Определение № 1830 от 15.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1830 гр. С, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110145433 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 292039/03.09.2025 г., на Е. П. Н. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. С, ул. “С”, чрез пълномощника си адвокат Х. Р. със съдебен адрес в гр. С, ***, ет. 5 против „АТЕГ“ АД, ЕИК **********, със седалище и с адрес на управление в гр. С, п.к. 1421, р-н ..Л“, ул. ..С“ № 16, представлявано от управителите БКБ И СИГ, заедно и поотделно, със съдебен адрес: гр. С, ***, ет. 1, адвокат У.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и на основание чл.140 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.05.2026 г. в 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за нищожността на Договор за потребителски кредит № 736899 от 19.11.2024 г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 19.11.2024 г. ищецът сключил потребителски Договор за потребителски кредит № 736899 с ответното дружество за сумата от 3000 лв., с размер на погасителната вноска от 202.06 с одобрено обезпечение и 385 лева без одобрено обезпечение на месец с 24 погасителни вноски. Твърди, че съгласно Приложение 1 към Договора за потребителски кредит годишната лихва е 47,43 %, а ГПР по кредита е 65% на година, посочена е и неустойка за предоставяне на обезпечение като общият размер е 4390.56 лв., с уговорката сумите да бъдат погасени на 24 вноски. В Приложение № 1 от Договора посоченият размер на общата сума, дължима от потребителя, е 9239 лв. при размер на кредита от 3 000 лв., т.е. над 2 пъти повече от реално посочената сума, което 1 счита, че е в противоречие с добрите нрави – самостоятелно основание за нищожност на договора.

Ищецът твърди, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР, съответно посочен ГЛП над 20 %, както и клаузата за еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит, противоречат на добрите нрави, което прави въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП същите са нищожни. Сочи, че в чл. 9 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 736899 е посочен процент на ГПР 65.00 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита обаче, че този размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - таксата за оценка на риска застраховка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобикалял нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че в ГПР трябва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати кредитополучателя, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди, че от съдържанието на Договора не може да се направи извод за това кои точно разходи са включени в така формирания размер на ГПР и по какъв начин е формиран той. Твърди, че предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати еднократна такса за оценка на риска, застраховка, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Счита, че това го поставя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Счита, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в Договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Счита, че е нарушена императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като счита за недопустимо под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, като се позовава на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че Договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и 10 и чл. 10, ал. 1, предл. последно от ЗПК, както и поради противоречието с чл. 5 от ЗПК.

Твърди, че в Приложение № 4 към договора за потребителски кредит е уговорена такса в размер на 150 лева за разглеждане и оценка на заявката за кредит. Счита, че такава такса по потребителски кредит е нищожна, защото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, създава неравноправие по смисъла на чл. 143 ЗЗП и подлежи на прогласяване за нищожна на основание чл. 26 ЗЗД.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба за нищожност на договора, сключен между страните като излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Счита, че не е налице нищожност на клаузата за неустойка, като сочи, че в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на 2 задълженията си по договора. Сочи, че начислената по договора неустойка е адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора. Оспорва тълкуванията на относимите законови разпоредби в исковата молба. Оспорва всички основания и доводи за нищожност на процесния договор, наведени в исковата молба. Оспорва твърдението, че не била спазена разпоредбата на чл. 5 от ЗПК, като сочи, че на кредитополучателя е предоставен СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити. Оспорва твърдението, че предвидената такса в Приложение № 4 към Договора била недействителна на осн. Чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че договорът е действителен, включително и клаузата за неустойка, като са спазени всички законови условия. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

ПРИЕМА за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между страните е бил Договор за потребителски кредит № 736899 от 19.11.2024 г. с главница 3000 лв., на основание чл. 146 от ГПК.

УКАЗВА на ищцовата страна, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличието в процесния договор на атакуваните договорни клаузи, които противоречат на закона, които да са уговорени в негова вреда, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на които основава своите възражения, включително, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени при спазване на императивните норми на приложимите закони.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените писмени документи с исковата молба и с отговора на същата.

УКАЗВА на ищеца да конкретизира въпроса си към поисканата при условията на евентуалност експертиза, в едноседмичен срок от съобщението, с препис за другата страна, в противен случай съдът ще разгледа делото без събиране на това доказателство.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. ***, на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр.

С, ***, ет. 2, стая 204.

3

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и преписи от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4