Решение № 87 от 20.05.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Габрово, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20224200500133 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 73 от 21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 153 по описа за 2021 г. на Районен съд - Трявна е признато за установено по отношение на ОГН. АНГ. СТ., че К. ИЛ. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК на КР на гр. Т., одобрени със заповед РД 18-83/10.12.2009г. н ИД на АГКК с последно изменение на КК на КР, засягащо поземления имот 01.04.2021г., с адрес: гр. Т., ул. П.Е. **, с площ от 523 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***, ***, ***, ***8, като ОГН. АНГ.

СТ. е осъден да предаде на К.Д. владението върху описания поземлен имот на основание чл. 108 от ЗС. С цитираното решение е признато за установено по отношение на ОГН. АНГ. СТ., че Б. Б. СП. е собственик на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор ***9.1, с площ от 50 кв. м., брой етажи – 2, брой самостоятелни обекти в сградата – 2, с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение; сграда с идентификатор ***9.2 с площ 68 кв.м., брой етажи – 1, брой самостоятелни обекти в сградата – няма данни, предназначение жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***9.3 с площ 53 кв.м. брой етажи – 1, брой самостоятелни обекти в сградата – няма данни, с предназначение селскостопанска сграда, които сгради се намират в поземлен имот с идентификатор ***9 по КК на КР на гр. Т., одобрени със заповед РД 18-83/10.12.2009г. на ИД на АГКК, като ОГН. АНГ. СТ. е осъден да предаде на Б. Б. СП. владението върху описаните сгради на основание чл. 108 от ЗС. С решението ОГН. АНГ. СТ. е осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски в първоинстанционното производство, както следва – на К.Д. сумата от 705,40 лева, а на Б. Б. СП. сумата от 500 лева.

1

Постъпила е въззивна жалба и уточнение към въззивна жалба от ОГН.

АНГ. СТ. срещу Решение №73 от 21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 153/2021 г. по описа на Районен съд – Трявна, в които се излагат оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на събраните гласни и писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност и допуснато нарушение на приложимия материален закон. Въззивникът посочва, че след настъпването на смъртта на неговия брат Б.А. С. на 27.09.2011г. въззивникът придобил качеството на негов единствен законен наследник, който факт бил удостоверен в издадено удостоверение за наследници. Съгласно приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт №137, т. I, рег. №259, нот. д.

№223/2000г. по описа на Районен съд –Трявна наследодателят на въззивника се легитимирал като единствен титуляр на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***9, находящ се в гр. Т., ул. П.Е. **, с площ от 523 кв. м, и върху построените в него сграда с идентификатор ***9.1, с площ от 50 кв. м., сграда с идентификатор ***9.2 с площ 68 кв.м. и сграда с идентификатор ***9.3 с площ 53 кв.м. Въззивникът оспорва правилността на възприетото в обжалваното решение заключение, че е декларирал имота в данъчната служба при Община Трявна на 29.11.2013г. тъй като видно от представената приходна квитанция той погасил данъчните задължения във връзка с имота за 2012 г. въз основа на документ от 16.11.2011г. От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И.И. и Г.Б. се установявало, че след смъртта на Б. С. въззивникът установил трайно владение върху имота, което продължавало и към настоящия момент.

Оспорва доказателствената стойност на представеното удостоверение за наследници №100-473/11.03.2015г., издадено от Район П. при Столична община, в което се посочвало, че Б.С. е законен наследник на Б. С..

Ответникът по въззивната жалба следвало да бъде признат за правоприемник на Б. С. след постановяване на Решение №149/05.08.2015г. по гр. д.

№409/2015г. по описа на Районен съд – Костинброд. Към датата на настъпване на смъртта на Б. С. – 27.09.2011г., въззивникът се легитимирал като единствен негов законен наследник, като настъпилото наследствено правоприемство следвало да се приеме като основание, годно да направи въззивника собственик на имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. От изслушаните свидетелски показания на свидетелите И.И. и Г.Б. се установявало, че О.С. упражнявал явно владение върху имота, обитавал го през по-голямата част от годината, извършвал ремонтни дейности и дейности по поддръжка. Посочва, че установеното владение имало постоянен, спокоен и явен характер, като се осъществявало непрекъснато от датата на настъпване на смъртта на наследодателя – 27.09.2011г. до настоящия момент.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност на решението в частта, в която първоинстанционният съд е приел, че осъщественото владение е недобросъвестно. Аргументира становище, че в процесния случай е приложим краткият давностен срок доколкото са налице основание годно да го направи собственик – факта на настъпило наследствено правоприемство, упражнявано непрекъснато владение в законовия срок, както и намерение за своене на имота. При така изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

Въззиваемите страни К. ИЛ. Д. и Б. Б. СП. не са депозирали отговор на въззивната жалба в законовия срок по чл. 263 ГПК.

2

В проведено открито съдебно заседание от 12.05.2022г. въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа доводите, изложени във въззивната жалба и уточнението към нея, като отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание въззиваемите страни чрез упълномощения процесуален представител молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като им бъдат присъдени направените съдебни разноски през въззивната инстанция.

Окръжен съд - Габрово, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата К. ИЛ. Д. твърди, че е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на КР на гр. Т., находящ се в гр. Т., ул. П.Е.

