Определение № 65 от 04.07.2023, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Частно наказателно дело 154/2023
- Вид
- Определение № 65
- Подписан
- 04.07.2023
- В сила
- 04.07.2023
- Състав
- Светослав Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 161 · Наказателен кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65 гр. Свищов, 04.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светослав Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20234150200154 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл. 244, ал. 5 НПК.
С Постановление от 13.05.2022 г. на ВТРП –ТО, гр. Павликени е било спряно ДП № 95/2021 г. по описа на ОД на МВР – гр. Велико Търново на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 199 НПК, тъй като е прието, че престъплението, предмет на производството, се преследва по тъжба на пострадалия, като на прокуратурата е уведомила пострадалия, че има право да подаде тъжба в шестмесечен срок от получаване на съобщението. Срещу това постановление е подадена частна жалба от Й. Ц.Й., в която се твърди, че по делото съществували данни за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди – чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, респ. че леката телесна повреда била извършена от длъжностно Л. по повод на изпълнение на служебните му задължения – чл. 131, ал. 1, т. 2 НК.
С оглед на събраните в ДП доказателства и доказателствени средства, СвРС намира от фактическа страна следното:
На 25.04.2021 г. Б. Л. С. отишъл във вилата си в гр. Свищов, м.
„******“, тъй като бил ангажирал свой познат, Х.С., за да изреже клоните на дърво в имота му. Преди да започне рязането, С. изпратил приятелката си Ц.
С.а и сина си Б.. Последните тръгнали с л. а. на С.а по пътя, който минавал пред вилата на С. и бил толкова тесен, че две коли не могли да се разминат едновременно. След л. а. на С.а спрял джип „*******“, собственост на Т.Т., който и го управлявал в този момент. До шофьора Т. в джипа бил Й. В..
Джипът спрял на мястото, където до този момент бил л. а. на С.а, Т. заговорил С.: казвайки му, че работел много; при което С. се приближил до джипа – до предното пасажерско стъкло, за да чува по-добре Т.. В този момент пътника на Т. – Й. В. – и С. избухнал конфликт, като С. нанесъл удар с юмрук на В., който му отвърнал; по-късно двата си разменили по няколко удара. В. и С. си разменили и обидни думи един на друг. След Т. се противопоставил на избухналата саморазправа, при което В. и С. преустановили конфликта между тях. Спорът и саморазправата им са били във вр. с ДП № 1/2020 г. на ГПУ – гр. Свищов, по което С. е извършил процесуално-следствени действия спрямо В.. По-късно двамата посетили медицински заведения.
От СМЕ (л. 107 и сл. от ДП) се установява, че Б. С. има следните 1 увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане на част от дясната скула с болезненост в същ. обл. и затруднено хранен, контузия на очната ябълка на дясното око, подкожен хематом зад дясното ухо; оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, болки в дясната скула, нарушено зрение. Уврежданията са причинили временно разстройство на съзнанието на здравето, неопасно за живота на С..
От СМЕ (л. 93 и сл.). се установява, че по Й. В. са съществували увреждания, както следва: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и лек оток на клепачите на дясното око със засягане на част от дясната скула, с оплаквания за болезненост в същата област и затруднено хранене; контузия на очната ябълка на дясното око с пролапс на стъкловидното тяло с мътнини в стълковидното тяло; подкожен хематом зад дясното ухо. В. е имал и субективни оплаквания от смущения в зрителното поле на дясното око, главоболие стрес, световъртеж, гадене,болки в дясната скула. Вещото Л. е приело, че уврежданията са причинили временно разстройство на съзнанието на здравето, неопасно за живота на Й.
Съдът намира, че по ДП е извършено всестранно и пълно изследване на неговия предмет, при което доказателствените искания, направени от Й.в частната му жалба, са изцяло неоснователени.
От правна страна СвРС споделя изцяло изводите на ТО – гр.
Павликени към ВТРП, поради което би било излишно да ги преповтаря тук, но вместо това, препращайки към мотивите на прокуратурата:
Първо, по ДП не са наЛ. данни за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК – нанасяне на средна телесна повреда, тъй като телесните увреждания и на В., и на С., според двете СМЕ, представляват разстройство на съзнанието на здравето, неопасно за живота. Напротив, наЛ. са съставомерни обстоятелства по чл. 130, ал. 1 НК – лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, което се наказва по тъжба на пострадалия – чл. 161 НК. Ето защо искането на Й.за назначаване на допълнителна СМЕ, която да установи какви са били уврежданията му, е неоснователно: по делото има такава експертиза и тя сочи ясно какви уреждания е получил Й.– разстройство на здравето, неопасно за живота.
Второ, няма данни за хулигански подбуди нито у С., нито у Й. По ДП се установява, че двамата са имали обикновен умисъл за причиняване на телесна на повреда на друга поради личен мотив – обтегнати лични отношение във вр. с риболов по р. Дунав. Следователно, би могло да съществува престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, респ. основание за освобождаване на С. и Й.от наказателна отговорност поради реторсия – чл. 130, ал. 3 НК.
Трето, по делото не се установяват и факти за квалифицирания състав на леката телесна повреда по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК, тъй като, от една страна, С. не е бил на работа на 25.04.2021 г. От друга страна, няма каквито и да било данни, че С. е действал спрямо Й.по повод на службата си, нито че Й.е действал спрямо С. по повод на служебните му задължения. Действително, между двамата е имало конфликт във вр. с ДП № 1/2020 г. на ГПУ – гр.
Свищов, но специалният умисъл за това у когото и да било от двамата не е доказан, нито има някакви улики за това по ДП; както се посочи по-горе, те са 2 имали личен мотив за леките телесни повреди, които са си нанесли. В този смисъл искането на Й.да се приобщят по делото АУАН, съставени от С. спрямо Й. е неоснователно; с тях биха се доказали обстоятелства, които прехождат извършеното деяние, респ. вината на Й.и С..
Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 5 НПК, Свищовският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 13.05.2022 г. на ВТРП –ТО, гр.
Павликени е било спряно ДП № 95/2021 г. по описа на ОД на МВР – гр.
Велико Търново на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 3