Решение № 2885 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2885 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110206989 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от К. Б. Т., депозирана чрез адв.П., срещу ЕФ, серия Г № 0083458, издаден от СДВР, с който на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро на основание чл.

638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 , вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за извършено нарушение по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се сочи, че атакуваният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, издаден при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се навежда, че процесният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, считано от дата 12.06.2024 г. 15:05 ч. с краен срок на валидност 12.06.2025 г.

23:59 ч. На следващо място се поддържа, че не е налице яснота за кое точно действие или бездействие е санкциониран собственикът на посоченото МПС, както и че електронният фиш е издаден в нарушение на законовата разпоредба на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателната отговорност е лична, доколкото в конкретния случай в процесния електронен фиш е посочено само и единствено „*****“ ЕООД, ЕИК **********, т.е.

1 юридическо лице, респективно от съдържанието му не може да се направи извод срещу кого точно е бил издаден той. Сочи се също така, че електронният фиш е издаден в нарушение на правилата на чл. 34 от ЗАНН, че не съдържа съществен реквизит – дата на издаване, както и че нарушението не е доказано.

По посочените съображения се моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание дружеството – въззивник се представлява от адв.П., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по посочените в нея съображения, като моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.06.2024 г. в 22:37 часа, лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ********, се движел в гр. София, по бул. "Цариградско шосе" с посока на движение от ул. "Патриарх Герман" към Околовръстен път. Движението на МПС било установено в района на бул. "Цариградско шосе" до № 200 с автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера, тип "CORDON M2", с идентификационен номер MD1196.

Видно от приложената справка от Гаранционния фонд, към посочената дата за автомобила имало валидна и действаща застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като действието на застрахователния договор било от дата 12.06.2024 г. 15:05 ч. с краен срок на валидност 12.06.2025 г. 23:59 ч.

Съгласно представената справка към посочената дата превозното средство лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ******** било 2 регистрирано като собственост представлявано от К. Б. Т.. на „*****“ ЕООД, ЕИК **********,

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия Г № 0083458, справка за регистрация на МПС, справка от Гаранционен фонд, справка от АИС – АНД за датата на генериране на ЕФ, Заповед за утвърждаване на образец на ЕФ, Протокол за използване на АТСС от 14.06.2024 г., Протокол от проверка № 038-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на БИМ, преглед на вписан тип средство за измерване, Решение за одобрение на типа на уреда за измерване, сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с АТСС, ежедневна форма за отчет, разписка, както и веществени доказателства – фотоснимки.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

Атакуваният ЕФ серия Г, № 0083458, представлява електронен фиш по смисъла на § 6, т. 63 от Допълнителната разпоредба на ЗДвП и като такъв следва да се подчинява на изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно съдържанието и реквизитите си и да е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Макар санкционния акт да е надлежно изготвен чрез попълване на утвърдената със Заповед № 8121з172/29.02.2016 г. бланка, същият не отговаря на изискванията на чл. 189, 3 ал. 4 ЗДвП, където изрично се посочва, че ЕФ следва да съдържа описание на нарушението, а така също и на общите изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно съдържанието на санкционния акт в производството по ЗАНН.

В процесния ЕФ въобще липсват относимите към нарушението факти, респективно не се сочи и в какво точно се е изразило същото, като твърдението „управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължител“ не представлява описание на конкретно деяние – действие или бездействие и неговите особености от обективна страна. В текста на електронния фиш не просто не се сочи конкретния вид застраховка, с който са свързани визираните там правни разпоредби, но и въобще отсъства твърдение, че нарушението е свързано с каквото и да е задължение по КЗ, който е нормативният акт, определен като нарушен, като се съдържат единствено данни за ограничението на скоростта в района на контрол.

Обстоятелството, че при нарушенията, установени с помощта на технически средства, законът допуска прилагане на олекотена процедура за санкциониране на нарушителя, не дерогира изискванията към съдържанието на санкционния акт, с който освен да се определи наказанието, следва да се даде и пълно и точно описание на нарушението от фактическа и от правна страна. В настоящия случай това не е сторено, като пропускът съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко и неминуемо рефлектира върху правото на защита на нарушителя, иманентна част от което е правото да разбере в какво е обвинен /в този смисъл е и константната съдебна практика, например – Решение № 4718 от 14.07.2021 г. по адм. д. № 4476/2021 г., Решение № 4474 от 05.07.2021 г. по адм. д. № 4848/2021 г., Решение № 7036 от 07.12.2020 г. по адм. д. № 9220/2020 г., всички по описа на АССГ, както и редица други/.

Предвид изложените съображения, процесният електронен фиш следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалните правила.

Липсата на надлежно формулирано описание на конкретно деяние, определено като административно нарушение, прави безпредметно, а и невъзможно, обсъждането на нарушението по същество.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски – 4 възнаграждение, заплатено на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, от страна на дружеството – жалбоподател е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро. От страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на същото, което обаче съдът намира за неоснователно, доколкото така претендираният размер е равен на минималния такъв, определен по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, т.е. е съобразен както с размера на имуществената санкция, така и с факта, че се касае за дело без фактическа и правна сложност, поради което се претендира именно минимумът. Предвид изложеното, сторените разноски в размер на 250,00 евро следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна – СДВР.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0083458, издаден от СДВР, с който на дружеството – жалбоподател „*****“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от К. Б. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 , вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати н а „*****“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ***************, представлявано от К. Б. Т., сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ евро, сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5