Определение № 1290 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1290 гр. София, 13.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500787 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е частна жалба на В. С., представляван от адв. Ц. И., срещу определение рег. № 33/09.01.2025 г. на Окръжен съд-Монтана по гр.д. № 20241600100131, с което производството пред първоинстанционният съд е прекратено. В частната жалба първоинстанционният съд е упрекнат, че неправилно е изследвал хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, тъй като претенцията на ищеца е по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ. Твърди се ищецът да търси обезщетение от прекратено наказателно производство поради изтичане на давност.

Застъпена е теза, че въпрос по същество остава дали прекратяването на наказателното производство поради изтекла давност се включва в нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и съдът дължи да се произнесе с решение.

В отговор по частната жалба Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Г. А., я оспорва. Смята административната процедура за търсене на обезщетение при нарушено изискване за разглеждане и решаване на делото в разумен срок да е абсолютна процесуална предпоставка. Понеже ищецът не е инициирал тази процедурата в преклузивния срок, намира предявения иск за недопустим.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателя искане по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й, а жалбоподателят е освободен от задължението да предплати държавна такса.

От наличните по първоинстанционното производство книжа се установява следното:

С исковата си молба частният жалбоподател претендира от Прокуратурата на Република България да му изплати обезщетение за причинени имуществени и 1 неимуществени вреди, които свързва с образуваното срещу него наказателно производство, водено 15 години и прекратено по давност .

Във връзка с дадените указания с молба от 26.03.2024 г. ищецът конкретизира датата на привличане като обвиняем, датата на внесения обвинителен акт и датата на постановения от съда акт за прекратяване на наказателното производство. Отново сочи наказателното преследване да е започнало и продължило петнадесет години и да е прекратено поради изтичане на абсолютна давност и извън срок на разумност, определено като основание на предявения иск. Предлага и квалификация на претенцията по чл. 2 ЗОДОВ.

С проекта за доклад спорът е квалифициран по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, който доклад е обявен и за окончателен.

В хода на произнасяне по същество съдът е приел, че искът е по чл. 2б от ЗОДОВ като касае проведено срещу ищеца наказателно производство за периода от 01.11.2007 г. до 07.11.2022 г. като ищецът вече е обезщетен за част от периода, а производството понастоящем да е приключило. Понеже не се твърди да е развита предвидената от закона административна процедура за компенсиране на вредите от забавено правосъдие, предявеният иск е сметнат за недопустим и производството е прекратено.

Нормата на чл. 2 ГПК задължава съда да осигури защита на лично или имуществено право, а правилото на чл. 7 ал. 1 изр. първо ГПК възлага в правомощията на съда да определи приложимия ред за приключване на производството според предписаните от закона правила. Следователно съдът не е обвързан от желанието на страната да се произнесе с решение по предявения спор, когато твърденията са ненадлежни - не обосновават зачетен интерес от правовия ред. Теорията разглежда исковия процес като динамичен фактически състав. Осъществяването на предписаните условия за определен етап от развитието му е предпоставка да се премине към следващия..

Текстът на чл. 6 ал. 2 ГПК обуславя предмета на правния спор от надлежно въведени в процеса обстоятелства, от които се страните извеждат съответно искането за защита или противопоставеното му възражение. В тази насока и нормата на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК изисква инициаторът на съдебното производство предварително да опише обстоятелствата, на които основава претенцията си. В случай че исковата претенция не позволява извеждане на зачетено от правовия ред благо, съдът е овластен да откаже развитие на следващите етапи съответно въвличане на ответника в процеса, събиране на доказателства и произнасяне по съществото на спора (арг. от чл. 129 ал. 3 ГПК). Тази предварителна проверка (дължима още преди привличане на ответника), от една страна гарантира ищеца, който не дължи да знае правото, че ще бъде предпазен от съпътстващата необоснованата претенция отговорност за разноски. От друга страна бива охранен и законният интерес на посочения ответник – ангажиране на внимание и усилия, доколкото законът предвижда възможност да понесе отговорност при описаните в исковата молба правопораждащи обстоятелства, Освен това, предварителната и формална проверка за наличие на нарушено право осигурява съсредоточаване вниманието и обективно ограничените ресурси на съдебната институция 2 към случаите, отговарящи на очертания критерий, осигуряващо в крайна сметка и прогламираното разглеждане и решаване на отделните дело в разумен срок (срв. пар. 104 и пар. 105 от Становище № 6 (2004) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно справедлив процес в разумен срок и ролята на съдията в процеса като се вземат предвид алтернативните способи за разрешаване на спорове). Затова и едва когато исковата претенция сочи на защитимо благо е постижимо въведеното с действащия понастоящем процесуален закон (за разлика от предходния) съдът още в самото начало на съдебния процес да обяви обстоятелствата, с които законът свързва претендираното право (чл. 146 ал. 1 т. 1 ГПК) и нормата, която регламентира идентифицираното право (чл. 146 ал. 1 т. 2 ГПК). По аргумент от чл. 7 ал. 1 изр. второ ГПК съдът дължи да подпомогне страните и при изясняване на спора от фактическа страна, но е ограничен от въведените твърдения в процеса (арг. от чл.

