Решение № 773 от 06.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000500866 по описа за 2025 година и взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивнa жалбa на Столична община и насрещна въззивна жалба на Д. И. Д. чрез адв. Г. Х. срещу осъдителната, съответно отхвърлителната част на решение № 6483 от 26.11.2024 г. по гр.д. 3431/2024 г. на СГС, Първо ГО, 14 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на Д. И. Д. на основание чл.49 от ЗЗД 25000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и 2499 лева, обезщетение за имуществени вреди по повод възникнал на 10.01.2024 г. инцидент, ведно със законната лихва върху сумите от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за горницата над 25000 лв. до пълния предявен размер от 30000 лв., частично от 60000 лв.

Оплакванията във въззивната жалба са, че решението е неправилно и необосновано и се иска отмяна в обжалваната част. Евентуално се твърди завишен размер на обезщетението и се иска частичната му отмяна. Посочва се, че в частта за законната лихва е недопустимо поради произнасяне извън поисканото от ищеца.

Подаден е отговор на въззивната жалба, в който се твърди нейната неоснователност.

Подадено е становище от третото лице-помагач на страната на ответника, в което се поддържа нейната основателност.

Оплакванията в насрещната въззивна жалба са за занижен размер на обезщетението.

Подадени са отговор от ответника и становище от третото лице-помагач на страната на ответника, в които се поддържа нейната неоснователност.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В заседание процесуалният представител на въззивния жалбоподател-ответник поддържа изложените съображения в жалбата и отговора на насрещната въззивна жалба. За съдебно заседание адвокатът на насрещния въззивен жалбоподател-ищец е представил 1 писмено становище, с което счита определеното обезщетение за занижено и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Процесуалният представител на третото лице-помагач поддържа становището си.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, доказани ли са разходи във връзка с увреждането и има ли принос на пострадалия за настъпване на вредите.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по следните съображения. Свидетелят Н. А. А., разказва, че е съсед на ищеца и че началото на годината - началото на януари месец, станал свидетел на инцидент, при който той пострадал. Към 09,00 ч. – 10,00 ч. излязъл на разходка с кучето си, видял Д., разменили си по една приказка и свидетелят си продължил разходката. След 1-2 минути го чул как вика. Обърнал се и видял, че е паднал на улицата – казал, че много го боли крака, не можел да стане и помолил за помощ. Свидетелят отишъл при пострадалия, опитал се да да го изправи, но биломного трудно. Д. Б. се притекъл на помощ и двамата заедно успели да го пренесат пред блока. Свидетелят се прибрал, оставил кучето си вкъщи, взел ключовете от автомобила и с много усилия го качил в колата. През целия път карал с 20-30 км/ч, защото от всяка неравност по пътя изпитвал адска болка. В Пирогов помолил санитар да ми помогне да го извадим от колата. Свидетелят не знае как точно се казва улицата, на която е падането - „Никола Обретенов“ или „Матей Преображенски“. Д. паднал заради заледяване, бил тръгнал да си купува хранителни продукти. Той бил паднал на улицата. Улицата никога не се чистела, както и тротоарът. Имало сняг и лед, там снегорини никога не минавали, не било и опесъчено. Там имало и лек наклон и не хвърляли нито пясък, нито сол.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са вътрешно непротиворечиви и в съответствие с медицинската документация по делото ( епикриза от 16.01.2014 г., заключение на СМЕ).

Съпругата на ищеца Е. Ц. П. разказва, че Д. е пострадал при инцидент в началото на годината. Видяла го в Пирогов. Била на работа, обадили му се по телефона, че е претърпял инцидент на улицата и е счупил крак. Видяла го в спешното отделение, бил на носилка с адски болки. В болницата останал 7 дни, тя ходела всеки ден след работа и му помагала. Не ставал от леглото, бил на подлога и уринатор. Свидетелката била в болнични 10 дни, останала плътно до него, защото му било забранено да става от кревата. Помагала му за тоалета, хранел се в леглото. Три месеца бил на легло, а тя му правела инжекции два пъти на ден за разреждане на кръвта. След това бавно се възстановявал, първо започнал с патерици, после махнал едната патерица, правел непрекъснато рехабилитация и раздвижвания, после 2 минал на канадка. Винаги имало човек около него, първо свидетелката, а след това и децата.

