Решение № 303 от 09.06.2023, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Търговище, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20223530101728 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Предявен е иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди в молбата, че е собственик на недвижим имот, с площ от 1030 кв.м., находящ се извън регулацията на гр.Търговище и представляващ земеделска земя, с идентификатор ***, ведно с построената в имота вилна сграда с идентификатор ***, които закупил с предварителен договор от 01.07.2005 год. от Д. и Д. Н. за сумата от 3000 лв.

Твърди също така, че праводателите му сем. Н. са закупили имота също с предварителен договор от 15.08.2002 год. от наследниците на Т. Т., на чието име имало издадено строително разрешение от 05.10.1982 год., когато била построена вилната сграда в имота. Ищецът твърди, че е влязъл във владение на имота на 31.07.2005 год. и от тогава го владее явно и необезпокоявано. При опит да се снабди с нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка ищецът установил, че имота, без сградата е общинска собственост като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. В молбата се твърди, че имота винаги е бил частна собственост и никога не е отчуждаван и включван в ТКЗС, или друга подобна организация, поради което и за него не са подавани документи за възстановяване на собственост по реда на реституционните закони. Считайки, че като е упражнявал явно и необезпокоявано фактическата власт върху имота от 2005 год. и до момента, повече от 17 години е придобил по давност собствеността върху него ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че е собственик на процесния имот. В съдебно заседание поддържа иска си, чрез пълномощник.

Ответника общ.Търговище в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, в който предявения иск е оспорен. В отговора се твърди, че 1 процесния имот е бил предоставен на Т. Т. за ползване по реда на Постановление № 76 на МС, поради което със заповед на *** е било признато правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 2007 год., като е била утвърдена и оценка на земеделската земя и е определен срок за изкупуване по реда на § 62, ал.6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Ответникът твърди, че правоимащите лица – наследници на Т. Т. не са предприели действия по заплащане на земята и заповед за придобиване на имота от тях не е издадена, като през 2013 г. ищеца е подал заявление за закупуване на имота, но тръжна процедура не е обявявана.

Твърди се, че за имота е съставен през 2022 год. акт за общинска собственост.

При така изложените факти и обстоятелства ответникът счита, че в полза на ищеца не е текла придобивна давност, тъй като нито праводателите на ищеца, нито техните праводатели- наследници на Т. Т. са били собственици на имота, поради което и не са могли да прехвърлят такива права на ищеца, същите са били държатели, като и по отношение на тях не е текла придобивна давност.

Ответникът твърди, че тъй като имота не е придобит по реда на § 4 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ той е бил общинска собственост и по отношение на него е нА.це законова забрана за придобиване му по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като се присъдят разноски в производството.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: От представените по делото писмени доказателства се установи, че с предварителен договор от 01.07.2005 г. ищeцът е закупил от Д.

Н. и Д. Н.а недвижим имот, находящ се в землището на гр.Търговище, м.”Драка” и представляващ нива, с площ от 1000 кв.м., заедно с построената в нея стопанска постройка, с площ от 20 кв.м., за сумата от 3000 лв., като в договора е отбелязано, че владението върху имота ще се предаде на ищеца най-късно до 31.07.2005 год. Установи се също така, че праводателите на ищеца също с предварителен договор от 15.08.2002 год. са придобили процесния имот от наследниците на Т. С. Т., като са влезли във владение на имота, към датата на сключване на договора. От показанията на разпитания по делото св.Д. се установи, че имота е бил предоставен на Т. Т. през 1972 год. по постановление на Министерски съвет, който го е ползвал приживе и е построен намиращата се в имота сграда. От показанията и на двамата свидетели Д. и И. се установи, че ищецът владее и ползва имота, предмет на предварителния договор и живее там постоянно от 2005 г. т.е. повече от 10 години, като и че владението продължава и към момента на предявяване на иска. Установи се от гласните доказателства, че ищецът владее имота явно и необезпокоявано, без някой да оспорва правата му върху същия. Установи се от представените писмени доказателства, че процесния имот е бил предоставен за ползване на Т. Т. на основание Постановление № 76 на Министерски съвет, като след неговата смърт неговите наследници са го продА. на праводателите на ищеца. От приложените на л.27 –л.39 от делото писмени доказателства се установи,че през 1992год. Т. Т. е подал заявление 2 по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като със Заповед № З-01-1954/18.09.2007год. на *** на общ.Търговище на неговите наследници е признато правото да придобият собствеността върху процесния имот по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, като със Заповед от 08.07.2013 год. е утвърдена и оценката на имота в размер на 490 лв. и е указано на ползвателите, с признато право на придобиване на собствеността какви действия да предприемат, като и двете заповеди за били съобщени на наследниците на Т. Т., няма данни да са били обжалвани, при което съдът приема, че са влезли в сила. Безспорно е по делото, че наследниците на Т. Т., явяващи се правоимащи да придобият правото на собственост, не са заплатили цената на имота и административната процедура е останала недовършена. На 25.11.2022г. имота е актуван като частна общинска собственост, на осн. чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с Акт № 4457, вписан на 29.11.2022год. в СВ Търговище. По делото е приложена скица на поземлен имот от СГКК Търговище, видно от която имота, за който ищеца претендира, е със статут на земеделска земя, с площ 1030 кв.м. и по КК и КР на гр.Търговище е заснет, като ПЗ, с идентификатор ***, а построената в него сграда е с идентификатор ***, с площ от 113 кв.м., с предназначение – стопанска сграда. Безспорно е по делото, че имот с идентификатор *** по КК и имота, описан в приложените по делото предварителни договори са идентични, както е и безспорно, че процесния имот не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

