Решение № 4653 от 06.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4653 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИ. Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100510895 по описа за 2023 годИ.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.07.2023 год., постановено по гр.дело №37636/2021 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в, са отхвърлени предявените от А. Х. А. и В. Х. Х. срещу Т. М. Р., Е. К. Д., И.

Р. Д. и М. Р. Д. установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са съсобственици /при равни квоти/ по наследство и давност на следния недвижим имот: ПРАЗНО НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО от 610 кв.м., съставляващо пл.№29 от кад.лист №741 по кадастрален план на гр. София, в.з. „Малинова долИ. – Бункера, 1 етап“, местността „Дупките“, при съседи тогава: от изток – улица, от запад – Н.П., от север – Х. Х. и от юг – Л.Д., а по настоящем представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес: гр.София, р-н Панчарево, ул.“3“, съгласно скица №15-584224 от 01.06.21 год. на АГКК-гр.София и съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, *** и *** и ищците А. Х. А. и В. Х. Х. са осъдени да заплатят на ответниците Т. М. Р., Е. К. Д., И. Р. Д. и М. Р. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 3 000 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците А. Х. А. и В. Х. Х.. Жалбоподателите поддържат, че по делото било доказано и първоинстанционният съд обосновано бил приел, че наследодателят им Х. Х.

1 бил придобил процесния имот през 1993 год. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с Стоян Карадашки, който от своя страна го бил придобил по заменка през 1964 год. Следователно твърденията на ответниците, че били придобили имота по наследство, оставено от И. М., не се оправдавали от данните по делото, тъй като този имот не бил съществувал като собственост на И. М. и те нямало какво да наследяват. Фактът на придобиването на процесния имот от ищците се установявал и от постановлението на нотариуса от 17.01.1994 год., въз основа на който бил издаден констативния нотариален акт.

От това постановление било видно, че имотът не попадал в ТКЗС, което правело продавача легитимен правоимащ. Неправилно СРС бил противопоставил на правата на ищците решението на Поземлената комисия №6675 от 22.07.2005 год., издадено на основание чл. 14, ал. 6 ЗСППЗЗ, с което била допусната поправка на решение №6185 от 23.11.2000 год. Не били посочени изключения по чл. 14, ал. 6 и 7 ЗСППЗЗ, които можело да оправдаят тази поправка. И двете решения били нищожни, а въз основа на същите бил издаден и нотариален акт през 2020 год. на името на ответниците, който също бил нищожен. Следвало да се имат предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение 11 от 21.03.13 год. на ВКС по тълк .дело № 11 /2012 год., ОСГК. За да се приемело за отпаднало легитимиращото действие на констативния нотариален акт било необходимо да се докаже от страна на ответниците при условията на пълно и главно доказване, че ищците не били собственици на процесния имот, респ. че имота не бил придобит от тях по наследство и давност. В тази насока не било проведено успешно доказване. Ответниците основавали правата си единствено на решение №6675 от 22.11.2005 год. на ПК, с което на наследодателката им И.

М. било възстановено правото на собственост върху 3 840 кв. м. земеделска земя. Това решение обаче било нищожно. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /в редакцията й преди изменението в ДВ, бр. 113 от 12.1999 год., при действието на която, било взето решението/, щатният състав на комисията следвало да се състои от председател, зам. председател, секретар и нечетен брой членове, докато съставът, при който било взето решението бил от четен брой членове на комисията, което го опорочавало до степен на нищожност, като постановено от незаконен състав. В титулната част на това решение, не било отразено че комисията била заседавала в пълен състав, а само от някои от членовете й, а останалите го били приподписали. Към решението не била приложена задължително и скица, заверена от Общинската служба по земеделие /ОСЗ/, съгласно чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

А единствено влязлото в сила решение по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, придружено със скица, имало силата на констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост. Освен това решението не било заверено, включително и от самите ответници /респ. техния процесуален представител/. Видно било от съдържанието на решение №6185/2000 год., че същото било постановено по заявление с вх.№ С9 от 07.11.91 год., а самото решение е постановено на 23.11.2000 год., т.е. след девет години от заявяването, а не в едномесечен срок. При възстановяване на земеделските земи в нови граници не била провеждана и анкета по ред и начин, определени в ППЗСПЗЗ, при което анкетиране, щяло да се установи, че именно ищците били във владение на имота, в какъвто смисъл била и констатацията, направена в скицата от 20.08.2008 год. от съответните длъжностни лица, за издаване право 2 на строеж на жилищна сграда на името на наследодателя на ищците и неговия брат Х. Х..

Разрешението било издадено на основание нотариален акт №111/93 год. В разписният лист за имот 29 бил също бил записан Х. Х. на основание нотариален акт №111 /93 год., като впоследствие това вписване било задраскано неизвестно от кого. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ответниците са собственици на процесния имот по силата на решение №6675 от 22.07.2005 год. на ПК, издадено по чл. 14, ал. 6 ЗСППЗЗ, без да съобрази, че с това решение било поправено решение №6185 от 23.11.2000 год., което също било нищожно, като бил редуциран обема на възстановените земи от 4 830 дка., на 3480 дка., по заявление от 07.11.1991 год. Съгласно чл. 14 ЗСППЗЗ, общинската служба по земеделие и гори следвало да се произнесе с решение в срок до една годИ. от откриване на новите писмени доказателства, респ. новите обстоятелства до един месец от заявлението. В настоящия случай такива писмени доказателства и нови обстоятелства изобщо не били посочени. Намалението било с около 1 300 кв.м., което съвпадало с твърдението на ищците, че това пространство било именно пространството, което било възстановено на наследодателя им Х. Х. и неговия брат Х. Х. и което било отразено на скицата от 20.08.1992 год., съставляващо имот 28 и 29 от кадастралния план на нерегулираните имоти за собственост на същите. Нещо повече в отговора на исковата молба ответниците били посочили четири броя решения на ПК, които според тях доказвали правото им на собственост. Известно било, че решенията на комисията били индивидуални административни актове, които не подлежали на отмяна от органа, които ги бил издал.

