Решение № 168 от 13.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100607387 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия А. И. А. срещу присъда от 02.06.2023 г., постановена по нчхд № 13632/2022 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, с която подсъдимият А. И. А. е признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата на частния тъжител обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК за това, че е унижил честта и достойнството на Н. Г. И., ЕГН ********** – прокурор в РП Кюстендил в писмена станала й служебно известна жалба, депозирана пред Апелативна прокуратура – гр. София с вх. № 1841/2022 г. от 02.08.2022 г. с думите: „Прокурорката от КРП Н. И., която е има външен вид на проститутка…“. С обжалваната първоинстанционна присъда подсъдимият А. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда подсъдимия А. И. А. е признат за невиновен на основание чл. 304 НПК и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение, в частта относно написаното от него със следното съдържание: „/с диплом по право от ЮЗУ/, води разследването така, че да оневини един псевдобизнесмен от италиански произход номинално, но за сметка на това да му реши и обслужи бизнес-интересите, наместо последния да е вече предаден на съд…“.

Първият съд е уважил на основание чл. 45 ЗЗД предявения от частния тъжител и граждански ищец Н. Г. И. граждански иск срещу подсъдимия А. И.

1

А., като го е осъдил да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата от 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. С присъдата си, първият съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А. И. А. да заплати на частната тъжителка и граждански ищец Н. Г. И. направените от нея разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 1 512,00 лева, от които 1 500,00 лева – адвокатско възнаграждение и 12,00 лева – държавна такса. Също така подсъдимия А. И. А. е осъден на основание чл.

189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на СРС сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК – по 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

С депозираната въззивна жалба и допълнението към нея подсъдимият А.

И. А. моли въззивния съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд, като излага твърдения, че същата е постановена от незаконен съдебен състав и при неспазване на правилата за местната подсъдност, поради което моли съда да върне тъжбата на съда, компетентен да се произнесе по нея – Районен съд Кюстендил. Алтернативно моли съда да отмени изцяло първоинстанционната присъда, с която е признат за виновен, поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление; че първоинстанционния съдебен акт е немотивиран, както и че направения доказателствен анализ е нелогичен.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

По делото е постъпила молба от адв. В. М., процесуален представител на частният тъжител Н. И., в която посочва, че доверителката й е с променена фамилия – В.. Моли съда да остави без уважение подадената от подсъдимия А. въззивна жалба. Твърди, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по повдигнатото му обвинение. Излага се твърдение, че първият съд правилно и законосъобразно е уважил и предявения граждански иск. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да потвърди постановената от първия съд присъда като правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият А. И. А., редовно призован не се явява пред въззивната съдебна инстанция в съдебно заседание и не се представлява.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на частния тъжител Н. И., адвокат М. моли съда да постанови решение, с което изцяло да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, т.к. обвинението е доказано. Намира, че по правилата на чл. 36 НПК, делото е подсъдно на СРС като първа инстанция, респективно на СГС като въззивна инстанция.

2

Частният тъжител Н. И. поддържа казаното от своя повереник.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.

314 НПК намери, че са налице основанията по чл. 334, т. 4, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и прекратяване на настоящото наказателно производство от частен характер, т.к. тъжбата, инициирала образуването му не отговаря на условията, посочени в чл. 81, ал. 1 НПК.

В настоящия случай е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. И. А. с депозирана пред първоинстанционния съд частна тъжба, с твърдения за извършено от него от частен характер престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 НК, а именно „обида“, нанесена публично и разпространена чрез печатно произведение. В обстоятелствената част на частната тъжба са инкриминирани от частната тъжителка И. думи и изрази, съдържащи се в депозирана до Апелативна прокуратура – гр. София от подсъдимия А. писмена жалба с вх. № 1841/2022 г. от 02.08.2022 г., а именно: „… Прокурорката от КРП Н. И., която е има външен вид на проститутка /с диплом по право от ЮЗУ/, води разследването така, че да оневини един псевдобизнесмен от италиански произход номинално, но за сметка на това да му реши и обслужи бизнес-интересите, наместо последния да е вече предаден на съд…“. Също така, частният тъжител И. е посочила в частната си тъжба, че намира така инкриминираните думи и изрази за неверни, позорни и неистински, накърняващи доброто й име, нейната чест и достойнство, поради което и желае подсъдимия А. да понесе наказателна отговорност за извършеното престъпление.

На първо място е необходимо да се посочи, че частната тъжба е депозирана пред съответния първоинстанционен съд в района на който е извършено инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия А. с твърдения за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 НК. Това е така, защото процесния писмен документ, в който се съдържат инкриминираните с тъжбата изрази е бил депозиран в Апелативна прокуратура – гр. София, която се намира в района на действие на Софийски районен съд. При това положение делото е местно и родово подсъдно на Софийски районен съд по правилата на чл. 35, ал. 1 и чл.