**, с площ от 523 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***, ***, ***, ***8 по силата на сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 14.09.2009г., №97, том II, рег.№457, дело №268 от 2009г., сключен между А.О. С., представляван от пълномощника Б. С., в качеството на продавач, и ищцата, в качеството на купувач. Ищецът Б. Б. СП. излага твърдения, че е придобил собствеността върху сграда с идентификатор ***9.1, с площ от 50 кв. м., сграда с идентификатор ***9.2 с площ 68 кв.м. и сграда с идентификатор ***9.3 с площ 53 кв.м. по силата на настъпило наследствено правоприемство в качеството на единствен законен наследник от първи ред на Б.А. С..

Праводателят му се легитимирал като собственик на описаните сгради въз основа на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №137, том I, рег.№259, дело 223 от 2000г. по описа на Районен съд – Трявна, сключен между РКП и АКП, в качеството им на продавачи, и Б.А. С., в качеството на купувач. Към датата на предявяване на исковете ответникът ОГН. АНГ. СТ. владеел описаните имоти без правно основание, като отказвал да предостави на ищците достъп, което обуславяло възникването на правен интерес у тях за предявяване на искове за осъждане на ответника да им предаде владението върху процесните недвижими имоти. Претендират разноски.

Ответникът ОГН. АНГ. СТ. оспорва исковете като неоснователни.

Излага насрещни твърдения, че ползва, поддържа и стопанисва спорните недвижими имоти в дълъг период от време, като заявява, че е придобил правото на собственост върху тях след настъпване на смъртта на брат му Б. С. като негов законен наследник. Позовава се на издадено удостоверение за наследници, в което се удостоверявал факта, че той е единствен законен наследник. Въз основа на издаденото удостоверение ответникът декларирал имотите пред данъчната служба при Община Трявна и погасявал данъчни задължения във връзка с имота в период от 10 години. Ответникът посочва, че поддържал имота в добро състояние, извършвал ремонтни дейности, залесявал градината и обитавал сградите необезпокоявано. Посочва, че ищците не са проявявали интерес към имота. Фактът на деклариране на имота пред данъчните служби от страна на Б.С. едва към датата на образуване на исковото производство представлявало индиция за липсата на претенции и 3 интерес към имота. Заявява, че владее имота добросъвестно. При така изложените възражения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот №137, том I, рег.

№259, дело №223 от 2000г. по описа на Районен съд – Трявна се установява, че РП и АП в качеството на продавачи са прехвърлили в полза на А. С. О., в качеството на купувач, правото на собственост върху парцел XIII-1971 по плана на кв. Б., гр. Т., целият с площ от 470 кв.м., а на Б.А. С., в качеството на купувач, правото на собственост върху двуетажна къща, постройка и сушилня-плевня, построени в парцел XIII-1971 по плана на кв. Б., гр. Т., срещу обща продажна цена от 2 600 лева.

От съдържанието на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №94, том II, рег.№457, дело №268 от 2009г. по описа на Районен съд – Трявна, се установява, че А.О. С., действащ чрез упълномощения представител Б.А. С., в качеството на продавач, е прехвърлил в полза на К.И. А., в качеството на купувач, правото на собственост върху УПИ XIII-1971, находящ се в кв. Б., гр. Т., целият с площ от 470 кв.м., а по скица 485,64 кв. м., при уговорена продажна цена от 2 600 лева.

С Решение №195/04.01.2005г. по гр.д. №376/2004г. по описа на СГС, 7ми състав БО, влязло в законна сила на 17.03.2005г., е признато за установено на основание чл. 33, ал. 2 СК /отм./, че детето БА, роден на 17.02.2004г., не е заченато и не произхожда от А.Ц.А. По силата на Решение **5 от 13.12.2005г. по гр.д.№2570/2005г. по описа на Софийски районен съд, 90-ти състав бракът между ищцата К.Д. и А.Ц.А е прекратен по исков ред на основание чл. 100 от СК /отм./

От представената нотариално заверена декларация от 01.04.2005г. се установява, че Б. А. С., индивидуализиран като гражданин на Н., с л.п.

№351395/22.04.2004г., издаден в А., персонален №036796335, живущ в гр. А., е заявил, че детето Б. –А., родено на 17.02.2004г. в гр. София от майка К.И.

А., е заченато по време на съвместното им съжителство и е изразил съгласие да бъде вписан като баща в акта за раждане.

Видно от приет като писмено доказателство дубликат от Удостоверение за раждане, издадено на 11.08.2015г. от Район К. при Столична община, въз основа на Акт да раждане №0143 от 26.02.2004г. като баща на Б. Б. СП., роден на 17.02.2004г., е вписан Б. А. С., ЕГН:**********.

С Решение №149 от 05.08.2015г. по гр.д. №409/2015г. по описа на Районен съд – Костинброд е допуснато допълване на акт за раждане №143 от 26.02.2004г. на СО Район К. гр. София на лицето Б. Б. СП. чрез посочване на данните по чл. 45, т. 9 от ЗГР за неговия баща Б. А. С., а именно ЕГН:********** вместо посочените числа за ЕГН на лицето Б. А. С. – 440524 и да се допълни гражданството му – на Република България наред с вече посоченото в акта – гражданство на Н..

По делото е представено удостоверение за наследници с изх. №100-473 от 11.03.2015г., издадено от Район П. при Столична община, в което като единствен наследник на лицето Б. А. С. е посочен ОГН. АНГ. СТ..