Следователно единствено първото от посочените решения било валидно, а издадените след него решения били нищожни. Ответниците обаче не се позовали на това първо решение, а само на последното от четирите представени. Необоснован бил изводът на СРС, че за периода от 2005 год. до подаване на исковата молба фактическата власт върху имота била упражнявана от ответниците. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че началният момент на придобивната давност по чл. 79 ЗС следва да тече от възстановяване правото на собственост върху процесния имот, което според ответниците и съда било от 2005 год. до подаване на исковата молба от 28.06.2021 год., като упражняваната от ответниците, респ. от техния наследодател фактическа власт до влизане в сила на решението на ОСЗ, за възстановяване на собствеността в полза на И. М., не била релевантна. Неправилно СРС не бил кредитирал показанията на свидетеля Ал. Х., тъй като същият бил братовчед на ищците и притежавал съседен имот. По същата логика съдът следвало да прецени и показанията на свидетелката Д., която била в същите родствени отношения. Посоченият свидетел бил установил, че имотът се бил поддържал единствено от ищците и от техния наследодател, които го били ползвали за овощна и зеленчукова градИ.; Х. Х. бил построил там дървена постройка, а през 2018 год. ищецът бил вкарал в имота фадрома, която да изчисти целия имот, с цел да бъде застроен, което се потвърждава и от посоченото разрешение за строеж на името на ищците. Свидетелят бил установява и конкретно какви стопански дейности бил извършвал ищецът, като бил категоричен, че никой друг освен ищците не бил ползвал имота през периода от 2000 год. до 2018 год. Следователно периодът от 2005 год. до 2018 год. бил напълно достатъчен за придобиването на имота по давност от ответниците, съгласно чл. 79, 3 ал. 1 ЗС. Свидетелят Т. бил установил същите обстоятелства. Свидетелката Д. установявала обстоятелства, които й били съобщени от нейната баба и нямала лични впечатления за владението и ползването на имота за релевирания от съда период от 2005 год. до завеждане на исковата молба, тъй като през този период свидетелката не била родена. СРС неправилно бил дал вяра на показаният на свидетеля Паунов, който установявал, че имотът бил обрасъл с тръни и че се обитавал от животинки и клошари. Този свидетел бил съобщил, че до 2017 год. изобщо не бил знаел кой стопанисва имота и едва през 2017 год. бил установил, че ищците били собственици на имота. А едва през 2019 год. се запознал е ответниците.

Следователно не можело да се приеме че този свидетел можел да знае кой бил държал имота като собствен. Свидетелят твърдял, че през целия период от 2012 год. до 2019 год. имотът бил обрасъл с тръни, като отричал да е виждал овошки в него, като твърдял, че ответниците били извикали багер, за да почистят имота, но това се опровергавало от останалите данни по делото. Произволен бил изводът на СРС, че било без всякакво значение дали ответниците били посещавали имота или не, тъй като това било тяхно право, а кражбите, извършени от трети лица, били обстоятелство, което било прекъсвало давността на ищците. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.

Ответниците по жалбата Т. М. Р., Е. К. Д., И. Р. Д. и М. Р. Д. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че доказателствената сила на нотариален акт №111, т.1, дело №447/1993 год. била оборена в производството. Ищците основавали правото си на собственост върху имота на наследяване на процесния имот от наследодателя си Х. Х. и давностно владение. По делото бил представен горепосочения нотариален акт, съгласно който Х. А. Х. бил придобил празно неурегулирано дворно място от 610 кв.м., съставляващо имот пл.№29, от кад. лист №741 по плана на гр. София, в.з. „Малинова долИ. - Бункера I етап“ на основание давностно владение. Въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза било установено, че имотът, описан в горепосочения нотариален акт, попадал в границите на поземлен имот, възстановен с Решение №6185 от 23.11.2000 год. на ПК-Витоша на ответниците. Доказано било от събраните доказателства, че имотът, собственост на наследодателя на ответниците – И. В. М., бил одържавен и внесен в ТКЗС и впоследствие възстановен на същата. Правилно СРС бил отчел последиците от включването частните земеделски имоти в селскостопанските организации и съответно провеждането на административното производство по възстановяването на собствениците им. Съгласно чл.

10, ал. 7 ЗСПЗЗ, включването на имотите в границите на населените места /включително във вилните зони/ не било пречка за постановяване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, т. е. тези земи подлежали на възстановяване именно по реда, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Правоимащи по ЗСПЗЗ били тези лица, които били собственици на земите към момента на образуване на ТКЗС или техните наследници. С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации реалните им граници били премахнати и от този момент не бил налице обект на правото им на собственост – конкретно обособена недвижима вещ.