Решение № 260174 от 11.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260174/11.06 Година

2021

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Апелативен съд І търговски състав

На дванадесети май през 2021 Година

В открито заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

Секретар: Цветелина Диминова като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова търговско дело № 217 по описа за 2021 година, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260075 от 16.10.2020г., постановено по т.д.№ 204 по описа за 2019 г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е уважен предявения от М.Х.Г.

ЕГН ********** с адрес *** против ЗАД „Д. Ж.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М. Д.№ 1 иск за заплащане на сумата над 8000 лв. до присъдените 16 667 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от ПТП, станало на 17.07.2018г., ведно със законната лихва за забава от 02.01.2019г. до окончателното й заплащане.

Решението е обжалвано от „ЗАД Д.: Ж.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М.

Д.№ 1, представлявано Изпълнителните директори Ж.К.и Б.И., чрез юрисконсулт В.М. с твърдения за неправилност на същото, като постановено в противоречие с материалния закон, нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен, евентуално размера на присъденото обезщетение да бъде намален като бъде отчетен по – висок принос на пострадалия. С въззивната жалба се представят доказателства за платено на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. и лихва върху платеното обезщетение в размер на 1515.68 лв. за периода от 02.01.2019г. до 13.11.2020г.. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца М.Х.Г. ЕГН ********** с адрес ***, представляван от адв. Д.Й., с който са оспорени твърденията на жалбоподателя за неправилност на постановеното съдебно решение в частта, касаеща приложението на чл. 52 ЗЗД и възражението за по-голям принос на увредения при настъпване на вредите, а искането отправено до въззивният съд е оспореното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Отговор на въззивната жалба е подало и третото лице помагач на ответника ЗК „Л.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с който счита въззивната жалба за основателна и настоява да бъде уважена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на М.Х.Г. ЕГН ********** с адрес *** против от „ЗАД Д.: Ж.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М. Д.№ 1 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: на 17.07.2018г. около 13.00 ч. в с. Г.С., община П. в района на кръстовището между ул. В.Л.и ул. Ш. водачът С.И.У., управлявайки микробус марка „Х.“, модел „**“ с рег. № ** е навлязъл в кръстовището със скорост от 86 км./ч. при разрешени 50 км./ч. или в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл. 21, ал.1 ЗДвП, при което е настъпил сблъсък между управлявания от него микробус и влекач „М.****“ с рег. № **. Твърди, че вината на водача на микробуса с.У.е установена с решение № 76 от 21.02.2019г., постановено по АНД № 107/2019г. по описа на РС К.. Ищецът сочи, че в резултат на станалото ПТП е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, за което медицинска помощ му била указана в МБАЛ „Д.“ гр. К.. Твърди, че движенията на лявата му ръка били силно болезнени, имал оток и деформация в лявата гривнена област. Сочи, че му била извършена операция при локална анестезия – репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация за период от 1 месец. Ищецът твърди, че в първите месеци след инцидента е изпитвал постоянни болки в ръката, а движенията му били крайно ограничени, което налагало чужда помощ при задоволяване на битови нужди, за което разчитал на своите родители. Сочи, че се налагало да пази ръката си, вкл. и изпитвал затруднения от това да държи дори леки предмети. Ищецът твърди, че след станалото бил несигурен и неспокоен при возене в автомобил; започнал да се стряска, да спи неспокойно и да сънува кошмари. Сочи, че като ученик в Х. и по предмета скулптура му се налага да използва и двете ръце, което му било непосилно, както и че не можел да покрива необходимите нормативи по физкултура.

Като заявява, че и понастоящем изпитва болки в счупената ръка при промяна на времето и при физическо натоварване, както и че гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то е била застрахована при ответника, поради което и същия е бил уведомен за заплащане на обезщетение от пострадалия, но искането му не било удовлетворено, настоява съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД Д.: Ж.“ АД да му заплати сумата от 30 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки и страдания, претърпени вследствие телесните увреждания, в резултат на претърпяното от него ПТП, ведно със законната лихва, считано от уведомяване на застрахователя – 02.01.2019г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

