ № 127, СУМАТА от 2639 лева/1349,30 евро – главница, представляваща неплатено възнаграждение за подмяна на горивни дюзи на л.а. марка „Ланчия Федра“, с рег. № *** с дюзи осигурени от клиента, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.11.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца „Кръстанови Тийм“ ООД, ЕИК 205288804 е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10368 от 06.12.2021 г. по ч. гр. д. № 18294/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. С постановеният съдебен акт в полза на „Кръстанови Тийм“ ООД, ЕИК 205288804 е присъдена сумата от общо 450,23 лева/230,20 евро – разноски по 1 съразмерност в заповедното производство по ч.гр.д. № 18294/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ХVІІ граждански състав, както и сумата от общо 821,88 лева/420,22 евро – разноски по съразмерност за производството пред районния съд. Решението на първата инстанция в посочената част, се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това отхвърли претенцията като изцяло основателна. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият „Кръстанови Тийм“ ООД, ЕИК 20528880 оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Липсва направена претенция за разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени от „Кръстанови Тийм“ ООД, ЕИК 205288804 против А. С. Ч., ЕГН **********. Ищецът твърди, че през октомври 2020 г. в автосервиз на дружеството, ответницата закарала автомобил Ланчия Федра с рег. № *** и възложила извършването на ремонт на МПС, изразяващ се в смяна на горивни дюзи, които били осигурени от последната. Страните уговорили възнаграждението да бъде калкулирано след ремонта в зависимост от вложените часове труд. В края на м. октомври автомобилът бил отремонтиран, но все още имало леко колебание в работата на мотора. По искане на ответницата ремонтът бил временно спрян, а автомобилът останал в двора на сервиза. През м. януари 2021 г. страните постигнали съгласие ответницата да закара МПС за диагностика в друг сервиз с по-добра 2 апаратура, където да бъде установено какъв е проблемът, след което отново да го върне в сервиза на ищеца за отстраняването му. За извършените услуги била съставена работна карта и издадена проформа фактура, които били предадени на ответницата, като дължимата от нея сума била в размер общо на 2639 лева. Ответницата не заплатила сумата, включваща труд и материали, и не върнала автомобила за ремонт. От м. януари до м. септември 2021 г. между страните били проведени множество разговори за доброволно уреждане на отношенията, като ищецът твърди да е изпратил и писмена покана до ответницата, но плащане не постъпило.. Поради липсата на плащане ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта постъпило в срок възражение, поради което ищецът иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 2639 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за ремонт на посочения л.а. по договор за изработка от 09.10.2020 г., която сума включва труд и материали, подробно описани в исковата молба, сумата от 282,96 лв. – обезщетение за забава за периода 30.10.2020 г. – 19.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2021 г. до окончателното плащане.

Ответникът изцяло оспорва предявените искове.

Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове като е приел, че се установява възникването на облигационни правоотношения между страните, по силата на които ищецът е извършил договорените услуги по ремонт на процесното МПС и в негова полза е възникнало правото по чл.

266, ал. 1 ЗЗД за получаване на възнаграждение по процесния неформален договор за изработка, а за ответника е възникнало задължението за плащане на съответната сума на приетата работа. Предвид липсата на доказателства за извършено плащане от страна на ответницата, съдът е приел искът за основателен, а касаещо размера – искът е уважен съгласно приетото по делото заключение на САТЕ, от което е установено, че стойността на ремонта на автомобила е в размер на сумата от 2692 лева. Като законна последица от уважаване на иска за главница, е уважена като основателна и претенцията за заплащане на законната лихва върху уважената главница, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в съда – 19.11.2021 г. до окончателното й плащане.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката 3

А. С. Ч., ЕГН **********, която навежда оплаквания, че не е правилна правната квалификация на иска; не е установена облигационната връзка между страните; че доказателствата не са преценени в тяхната съвкупност, поради което са направени неправилни правни изводи; че не се са взети предвид доводите на ответна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на база събраните такива пред първата инстанция, като след преценката им направи следните правни изводи:

По наведените от жалбоподателя оплаквания:

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл.266 ал.1 ЗЗД, като е приел, че ищецът основава претенцията си на договор за изработка. Жалбоподателят навежда оплаквания, че не е ясна правната квалификация на исковата претенция. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по очертаното с исковата молба спорно право. Характерът на възникналите между страните облигационни отношения следва да се преценява с оглед на обстоятелството, че договарящите притежават качествата на възложител и изпълнител, а целта им е извършване на определена работа, а именно: подмяна на горивни дюзи на л.а. марка „Ланчия Федра“, с рег. № *** с дюзи осигурени от клиент. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален, и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му елементи – работа, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и 4 възнаграждение, което възложителят ще заплати на изпълнителят за извършена и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, като съществуването на договор, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

Ето защо и предвид на обстоятелството, че формата не е елемент от фактическия състав на договора за изработка, то ако се установи постигнатото между страните съгласие по основните елементи на договора, то е доказано наличието на валидно съществуваща между страните облигационно връзка, породена от устно сключен помежду им договор за изработка с предмет подмяна на горивни дюзи на л.а. марка „Ланчия Федра“, с рег. № *** с дюзи осигурени от клиент.. В конкретния случай при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства би могъл да се направи обоснован извод за постигнатото между страните съгласие по основните елементи на договора, обуславящо наличието на валидна съществуваща облигационно връзка между страните по отношение на извършване на определена работа, а именно: подмяна на горивни дюзи на л.а. марка „Ланчия Федра“, с рег. № ***, с дюзи осигурени от клиент.

При наличието на валидно сключен договор за изработка, по същество спорът се свежда до това - дължи ли възложителя на изпълнителя възнаграждение. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В конкретния случай се установява при уславията на пълно и главно доказване, приемане от поръчващия на фактически изпълнената от изпълнителя работа - подмяна на горивни дюзи, което обосновава извода, че за изпълнителят е възникнало правото на възнаграждение. Доказателства обаче за извършено плащане от възложителя на изпълнителя по делото липсват, липсва и такова твърдение от страна на ответницата.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявения иск е основателен и доказан до размер 1349,30 евро – стойността на извършения ремонт, съгласно заключението на САТЕ, поради което правилно е уважен иска от първоинстанционния съд, ведно и със законната 5 последица от уважаването на главницата. Ето защо първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат направени пред настоящата инстанция разноски, но поради липсата на претенции в тази насока, разноски на страната не се присъждат.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №487/04.02.2026г. постановено по гр.д.

№10 118/2022г. по описа на ПРС, десети гр.с, в обжалваната част.

В необжалваната част, Решение №487/04.02.2026г. постановено по гр.д.№10 118/2022г. по описа на ПРС, десети гр.с, е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6