Решение № 1572 от 30.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1572 гр. Пловдив, 30.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201880 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.П. против Електронен фиш серия К № 5594395 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди да не е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Поддържа констатациите в обстоятелствената част на електронния фиш да не се подвеждат от правна страна под изпълнителното деяние на процесното нарушение. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски. С допълнително писмено становище от адв. Д.П., с пълномощно по делото, се взема становище от изготвените снимки да не може да се установи регистрационният номер на заснетото превозно средство, а редът за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаването на електронен фиш да е приложим само в случаите, когато размерът на наложеното административно наказание глоба е над 50 лева, което условие да не е спазено в настоящата хипотеза.

Поддържа се още да не е посочена в пълнота приетата за нарушена правна норма. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и 1 не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Р.А.Ч., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 04.03.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ и от справката от АИС АНД, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 18.03.2022 г. съгласно клеймото върху пощенския плик, приложен по преписката, и справката от „Български пощи“ ЕАД на лист 20 от делото, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.03.2021 г. в 12:22 часа в гр.Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ кръстовището с ул. „Архитект Камен Петков“ в посока изток жалбоподателят Р.А.Ч. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на П.Р.М., със скорост на движение от 65 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 68 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 65 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП 2 против жалбоподателя Ч. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 5594395, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 6-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е преминало последваща метрологична проверка на дата 18.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-8249/22.03.2021 г. се установява, че на дата 21.03.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с номера от 29072 до 29127, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, кръстовище на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Арх. Камен Петков“ в посока на движение на контролираните МПС от запад към изток, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 29112 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 68 км/ч, а заснемането е извършено на 21.03.2021 г. в 12:22 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на П.Р.М..

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от П.Р.М. се изяснява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР-Пловдив, че на 21.03.2021 г. в 12:22 часа процесният лек автомобил с рег. № *** е бил предоставен във владение на жалбоподателя Р.А.Ч.. Изяснява се още, че декларацията е подадена на дата 01.02.2022 г., а към нея е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя Ч..

От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив от АИС АНД (лист 14 и 15 от делото) се установява, че на дата 01.02.2022 г. на П.Р.М. е връчен Електронен фиш серия К № 4655524, издаден против него в качеството му на собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** за извършено с превозното средство нарушение за скорост на 21.03.2021 г. в 12:22 часа в град Пловдив. Установява се от представените справки и че Електронен фиш серия К № 4655524, издаден против П.Р.М., е анулиран.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„Цариградско шосе“ кръстовище с ул. „Архитект Камен Петков“ в посока изток; датата – 21.03.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:22 часа; регистрационният номер на МПС – ***; ползвателят, който е управлявал превозното средство – жалбоподателят Р.А.Ч.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 65 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непълна правна квалификация. В случая деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Именно това е законовата разпоредба,с която е регламентирано задължението за водачите на пътни превозни средства да спазват определено поведение /да избират скорост на движение, която да не превишава нормативно определените стойности/, чието виновно неизпълнение ще представлява административно нарушение. Тъй като стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак и не е била различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то правната квалификация на нарушението е правилно определена.

Досежно възражението, че в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са предвидени няколко хипотези на допустима максимална скорост в зависимост от категорията на МПС, то това не променя извода за наличието на коректна и пълна правна квалификация на нарушението. Правното основание се формулира с посочване на съответната правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по-ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези или думи няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл е трайната практика на съдилищата - така Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. дело № 3397/2004 г.; Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. дело № 574/2014 г. на ВКС; Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по к.а.н.д. № 1782/2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

4

Същевременно съдът не споделя довода по допълнителното писмено становище правото на защита на жалбоподателя да е ограничено и той да е поставен в невъзможност да разбере за превишаването на скорост с каква стойност е наказан с ЕФ, нито как тя е определена. На първо място в електронния фиш изрично е посочен видът на превозното средство, при чието управление е извършено нарушението, а именно лек автомобил. Съгласно т.12, б.„а“ от § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, а разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП постановява, че категория В включва моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача. Леките автомобили се отнасят само към една, а не към различни категории.

Въпросът към коя категория спада определено превозно средство е на правна преценка, която се прави въз основа на различни обстоятелства, описани в закона, като допустима максимална маса, брой седящи места + водача. По делото и досежно процесния автомобил с рег. № *** те се установяват от справката за данни по регистрация /т. нар. в съпроводителното писмо справка за собственост/. Това позволява на съда да провери, че нарушението действително е извършено при управлението на лек автомобил – МПС от категория В, поради което стойността на максимално допустимата скорост съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е била 50 км/ч. Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, след като в електронния фиш изрично е посочена стойността на разрешената скорост, срещу която трябва да се защитава – 50 км/ч, както и че тя е определена, тъй като нарушението е извършено при управлението на МПС, което е лек автомобил.