При така установеното съдът счита, че предявения иск е неоснователен по следните съображения : Ищецът е предявил иск против общ.Търговище за установяване правото на собственост върху имот с идентификатор № ***, в землището на гр.Търговище, м.”Драка”, твърдейки, че е придобил правото на собственост върху същия по давност, тъй като е владял и ползвал имота повече от 10 години явно и необезпокоявано. От събраните по делото доказателства се установи, че действително ищецът е владял повече от 10 години и продължава да упражнява фактическа власт върху имота, но безспорно се установи, че процесния имот е бил предоставен на неговите праводатели по силата на ПМС и същите не са били носители на правото на собственост, а само ползватели, тъй като имота е бил общинска собственост. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи, какъвто безспорно е статута на процесния имот, предоставени на граждани по силата на актове на държавни органи в това число и МС се прекратява, като при спазване процедурата по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ е дадено право на лицата с право на ползване да придобият собствеността върху имотите. Установи се, че такава процедура е била проведена и на наследниците на Т. Т. е било признато правото да придобият собствеността върху имота, била е изготвена и утвърдена оценка на същия, но процедурата не е приключила, тъй като ползвателя, респективно неговите наследници не са заплатили на общ.Търговище определената цена.

С оглед на горното съдът приема, че процесния имот е бил държавна, а 3 в последствие частна общинска собственост и съгласно действащите законови забрани до 1996год. по отношение на него не е можело да тече придобивна давност. Едва с приемането на ЗОС, в сила от 01.06.1996год. е премахната забраната за придобиване по давност на частни общински имоти, но с последващи изменения в ЗС е наложен мораториум върху придобиването на земи - частна общинска собственост по давност, като е въведен за първи път със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С § 3 ЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) срокът е удължен за втори път с 1 година - до 31 декември 2007 г. С § 1 ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) е удължен за трети път с още една година - до 31 декември 2008 г. Четвъртото удължаване е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е със срок до 31 декември 2011 г. Петото удължаване е въведено със ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31 декември 2014 г. Със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31 декември 2017 г. Последното до този момент и седмо по ред удължаване на забраната за придобиването по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, е до 31.12.2022 г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението в сила. Същото е обявено в ДВ, бр. 18 от 4.03.2022 г. и е влязло в сила на 08.03.2022 год., считано от която дата следва да се приеме, че е отпаднала забраната да се придобиват по давност имоти – частна държавна или общинска собственост.

С оглед изложеното съдът счита, че макар и да е упражнявал фактическата власт върху имота, да е владял и ползвал същия явно и необезпокоявано повече от 10 години, от 2005 г. и до момента ищецът не е придобил право на собственост върху него, тъй като давност по отношение на имота, предвид установеното по-горе, а именно, че имота не е губил статут на държавна, а в последствие общинска собственост - не е текла съгласно § 1 от ЗДИ на ЗС. Първия мораториум е въведен с ЗИД на ЗС е влязъл в сила на 01.06.2006г. и същия отпада след влизане в сила на решението на КС 08.03.2022 год., при което само в периода юли 2005 г. – юни 2006 г. за ищеца е текла придобивна давност, което прави невъзможно същия да е придобил право на собственост върху имота при законовото изискване за 10-годишна давност. Предвид изложеното предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен по отношение на поземления имот. Иска по 4 отношение на сградата, построена в имота следва да бъде уважен. Установи се от събраните поделото писмени и гласни доказателства че същата е изградена от първия ползвател на имота Т. Т., за което има издадено строително разрешение от общ.Търговище, същата е била предмет на прехвърлителните договори, както от наследниците на Т. Т. на праводателите на ищеца, така и от последните на ищеца, който владее и ползва сградата от 2005 год. и до момента, при което е станал собственик на същата при упражнявано явно, необезпокоявано владение повече от 10 години. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че ответникът не оспорва, че ищеца е собственик на сградата.