Сега непрекъснато изпитвал дискомфорт и имал болки, през нощта също, като се обръщал на лявата страна, било с пъшкане. Куцал непрекъснато и казвал, че го боли и разтривал мястото. При по-студено време болката била по-силна. Психически все нещо му било криво, че не можел сам да си свърши нещата. Майка му починал края на март месец, той не могъл да отиде на погребението, защото то било в Шумен, а той на легло. Свидетелката разбрала, че си е счупил крака, когато голямата й дъщеря се обадила по телефона, че е паднал пред магазина, на тротоара, вървейки към магазина в гр. София, кв. Люлин. Той три месеца бил плътно на легло. Не може да каже колко продължила рехабилитацията, в началото я правели вкъщи, след това отишъл в Банкя в рехабилитационния център. В началото ползвал патерици около 4-5 месеца, след това минал на канадка. Д. работел като охрана.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от д-р Р. Д., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, ищецът е получил закрито счупване в областта на трохантерния масив на лява бедрена кост, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, с общ възстановителен период от 6 месеца. Проведено е комплексно лечение в болничноамбулаторни условия в УМБАЛСМ „Пирогов“, проведено е оперативно лечение-поставен е къс бедрен пирон и блейд и 1 застопоряващ винт дистално. Изписан е с подобрение, вертикализиран с две помощни средства, назначена е антикоагулантна терапия. Проведена е рехабилитация през месец май 2024 г. в периода от 08.05.2024 г. до 15.05.2024 г. в Банкя с оглед подобряване на обема на движенията на лявата тазобедрена става. Претърпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след проведено оперативното лечение и в началото на раздвижването. Съгласно СМЕ посочените травматични увреди са в пряка връзка с механизма на увреждането. Двигателните ограничения са предмет на периодична лечебна физкултура и физиотерапия. Констатиран е функционален дефицит на ляв долен крайник – сгъва до 90 градуса, налична болка при отвеждане на крайника, ограничена ротация, непълен клек, което е рехабилитационен проблем. Закупените медицински консумативи са били необходими и целесъобразни за лечебния процес.

Безспорно е, че ищецът е паднал и си е счупил крака в гр. София, в кв. Люлин на 10.01.2024 г. на заледено и заснежено място. Неоснователни са въззивните доводи, свързани с мястото, на което е настъпил инцидентът. Свидетелят А., независимо че не е видял самото падане, е разговарял с ищеца две минути преди падането и го е видял вече паднал на заснежената и заледена улица. Св. П. не е очевидец и показанията й, че е „паднал пред магазина, на тротоара, вървейки към магазина“ отговарят на това, което е възприела от дъщеря си. Няма твърдение и съответно доказателство, че падането е пред магазина уточнението на свидетелката е, че е бил тръгнал към магазина. Ето защо, няма противоречие в показанията на двамата свидетели.

Независимо дали инцидентът е станал на улицата или на тротоара в квартал „Люлин“, общината е отговорна за състоянието и почистването и на улицата, и на тротоара. Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината, като последното представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата (ДР, т. 14). Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. Чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Увреждането е настъпило в резултат 3 на установено противоправно бездействие на служители на общината по отношение на задължението общинските улици и тротоари да бъдат достъпни и безопасни за придвижване от всички участници в движението. Тези задължения на общината са регламентирани в чл.

31 ЗП, чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ППЗП, Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, съгласно които разпоредби изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Чл. 31 от Наредбата изрично разпорежда, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на Столична община.

По делото не се установява обстоятелство, освобождаващо Общината от отговорност в конкретния случай за увреждането, претърпяно от ищеца вследствие подхлъзване на непочистен от сняг и лед участък. Ищецът е паднал на непочистено от леда и снега място и е получил увреждане, като връзката между бездействието на служители на ответника и увреждането е пряка и причинна.