Решение № 934 от 02.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501857 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба : с вх.№ 57826/ 21.05.2024 г. . ( по регистратурата на СГС ) на съответницата Л. Й. Д. чрез назначения й особен представител по член 47,ал.6 от ГПК – адвокат А. Г. от САК - срещу решение № 2473 от 24.04.2024 г. на СГС, I – 9 състав по гр.д.№ 3451/ 2022 г. в частта относно осъждането й, солидарно с останалите двама съответници, да заплати на ищцата М. обезщетение за забава при плащането на обезщетението за имуществени вреди от престъпление , установено с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 17655/2014 г. по описа на СРС, в размер на законната лихва за посочения период, равняващо се на 57 500 лева и законна лихва върху главницата от 191 886,22 лева , считано от 4.04.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.

Във въззивната жалба има оплаквания за необоснованост на решението и постановяването му при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в служебно установяване, без изложено от ищцата твърдение, на деня, от който е дължима лихвата за забава и произнасяне по исковете без направено от ищцата уточнение на непокрития от давността период, освен това съдът не 1 извършил проверка за наличие на условията по член 119 от ЗЗД относно главното вземане .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата Е. Л. М. от град *** отговаря чрез пълномощниците си – адвокат П. и адвокат Х., че въззивната жалба е неоснователна .

В срока и по реда на член 265,ал.1 от ГПК към въззивната жалба се е присъединил Ю. В. В., представляван от назначения му особен представител по член 47,ал.6 от ГПК – адвокат Н. Б. .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им становища в откритото съдебно заседание и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, недопустимо в една част, а в допустимата част – частично неправилно и частично правилно.

Правото на лихви за забава като правоувеличаваща последица от предявяването на основателен иск за едно парично вземане може да се претендира в същото исково производство. При пропуск да се заяви искане за лихви , изтекли след предявяването му, вземането за тях може да се заяви с иск в друго производство, но тогава правилото на член 214,ал.2 от ГПК не се прилага и вземането следва да се твърди като възникнало – за изтекъл преди подаването на исковата молба период, а също да е индивидуализирано по страни, размер и период в съответствие с изискванията за редовност по член 127,ал.1,т.3 и т.4 от ГПК. В случая лихви върху главницата се претендират за присъждане за бъдещ период – от подаване на исковата молба по член 86,ал.1 от ЗЗД до окончателно плащане на главницата . Така заявеният иск е недопустим . Като го е уважил, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Въззивният съд го обезсилва в тази част и прекратява производството по исковете за лихви след 4.04.2022 г. – член 270,ал.3,изр.1 от ГПК .

СГС е сезиран с искове по член 86,ал.1 от ЗЗД от Е. Л. М. срещу Ю. В.

В., Б. Н. Б. (искът срещу този ответник не е в предмета на въззивното производство ) и Л. Й. Б. за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 57 500 лева, съставляваща обезщетение за забава за периода 31.05.2013 г. – 4.04.2022 г. в размер на законната лихва при плащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 191 886,22 лева, произлезли от извършено от 2 ответниците престъпление по член 210 във връзка с член 209, ал.1,т.5 и член 26,ал.1 и член 20,ал.2 от НК , за чието плащане в полза на ищцата ответниците са осъдени солидарно с влязло в сила решение от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 9058/2016 г. по описа на СГС I - 22 състав. Заявено е искане за осъждането на ответниците да й заплатят законните лихви върху главницата от 191 886,22 лева , считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане .

Ответниците Ю. В. В. и Л. Й. Б. са въвели възражения за погасяване по давност на заявените с исковете вземания с изтичане на тригодишния срок по член 111,б. „в“ от ЗЗД, считано от извършване на деянията, последното от които - на 31.05.2013 г.

За да уважи исковете по член 86,ал.1 от ЗЗД срещу всички съответници изцяло в размерите от 57 500 лева, СГС е приел, че възникването на главните вземания в размери от 191 886,22 лева - обезщетения за имуществени вреди от извършен от тях деликт, осъществяващ състава на престъплението – измама и изискуемостта им са съдебно установени с влязло в сила на 28.04.2021 г. решение от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 9058/2016 г. по описа на СГС I – 22 състав.

Извел извод, че ответниците като солидарни длъжници са изпаднали в забава от деня на последно извършеното изпълнително деяние – 31.05.2013г. Видно присъдата на наказателния съд то е останало недовършено поради разкриване на измамата и задържането на двамата дееца. Вземанията за мораторни лихви са погасени по давност за част от периода : 31.05.2013 г.- 3.04.2019 г. и не са погасени за следващата част от него или за предшестващите подаването на исковата молба три години – 4.04.2019 г. – 4.04.2022 г. В съгласие с член 162 от ГПК съдът установил, че набраните в този период законни лихви се равняват на 58 471,99 лева, което е повече от претендираното мораторно обезщетение от 57 500 лева. Уважил исковете срещу двамата въззивника в пълните им размери, но само за част от периода- 4.04.2019 г. – 4.04.2022 г.