36, ал. 1 НПК

Въззивният съд след като внимателно се запозна със съдържанието на частната тъжба на частния тъжител И., инициирала наказателното производство от частен характер срещу подсъдимия А. И. А. намира, че същата не отговаря на изискванията заложени от законодателя в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК. Доколкото наказателното производство за престъпленията обида и клевета, съгласно чл. 161, ал. 1 НК, се образува по тъжба на пострадалия от престъплението, то и законът е възвел императивни изисквания към съдържанието на тъжбата в процесуалната норма на чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като тя очертава фактическите рамки на обвинението, по което следва да се защитава подсъдимият. За частният тъжител е налице 3 задължение да посочи изчерпателно само фактическите обстоятелства на престъплението, които са необходими за предварителната преценка относно характера на извършеното деяние. При това, действителната воля на тъжителя следва да се изясни още преди даване ход на тъжбата, като в разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото в открито съдебно заседание следва да се квалифицира правно повдигнатото от тъжителя обвинение и да се посочи, за какво престъпление се предава на съд подсъдимият, включително да се окачествят правно релевантните фактически твърдения от обективната му страна, както и всичките му изпълнителни форми и квалифициращи признаци, покриващи елементите на някой от престъпните състави от особената част на НК, които се преследват по частно правен ред.

Действително, депозираната от частния тъжител И. частна тъжба, инициирала наказателното преследване срещу подсъдимия А., е депозирана в законоустановения 6 месечен срок, визиран в чл. 81, ал. 3 НПК, но изпълнението на това изискване не е достатъчно за да се реализира в пълнота нейното процесуално предназначение. Това е така, защото процесуалното предназначение на частната тъжба при престъпленията от частен характер, подобно на обвинителният акт при престъпленията от общ характер, е да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес, поради което и същата следва да съдържа всички данни свързани с обстоятелствата на престъплението, сред които са времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са неправомерно извършени от дееца. В тъжбата следва ясно и точно да бъдат изложени всички обстоятелства, които подлежат на доказване в наказателния процес, за да може обвиненото лице да узнае в какво точно се обвинява и да може да реализира в пълнота правото си на защита. В този смисъл е т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 751/2009 г., III НО, НК. Тук е мястото да се посочи, че предвид специфичният характер на производствата, които се образуват по повод депозирана частна тъжба от лице, което счита, че е пострадало от деяние, което съставлява престъпление преследвано по частно правен ред, без участие на прокурор, поставя изискване към съдията-докладчик, от първата инстанция, да посочи правната квалификация на описаните в тъжбата факти и обстоятелства, като ги субсумира под съответния състав на престъпление по НК, но след като приеме за редовна частната тъжба.

В конкретния случай, от страна на първия съд, не е изпълнено възложеното му задължение да провери дали така депозираната частна тъжба, от частния тъжител И., е редовна и отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, съобразно изложеното от въззивния съд по-горе. Въззивният съд констатира, че депозираната частна тъжба е нередовна и не отговаря на изискванията, заложени към нейното съдържание и визирани в процесуалната норма на чл. 81, ал. 1 НПК. Това е така, защото в частната тъжба не са посочени по ясен, точен и безпротиворечив начин времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, за което се повдига обвинение на подсъдимия А.. От направеното изложение, в обстоятелствената част на частната тъжба, не може да се установи по несъмнен, ясен и точен начин 4 времето на узнаване, от страна на частната тъжителка, на инкриминираните в тъжбата изрази, за които се твърди, че чрез тяхното изнасяне на 02.08.2022 г. в процесната жалба с вх. № 1841/2022 г. , депозирана пред Апелативна прокуратура София, е извършено престъплението, вменено на подсъдимия А..

Частният тъжител И. е посочила в депозираната от нея частна тъжба, че служебно й е станало известно за депозираната на 02.08.2022 г. от подсъдимия А., в качеството му на адвокат, писмена жалба пред Апелативна прокуратура София, но така посоченото не установява времето и мястото, на които й е станало известно твърдяното от нея узнаване. В подкрепа на изложеното от въззивния съд са и дадените в хода на първоинстанционното производство показания от свидетелите К.С., А.Р. и Г.Д., които също не конкретизират времето на узнаване, от страна на частния тъжител И., на инкриминираните в частната тъжба думи и изрази, т.к. трите свидетелки единствено посочват, че са провели разговор с частната тъжителка по повод служебно станалата им известна писмена жалба, депозирана в Апелативна прокуратура София от подсъдимия А.. По този начин не става ясно, от изложението в частната тъжба, не само времето и мястото на които частната тъжителка е възприела обидните за нея думи и изрази, но и при какви точно обстоятелства същата ги е узнала, защото посоченото от нея „служебно ми стана известно”, не може да дерогира законоустановеното правило, а именно в частната тъжба да се посочи времето,мястото и начина на узнаване за извършеното деяние, които са част от обективната страна на престъплението.