Ответникът

– ЗАД Д.: Ж.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***.М. Д.№ 1, представляван от юрисконсулт Д.е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че отговорността на водача на лек автомобил «Х.» е била застрахована при ответника със застрахователна полица от 09.08.2016г.. Оспорва механизма на станалото ПТП, така както е описан в исковата молба и твърди, че ПТП-то е причинено и по вина на Ж.М., който като водач на товарен автовлекач «М.****» с рег. № ***с прикачено към него полуремарке марка «***» е отнел предимството на л.а. марка «Х.», модел «**» с рег. № ** с водач С.У.. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът сам се е поставил в риск, като е решил да пътува в товарната каросерия на амтомобила, вместо отпред в кабината. Освен това сочи, че ищецът е пътувал не само на непредвидено за превоз на пътници място, но и без поставен предпазен колан, което допълнително е допринесло за настъпилия негативен резултат. Навежда и на самостоятелно основание възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което твърди да се изразява в неспазване на дадени лекарски предписания, свързани с провеждане на рехабилитация от ищеца. Оспорва да са настъпили твърдените от Г. вреди, изразяващи се в психически увреди и стрес. Оспорва размера на предявения иск, който счита за прекомерно завишен и в противоречие със съдебната практика. Оспорва и искането за присъждане на лихва за забава от уведомяването му, като твърди, че ответника е изпаднал в забава едва на 29.03.2019г.. Настоява иска да бъде отхвърлен, евентуално и в случай, че съдът го намери за основателен да намали размера на претендираното обезщетение като признае изключителен принос на пострадалия, а именно 90 %, който в нарушение на чл. 134, ал.2 ЗДвП се е возил в каросерията на товарен автомобил, без да са налице предвидените за това предпоставки и в нарушение на чл. 137 ЗДвП е пътувал без предпазен колан. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа заявените твърдения в исковата молба.

От ответника е депозиран отговор на допълнителната искова молба, с който подържа наведените с отговора възражения.

Съгласно чл.

498, ал.3 КЗ във вр. с чл.

496 КЗ във вр. с чл.

380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ с уведомление вх. № 48 от 07.01.2019г., изпратено по пощата с клеймо на изпращане 02.01.2019г., по която същия с уведомление изх. № 1147 от 29.03.2019г., след като е изискал допълнителни документи от пострадалия, го е уведомил, че не са налице основания за изплащане на обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с постановения от застрахователя отказ да плати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл.

432 КЗ.

Няма спор между страните, че с влязло в законна сила решение, постановено по НАХД № 107/2019г. нарушителя С.И.У. е признат за виновен в това, че на 17.07.2018г. в с. Г.С., община П., обл. С.З.при управление на МПС – товарен автомобил марка «Х. **» с рег. № ** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДВП, чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: Г.К.К.и М.Х.Г., като по отношение на последния е посочено, че увреждането се изразява в счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок от около 2.5 месеца.

Не се спори и че гражданската отговорност на с.У.е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което обстоятелство се установява и от приложената на л.16 справка от проверка за сключена застраховка «Гражданска отговорност».

Спорните между страните във възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, която в случая е от застрахователя и се свеждат до неправилна преценка и необоснованост на решението в частта, с която е определено дължимото на увредения обезщетение, неправилност на извода на първоинстанционния съд относно определения процент на съпричастност от страна на пострадалия при станалото ПТП, както и неправилност на извода на първостепенния съд за незачитане на наличие на съпричиняване от страна на Ж.М., водач на товарен автомобил «М.****» с рег. № ** с прикачено към него полуремарке марка «***» с рег. № ***за настъпилото ПТП и негативния резултат от него.

От значение за дължимия размер на обещетението са събраните гласни доказателства и приетите СМЕ и автотехническа експертиза.

Пред първоинстанционния съд е разпитан в качеството на свидетел Г.К.К., другия пострадал при станалото ПТП, чиито показания съдът кредитира като преки и непосредствени. Така свидетелят сочи, че заедно с ищеца се возили в товарното отделение, въпреки че не превозвали товар.

Уточнява, че отпред имало свободни седалки, но решили да се возят отзад, както и че не е възприел станалото ПТП, а само чул спирачки и удар.

В качеството на свидетел е разпитан и водача на товарен автомобил «М.****» с рег. № ** с прикачено към него полуремарке марка «***» с рег. № ***, който твърди, че удара настъпил при предприета от него маневра завой на дясно и тъй като имало дърво не видял буса, който се ударил в лявата му предна страна.

Аналогичен механизъм на ПТП е установен и от приетата и без възражения от страните автотехническа експертиза, която съдът кредитира като комепретно изготвена и неоспорена от страните. Като причина за настъпване на ПТП-то от техническа гледна точна е посочено движение с превишена скорост в населеното място от страна на водача на автомобил Х. ** и е отречена непосредствена причина за настъпване на същото да е поведението на водача на товарен автомобил «М.****» с рег. № **. Експертът е категоричен, че карусерията на Х., модел ** с рег. № ** не е пригодена за превоз на пътници, тъй като не е изпълнена като товарен фургон. Според експертът товария автомобил Х. при удар с товарната композиция контактува с предните си челни съставки – в дясната и централна част с преден ляв калник и предно ляво колело на седловия влекач М..

Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9da574d8-9f37-4946-8c83-5d4f16b5d6d3