146 ал. 2 ГПК). Отсъствието на елемент от фактическия състав препятства подвеждане на претенцията под съответното правило, а развитието на производството остава безпредметно – непълният фактически състав изключва възможността предвидената защита да бъде отнесена към конкретния случай, а развитието на производство неоправдано ангажира време и ресурси както на страните, така и на съда.. При тези съображения логично следва извод, че съдът дължи да разреши по същество конкретен спор само ако и доколкото надлежно въведените твърдения изпълват хипотезата на предписано от закона правило за поведение.

В случая ищецът претендира обезщетение от водено срещу него, но прекратено наказателно производство. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), визира определени хипотези, при които държавата макар и овластена да ангажира наказателна отговорност, дължи да възмезди привлечения към такава, когато: 1. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако 1.1. лицето бъде оправдано или ако 1.2. образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че 1.2.1. деянието не е извършено от лицето или че 1.2.2. извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че 2. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ).

Всяка от тези хипотези цели да защити накърнените чест, достойнство и добро име Те визират или неоснователно обвинение (в хипотезите посочени под номера 1.1. и 1.2) или неоправдано образувано наказателно производство поради наличие на прогласена от закона пречка за това (т. 2). Законът третира давността като пречка да бъде започнато наказателно производство, затова и предприетите действия въпреки наличната законова пречка за развитие на наказателното производство обосновава отговорност за държавата. Това обаче в случая не се твърди.

Законът утвърждава защита и при неосигурено разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 2б ЗОДОВ). Ищецът се позовава изрично на продължителността на наказателното производство както в исковата си молба, така и в уточнителната молба от 26.03.2024 г. Тези твърдения сочат на принципно защитим интерес от чл. 2б ЗОДОВ като 3 въпрос по същество остава дали и доколко предходно присъденото обезщетение съответства на дължимото (чл. 2б ал. 3 ЗОДОВ). Както отчита и адв. И. обаче, развитието на съдебното производство на това основание предполага непостигнато споразумение в предварително инициирана административна процедура. Не се твърди такава процедура да е инициирана и следователно не е налице изрично предписаното условие, за да бъде предявен иск и на това основание.

Извън очертаните в специалния закон основания за обективна отговорност на държавата приложим остава общият режим на деликтната отговорност. Развитието на процес с такъв предмет обаче предполага описано вредоносно и противоправно деяние. В случая такова не се сочи. Прекратяването на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност, с което единствено може да бъде свързана предявената претенция, е предписано от правилата задължение за съда в охрана интересите на привлеченото към отговорност лице. Следователно исковата претенция не очертава и елементите на регламентирания от общия закон деликт, предпоставящо подвеждане на претенцията под нормата на чл. 49 ЗЗД.

След като предявените претенции не могат да бъдат подведени под специалната норма на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, а не е налице и процесуалната предпоставка за разглеждане на иск по чл. 2б ЗОДОВ, нито сочи на нарушено задължение да не се вреди другиму, утвърдено от общия закон, правото на иск е ненадлежно упражнено. Невъзможността да бъде изведено конкретно лично или имуществено право препятства и съда да го прогласи с решението си, а дължи да откаже разглеждане на иска по същество.

Поради достигане до същия краен извод обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 33/09.01.2025 г. по гр.д. № 20241600100131 по описа на Окръжен съд-Монтана.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд при условия на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4