Решение № 134 от 22.07.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Велики Преслав, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100104 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирана от М. И. С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД осъдителна искова претенция с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6,995.64 лева, представляваща недължимо платени суми, при изначална липса на основание, по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит №*****/04.02.2023 г.

Ищецът излага, че е кредитополучател по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/04.02.2023 г., сключен с „Ф.Б.“ ЕООД. Сочи, че му бил отпуснат кредит в размер на 6000 лева, била договорена възнаградителна лихва в размер на 2100 лева, при срок за погасяване на кредита от 18 месеца. Допълва, че по договора бил уговорен фиксиран лихвен процент от 23.33 %, годишен процент на разходите от 49.66 %. Сочи, че по силата на чл. 5 от Договора за заем кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от М.В. в полза на Дружеството кредитор.

Акцентира, че с одобряването от Дружеството кредитор на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Изтъква, че едновременно със сключване на договора за заем кредитополучателят сключил и Договор за поръчителство с посочено от Кредитора дружество - М.В., по който договор било договорено допълнително възнаграждение в размер на 6,060.00 лв., което било начислено към общото задължение и разсрочено в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следвало да върне за използвания финансов ресурс не е посочената в договора сума в размер на 8100 лева, а значително по-голяма - в размер на 14,160 лева.

Ищцата твърди, че е извършвала плащания по кредита в размер на общо 12,995.64 лева, като настоява, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което счита, че спрямо процесния договор за 1 кредит е приложим Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищецът счита, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е недействителен, тъй като условието за сключване на договор за поръчителство именно с М.В., което е свързано лице с дружеството кредитор по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, е на практика задължително и неотменимо условие за отпускането на заема, като на потребителя не е предоставена и възможност за избор на гарант. Допълва, че възнаграждението по договора за поръчителство е разход по кредита, но не е включен в ГПР, като по този начин кредиторът се стреми да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Изтъква, че в конкретния случай гарантът на кредитополучателя не предоставя реална услуга, срещу която е оправдано да получи възнаграждение в договорения размер. Обръща внимание, че кредиторът получава плащане на възнаграждението за гаранта директно в патримониума си като сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски, поради което счита, че това възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Поддържа, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения.

Навежда твърдение, че в процесния договор за предоставяне на кредит е нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР, поради което е налице нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Ищцата акцентира, че обстоятелството, че процесният договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, я е поставило в неравностойно положение и я е възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение. Счита, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Напротив, на мнение е, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя по ясен и разбираем начин да бъде разяснено кои ще са всички разходи, които ще стори по кредита и които ще бъдат взети предвид при изчисляване на ГПР.

Позовава се на практика на СЕС, която счита, че е приложима в настоящия случай решение по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и). Изтъква, че в цитираното по-горе решение е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Категорично заявява, че съгласно възприетото в Решение от 15.03.2012 г. по дело С453/10 на СЕС записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕР.

По изложените доводи ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е 2 посочен действителния годишен процент на разходите, което я е подвело в качеството й на потребител относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не й е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Ищцата настоява, че е заплатила на ответното дружество "Ф.Б." ЕООД сума в общ размер 12,995.64 лева. Счита, че сумата от 6,995.64 лева е заплатена от нея без основание.

Мотивира се с обстоятелството, че възнаграждението за гарант /поръчител/ е пряко обвързано с договора за кредит, тъй като сключването на договор за поръчителство е необходимо условие за отпускане на кредита. Същевременно, доколкото договорът за кредит е недействителен, според ищцата, то договорът за гаранция (поръчителство) се явява лишен от основание с оглед обезпечителния му характер на задълженията на длъжника по договора за кредит, поради което поддържа, че плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника, тъй като е заплатено без основание. Счита, че обстоятелството дали сумата е преведена на третото лице - поръчител, е без правно значение.

По изложените доводи, моли исковата претенция да бъде уважена и ответникът да бъде осъден да върне на ищцата сумата от 6,995.64 лева.

Претендира присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който излага становище за неоснователност на предявената осъдителна искова претенция.

Не оспорва обстоятелството, че между него и ищеца е бил сключен Договор за потребителски кредит № *****/04.02.2023г., по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 6000 лева, който е следвало да бъде погасен в срок от 18 месеца. Не отрича, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е следвало да предостави подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от „М. Банк“ (Малта).

Противопоставя се на твърдението, че чл. 5 от Договора за кредит бил нищожен, като излага, че поръчителството от „М.Б.“ (Малта) не е задължително условие за сключване на кредитен договор. Изтъква, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, т.е. потребителят сам избира обезпечението.

Акцентира, че „М.Б.“ е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Допълва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна. Счита, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „М.Б.“ и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

Поддържа, че ищецът сам е избрал „М.Б.“ (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.

Заявява, че ищецът е получил преддоговорна информация по имейл, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит ответникът „Ф.Б.“ изисква поръчителство. Допълва, че ищецът е получил и документи от „М.Б.“, включително Договор за гаранция и след като е бил информиран, е потвърдил чрез СМС желанието си да сключи договора.

3

Предвид изложеното ответникът изтъква, че не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Категорично се противопоставя на твърдението, че бил въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми, като счита, че на всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на „М.Б.“, ако избере нея за поръчител.

Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че всъщност се касаело за допълнителни разходи, които следвало да се включат в ГПР, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон.

Ответното дружество излага, че в качеството си на кредитор е предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение, както и е имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

По изложените доводи ответното дружество моли осъдителната искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира сторените съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител, като в депозирано писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК излага, че поддържа отговора на исковата молба и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/04.02.2023 г., сключен между ответното дружество, от една страна в качеството му на кредитор и ищеца, от друга страна в качеството му на кредитополучател се установява, че кредиторът е предоставил на ищеца кредит в размер на 6000 лева. Видно от ангажирания погасителен план към договора падежът на последната вноска е настъпил на 28.07.2024 год. (общо 18 броя месечни погасителни вноски). ГПР възлиза на 49,66 %.