Определение № 7846 от 20.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7846 гр. София, 20.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20231110106283 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 322744/13.11.2023 г. от ответника „СОФ К.“ АД чрез адв. С.В., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото решение да бъде изменено в частта относно разноските, присъдени на страните и в полза на съда, а именно:

1. да се отмени решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1078,21 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като плащането му не е доказано;

2. да се присъди на ответника разноски в общ размер на 1410,40 лв. или допълнително още 981,63 лв. (разликата между дължимите и присъдените);

3. да се намалят присъдените в полза на съда разноски с общо 100 лв.

(държавната такса по двата неоценяеми иска да се намали от 80 лв. на 30 лв.).

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца, с който е изложено становище за неоснователност на молбата.

Съдът след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът намира, че същата е допустима.

По основателността на молбата:

Ищецът Л. И. П. е предявил срещу ответника „Соф К.“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3, вр. чл. 225 КТ.

1

С решение № 16765/17.10.2023 г. по гр.д. № 6283/2023 г. на СРС, II ГО, 59-ти състав, съдът е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ като е признал уволнението на ищеца за незаконно и го възстановил на заеманата преди уволнението длъжност при ответника. С посоченото решение съдът е уважил частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 6259,69 лв., като отхвърлил иска за разликата над сумата от 6259,69 лв. до сумата от 8618,10 лв. като погасен чрез прихващане с вземане на ответника в размер на 2358,41 лв. и над сумата от 8618,10 лв. до пълния предявен размер от 9000,00 лв. като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете, а именно в размер на 1078,21 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът е осъдил ответника да заплати в полза на съда държавна такса за уважените искове в общ размер на 410,39 лв.

(по 80 лв. за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 250,39 лв. – 4% върху уважената част от иска по чл. 344, ла. 1, т. 3 КТ), както и сумата от 139,10 лв. за депозит за вещо лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съобразно уважената част от иска, или общо сумата от 549,49 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно в размер на 428,77 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

По т. 1 от молбата:

В договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Л. И.

П. и адв. З. Н. (без посочена дата), приложен към исковата молба, е посочено, че страните по договора са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв. Действително плащането на посочената сума е отразено в графа „платена сума по сметка“, а не в графа „в брой“, като по делото не са представени доказателства като банкови извлечения, платежни нареждания или други, от които да е видно, че уговорената сума е била платена от ищеца по сметка на адв. Н.. В т. 1 на ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а доказването на направените разноски трябва да бъде пълно.

Когато възнаграждението е заплатено в брой и това е отразено в договора за правна помощ, той има характера на разписка и удостоверява плащането.

Когато е уговорено плащането на възнаграждението да бъде по банков път, плащането се установява чрез представянето на банков документ, най-късно до приключване на устните състезания (т. 11 от ТР № 6/2013 г.). В конкретния случай, в договора за правна защита и съдействие не е уговорено изрично начин и срок на плащане – че заплащането на адвокатското възнаграждение ще бъде извършено по банков път, но обстоятелството, че същото е отбелязано като платено в графа „по сметка“ е индиция, че заплащането е извършено към датата на подписване на договора по сметка на адвоката, което обуславя доказването му да стане чрез банкови документи, каквито в 2 случая не са представени. Ето защо искането по т. 1 от молбата е основателно и решението в тази част следва да бъде изменено, като се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1078,21 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

По т. 2 от молбата:

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.03.2023 г., сключен между ответното дружество „Соф К.“ АД и Адвокатско дружество „Матеева и съдружници“, представлявано от управляващия съдружник адв. Ю.М. (л. 364 – л. 366 от делото). Видно от съдържанието на същия, страните по него са уговорили адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото дело в общ размер на 1800,00 евро (т.1.1. и т. 3.1. от договора), като не е посочено дължимото възнаграждение по всеки от предявените искове, които в настоящия случай, както се посочи по-горе, са три.

Доколкото по делото не са представени доказателства, че по всеки от предявените искове е определен конкретен размер на дължимото от клиента в полза на адвоката възнаграждение, то настоящият съдебен състав приема, че е уговорен еднакъв размер на възнаграждението по всеки иск – по 600,00 евро или 1173,50 лв. без ДДС (при фиксиран курс на 1 евро = 1,95583 лв.), 1408,20 лв. с ДДС на основание § 2а от ДР на НМРАВ.

По делото са представени доказателства, от които се установява, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 4224,59 лв. с ДДС. (1800,00 евро х 1,95583 лв. = 3520,49 лв. + ДДС в размер на 704,10 лв. на основание § 2а от ДР на НМРАВ).

В съдебната практика няма спор, че по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ се дължи едно адвокатско възнаграждение, когато са предявени в едно производство, което е в размер на не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – в случая 780,00 лв. (чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени, респ. ответникът няма право на разноски за тях.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е оценяем, респективно минималното адвокатско възнаграждение по този иск се определя съобразно цената му – в случая при цена на иска 9000,00 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата) минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 1200,00 лв.

(400 лв. + 10 % за горницата над 1000,00 лв.), върху която на § 2а от ДР на НМРАВ се дължи ДДС, или същият възлиза в общ размер на 1440,00 лв. с ДДС.

В настоящия случай, както се посочи по-горе, съдът приема,че уговореното и заплатеното по този иск адвокатско възнаграждение е в размер на 1408,20 лв. с ДДС, следователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на процесуалния представител на ищеца е неоснователно. Искът по чл. 344, ал.

3

1, т. 3 КТ е уважен за сумата от 6259,69 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 9000,00 лв. Следователно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение на ответника по този иск съобразно отхвърлената част от иска възлиза на 428,77 лв., която сума съдът е присъдил с решението по делото.

На следващо място, от представените по делото доказателства действително се установява, че ответникът е платил депозит за ССчЕ в размер на 400,00 лв. С определение от 10.07.2023 г. съдът е допуснал изслушването на ССчЕ по поставени от ответника в молбата от 15.05.2023 г. задачи под група „А“, които касаят установяване на факти и обстоятелства от състава на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които са уважени изцяло, поради което извършените от ответника разноски за депозит за ССчЕ следва да останат в негова тежест.

Ето защо съдът намира искането по т. 2 от молбата за неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По т. 3 от молбата:

Съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по неоценяеми искове, каквито несъмнено са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, се събира такса от 30 лв. до 80 лв., като съдът, който я определя, я индивидуализира във всеки отделен случай с оглед фактическата и правната сложност на делото (така напр. определение № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д.

№ 4046/2014 г. на ВКС, ІV г. о.). Настоящият съдебен състав намира, че с оглед фактическата и правната сложност на делото (предмет на делото са три обективно кумулативно съединени иска, събрани са множество писмени доказателства, разпитани са свидетели, прието е заключение по ССчЕ, проведени са три открити съдебни заседания) дължимата такса е определена правилно и не са налице основания за ревизирането , поради което искането по т. 3 от молбата също е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 16765/17.10.2023 г. по гр.д. № 6283/2023 г. на СРС, II ГО, 59-ти състав, в частта относно присъдените в полза на Л. И. П., ЕГН: **********, адрес: ************, разноски, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която „СОФ К.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. ********, е осъден да заплати на Л. И.

П., ЕГН: **********, адрес: ************, сумата от 1078,21 лв. – разноски 4 по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 322744/13.11.2023 г., подадената от ответника „СОФ К.“ АД, чрез адв. С.В., на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, в останала част, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Настоящото определение е неразделна част от решение № 16765/17.10.2023 г. по гр.д. № 6283/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 59-ти състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5