Ответниците не са въвели възражения за погасяване по давност на главните задължения и доколкото този въпрос не е бил в предмета на въззивното производство, съдът не е дължал проверка дали е изтекъл срокът на погасителната давност по член 110 от ЗЗД с оглед евентуално приложение на член 119 от ЗЗД . Част от решаващата дейност на съда е да определи въз основа на изложението на обстоятелствата , на които се основават исковете, по член 127, ал.1,т.4 от ГПК, направените от ответниците оспорвания, в т.ч. за 3 изтекла погасителна давност и ангажираните от страните доказателства от кой момент ответниците – делинквенти - са изпаднали в забава при плащането на главните задължения и дали са погасени вземанията за лихви по давност изцяло или отчасти. Освен друго по първия въпрос ще важи силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр.д.№ 9058/2016 г. по описа на СГС I – 22 състав, с което са установени възникването и изискуемостта на главните вземания. Това е така, защото съгласно член 84, ал.3 от ЗЗД изискуемостта и изпадането в забава от длъжника по вземането за вреди от непозволено увреждане настъпват в един и същ момент. Проверката дали това съдебно решение е влязло в сила ( обстоятелство, което дори не е било спорно между страните) не осъществява процесуално нарушение, а обезпечава приложението на императивното правило на член 298,ал.1 от ГПК.

Правилно с оглед резултата от разрешения спор за главните вземания по гр.д.№ 9058/2016 г. по описа на СГС първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност не е изтекла за набраните върху главницата законни лихви за периода от три години преди подаването на исковата молба – от 4.04.2019 г. до 4.04.2022 г. Но неправилно е приел, че изводът му за изтекла погасителна давност за лихвите, набрани в част от периода 31.05.2013 г. 3.04.2019 г. , не следва да намери отражение върху размерите на дължимите от ответниците В. и Б.а обезщетения за забава. Щом е установено, че в претендирания период от 106 месеца лихвите, набрани върху главницата за непокрития от давността период от 36 месеца, се равняват на 58 471,99 лева , съдът е следвало да присъди на ищцата част от тази сума по съразмерност – 19 858,41 лева. Изложеното обосновава извод за частична основателност на въззивната жалба на двамата съответници и налага отмяна на решението в частта относно осъждането им за обезщетение за забава за горниците над 19 858,41 лева до размерите от 57 500 лева, отхвърлянето на исковете в тази част и потвърждаване на решението по исковете срещу тях в останалата осъдителна част

С оглед този изход от спора съдът намалява отговорността на двамата съответници за държавна такса и възнаграждения за особен представител по член 78,ал.6 от ГПК до размерите от по 414,43 лева . За въззивното производство те се дължат части от държавната такса от 1 150 лева и от възнагражденията от 450 лева по съразмерност , в размери от по 276,29 лева.

4

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2473 от 24.04.2024 г. на СГС, I – 9 състав по гр.д.№ 3451/ 2022 г. в частта, с която Ю. В. В. , ЕГН: ********** от град *** , ЖК „ ***“ бл.*,вход „*“, ет.*,ап.* и Л. Й. Б., ЕГН: ********** от град *** ,ул.

„ ***“ № * са осъдени солидарно да заплатят на Е. Л. М. , ЕГН: ********** от град *** законната лихва върху главницата от 191 886,22 лева, считано от 4.04.2022 г. до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част .

ОТМЕНЯ решението в частта, с която Ю. В. В. , ЕГН: ********** от град *** , ЖК „ ***“ бл.*,вход „*“, ет.*,ап.* и Л. Й. Б., ЕГН: ********** от град *** ,ул. „***“ № * са осъдени солидарно да заплатят на Е. Л. М. , ЕГН:

********** от град *** обезщетение за забава в размер на законната лихва при плащането на солидарно дължима главница в размер на 191 886,22 лева обезщетение за имуществени вреди от престъпление, за което са признати за виновни с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 17655/2014 г. по описа на СРС, за периода на забавата 4.04.2019 г. – 4.04.2022 г. за горницата над 19 858,41 (деветнадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки ) лева до 57 500 ( петдесет и седем хиляди и петстотин) лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Л. М. , ЕГН: ********** от град *** срещу Ю. В. В. , ЕГН: ********** от град *** и Л. Й. Б., ЕГН: ********** от град *** за осъждането им да й заплатят солидарно обезщетение за забава в размер на законната лихва при плащането на солидарно дължима главница в размер на 191 886,22 лева - обезщетение за имуществени вреди от престъпление, за което са признати за виновни с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 17655/ 2014 г. по описа на СРС, за периода на забавата 4.04.2019 г.- 4.04.2022 г. за горницата над 19 858,41 (деветнадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки ) лева до 57 500 ( петдесет и седем хиляди и петстотин) лева .

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Ю. В. В., ЕГН:

5

********** и Л. Й. Б., ЕГН: ********** от град *** са осъдени солидарно да заплатят на Е. Л. М. , ЕГН: ********** от град *** обезщетение за забава в размер на законната лихва при плащането на солидарно дължима главница в размер на 191 886,22 лева - обезщетение за имуществени вреди от престъпление, за което са признати за виновни с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 17655/ 2014 г. по описа на СРС, за периода на забавата 4.04.2019 г. – 4.04.2022 г. в размера на 19 858,41 (деветнадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) лева .

ОТМЕНЯ решението в частта, с която Ю. В. В. , ЕГН: ********** и Л.

Й. Б., ЕГН: ********** от град *** са осъдени да заплатят по сметка на СРС на основание член 78,ал.6 от ГПК суми в размери от по над 414,44 ( четиристотин и четиринадесет лева четиридесет и четири стотинки )лева , к а т о ПОТВЪРЖДАВА решението относно осъждането им за суми до размерите от по 414,44 лева .

ОСЪЖДА Ю. В. В. , ЕГН: ********** и Л. Й. Б., ЕГН: ********** от град *** да заплатят по сметка на САС на основание член 78,ал.6 от ГПК суми в размери от по 276,29 ( двеста седемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки ) лева, части от дължимата държавна такса и възнаграждения за особен представител .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .