Решение № 395 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.а

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600553 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 14.02.2022 г., постановена по НОХД № 16217/2017 г. по описа на СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия Ю. З. Ю. Х. за виновен в това, че на 06.06.2017 г., преди обяд, в гр. София, ж.к. „Младост-1“, бул. „Андрей Сахаров“, на спирка на градски транспорт, намираща се до бл. 70а, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Б.В.Г. /спрямо който наказателното производство е прекратено, поради решаване на делото със споразумение/, отнел чужди движими вещи - сумата от 3 лева, от владението на собственика Й.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – със заплашителен тон на гласа Б.В.Г. и Ю. З. Ю. Х. казали на Й.К.К. и на А.В.З. да им дадат парите си, Ю. З. Ю. Х. нанесъл удар в лицето на А.В.З., а Б.В.Г. взел от ръката на Й.К.К. парите, явяващо се престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т.

2, б. „б“, във вр. с чл. 42а, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, му е наложил наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. София, ж.к. ****, за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично; - и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

1

С присъдата съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, пр.

2 от НК, при изтърпяване на така определеното наказание пробация времето, през което подсъдимия Ю. З. Ю. Х., е бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед с рег. №3382-33-916/06.06.2017 г., считано от 12:00 часа на 06.06.2017 г. до 12:00 часа на 07.06.2017 г., като един ден задържане се зачита за три дни пробация.

Съдът е постановил приложеното по делото веществено доказателство – един брой магнитен носител, съдържащ записи от Дирекция „Национална система тел. 112“ на МВР, да остане на съхранение по делото. Същевременно, съдът е постановил приложената по делото като веществено доказателство – 1 бр. метална монета с номинална стойност от 1 лев, да бъде върната на нейния собственик – Й.К.К., ЕГН ****, с адрес в гр. София, ж.к.

****.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Х. е осъден да заплати ½ част от направените деловодно разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 253,92 лева, а именно: в размер на 126,96 лева, в полза на СДВР. На същото основание, подсъдимият Х. и осъденият Б.В.Г. /спрямо който наказателното производство е прекратено, поради решаване на делото със споразумение/, да заплатят солидарно направените в хода на съдебното производство в общ размер на 520 лева, в полза на СРС.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна от служебния защитник на подс. Х. - адвокат К. С., в която декларативно се твърди, че постановения съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, а наложеното наказание явно несправедливо.

Сочи се, че релевантните по делото факти и обстоятелства са останали неизяснени. Предлага се на въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова оправдателна такава.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства от настоящата инстанция, както и не е депозирано искане за допълването й след запознаване с мотивите на присъдата.

В разпоредително заседание на 02.02.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Х. в лицето на адв. С. поддържа въззивната жалба. Претендира несъставомерност на деянието, за което подзащитният му е привлечен към наказателна отговорност. Сочи също така, че не е доказано по несъмнен начин участието на подсъдимия в извършване на престъплението, поради което моли същият да бъде оправдан.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимият действително е извършил 2 престъплението, за което е признат за виновен.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият Х. моли въззивния съд за оправдателна присъда.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, която е следната:

Подсъдимият Ю. З. Х., ЕГН: ****, е роден на **** г. в Палестина. Същият има регистриран постоянен адрес в с. Волуяк, ул. ****, и настоящ адрес в гр. София, ж.к. ****.

Подсъдимият Х. е палестинец по произход, без гражданство. Завършил е средно образование и понастоящем работи като управител на фризьорски салон, собственост на „А.“ ООД-гр. София. Не е женен и няма деца.

Към инкриминираната дата – 06.06.2017 г., подсъдимият Х. е непълнолетен, с навършена 15-годишна възраст, но не навършени 16 години. Съгласно заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното производство КСППЕ, приета и не оспорена от страните в съдебно заседание, подсъдимият Х. е психично здрав, при него липсват психотични разстройства, не е хоспитализиран или консултиран от психиатричните служби в страната и е без вродени или придобити интелектуални разстройства. Въз основа на така направените изводи, вещите лица са стигнали до заключение, че подсъдимият Х., въпреки непълнолетната си възраст към датата на деянието, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си, поради което неговото психично състояние към момента на освидетелстването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и може да дава достоверни отговори /ако желае/ на въпросите на следствието. При отчитане на обстоятелството, че възможностите на подсъдимия Х. за оценка на извършеното и съзнателен волеви контрол над него не са били нарушени, вещите лица са застъпили извод за липса на основания да се приеме, че същият е действал поради лекомислие и/или увлечение.

Съгласно справка за съдимост, подсъдимият Х. не е осъждан. От данните в изготвената характеристична справка от ИДПС при 02 РУ-СДВР е видно, че спрямо подсъдимият Х. не са разглеждани възпитателни дела и няма наложени възпитателни мерки по ЗБППМН. Към момента на извършване на справката – 30.06.2017 г.. подсъдимият Х. е ученик в 10-ти клас на 10 СУ „Тодор Траянов“- гр. София.

Видно от изготвената педагогическа характеристика, издадена на 28.06.2017 г. от 3 педагогическия персонал на 10 СУ „Теодор Траянов“- гр. София е, че през учебната 2016/2017 г. непълнолетният Х. е ученик в 10-ти клас. Същият полагал усилия за овладяване на учебния материал, имал желание за напредък и развитие, уважителен към учителите и в приятелски отношения със съучениците си, не проявявал агресия, напротив – същия е добронамерен, съпричастен, душевно раним, емоционален, с чувство за достойнство и справедливост, държал на семейни ценности, грижел се за по-малката си сестра, която се обучавала в същото училище. Посещавал всички часове, но през въпросната учебна година е допуснал отсъствия по неуважителни причини, с оглед на което по отношение на него е била оказана подкрепа на личностното развитие, без налагане на санкции. Бащата на подсъдимия Х. се отзовавал винаги на поканите на класния ръководител за разговори във връзка с успеха и дисциплината на сина си. Непълнолетният Х. нямал поправителни изпити и завършил успешно 10-ти клас.

Съгласно данните от изготвения социален доклад от АСП-ДСП-Сердика, непълнолетният Х. е роден в гр. Газа, Палестина. До 2012 г. грижи за него е полагала бабата по бащина линия в гр. Газа. Родителите му се разделили, когато е бил 7-годишен и връзката с майката е прекъсната. Отглежда се в семейна среда от бащата З. Х. и неговата съпруга Д.А. Х., които имат сключен граждански брак през 2016 г., като и двамата работят. Живеят в апартамент под наем в гр. София. В семейството се отглежда и малолетната дъщеря на бащата. Непълнолетният Х. име две пълнолетни сестри, които живеят самостоятелно в гр.

София, но поддържат редовна комуникация със семейството. Бащата заедно със своята съпруга активно участват в процеса на възпитание на непълнолетния Х., загрижени са за неговото развитие, стараят се да изградят у него трудови навици и осъществяват родителски контрол в процеса на неговото отглеждане и възпитание.

Към момента на изготвяне на социалния доклад – 29.11.2017 г., подсъдимият Х. е ученик в 11-ти клас на 74 СУ „Гоце Делчев“ – гр. София, а през учебната 2016/2017 г. е ученик в 10-ти клас в 10 СУ „Теодор Траянов“- гр. София. Причина за преместването му в друго училище по сведения на бащата, била неподходящата среда в училището, поради контакт със съученик с рисково поведение, свързано с употреба на ПАВ, вследствие на което възникнали проблеми, касаещи настоящето наказателно производство.

Непълнолетният Х. споделил, че е станал свидетел на ситуация, в която негов съученик е принудил други лица от училището да му дадат парите си, но той не е участвал в това и имал желание по-късно да върне парите на децата. Оценил поведението на съученика си като неправилно и веднага след това прекратил взаимоотношенията си с него.

На основание чл. 118, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, осъденият съизвършител на инкриминираното престъпно деяние – Б.В.Г., е разпитан в качеството на свидетел в хода на съдебното следствие по делото.

Към инкриминираната дата – 06.06.2017 г., свидетелят Г. също е непълнолетен, с навършена 16-годишна възраст, но не навършени 17 години. Съгласно заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното производство КСППЕ, приета и не оспорена от страните в съдено заседание, освидетелстваният Г. е психично здрав, като при него не е 4 отчетена актуална психотична продукция. Въз основа на така направените изводи, вещите лица са стигнали до заключение, че освидетелстваният Г., въпреки непълнолетната възраст към момента на извършване на деянието, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си, поради което неговото психично състояние към момента на освидетелстването не се явява пречка за участие във всички фази на наказателното производство и може да дава достоверни отговори /ако желае/ на въпросите на следствието. При отчитане на обстоятелството, че освидетелстваният Г. има критично съзнание относно деянието, като непозволено и наказуемо, вещите лица са приели, че възможностите му за оценка на извършеното и съзнателен волеви контрол над него не са били нарушени, поради което са застъпили извод за липса на основания да се приеме, че същият е действал поради лекомислие и/или увлечение.

Съгласно справка от ИДПС при 07 РУ-СДВР, свидетелят Б.В.Г. не се води на отчет в ДПС за извършени от него престъпления и противообществени прояви, срещу него няма образувани възпитателни дела и не са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.