Решение № 3664 от 08.08.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3664

Пазарджик, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 1077 / 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл.38, ал.1, вр. ал.3 ЗДП и е образувано по жалба на Н. И. К. и В. Г. К., и двамата от [населено място], [улица], *** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД 05-40/26.03.2020 г., издаден от министъра на Земеделието, храните и горите.

Жалбоподателите – Н. И. К. и В. Г. К. – правят искане за отмяна на обжалвания акт. Излагат съображения за постановяването му в нарушение на относимите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила. Поддържат жалбата и чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания, както и в представени писмени бележки. Претендират присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – министърът на Земеделието и храните – оспорва жалбата чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания и в подадени писмени молби. Счита обжалваният акт за правилен и законосъобразен. Възразява за прекомерност на претенцията на жалбоподателите за разноски.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок от лица, засегнати от установеното против тях публично задължение, а именно, контрагенти по договор за замяна на частни горски имоти с държавни такива, като по отношение на държавните е прието, че са на значително по-висока стойност от частните и поради това е счетено, че жалбоподателите са получили икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ.

По делото е установено че с Договор за замяна на недвижим имот № 205/13.04.2007 г., сключен с Националното управление на горите жалбоподателите са заменили следните два свои поземлени имоти в горски територии, а именно имот с № 069007, с площ от 21.399 дка, в землището на гр. Белоградчик и имот с № 560006, с площ от 70.000 дка в землището на село Чупрене, оценени към момента на замяната съответно на 32 682.05 лв. и 130 599.43 лв., т.е. общо 163 281 48 лв., срещу следните два държавни имота в горски територии, находящи се в землището на гр. Ракитово, а именно с № 235093, с площ от 22.336 дка и имот № 238080, с площ от 60.675 дка, оценени към момента на замяната съответно на 42 273.24 лв. и 116 248.77 лв., т.е. общо 158 522.01 лв.

С договор № 242 / 07. 11. 2017 г между Изпълнителна агенция по горите оценителя "Агролеспроект" ЕООД на дружеството е възложено да извърши пазарна оценка на четирите процесни имота. Съгласно двата оценителски доклада пазарната оценка на двата частни имота е 82 910.22 лв., а на двата държавни имота - 137 457.14 лв. Като е приложена формулата за размера на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, описана в решение на Европейската комисия C (2014) 627 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C) (разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена на този парцел минус стойността на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел) с обжалвания акт Акт за установяване на публично държавно вземане № РД 05-40/26.03.2020 г. е установен размер от 59 306 лв. на неправомерната държавна помощ, която подлежи на възстановяване от жалбоподателите. Към тази главница е начислена лихва от датата на предоставяне на помощта - 13.04.2007 г. до датата на издаване на акта 26.03.2020 г. в размер на 42 994.82 лв. и е установен общ размер на вземането от 102 300.82 лв.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.

С влязло в сила решение на Европейската комисия (ЕК) С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година - 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение на задължението на Република България по чл. 108, § 3 от ДФЕС, като държава - членка да уведоми Европейската комисия, (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съгласно чл. 4, § 1 от решението на ЕК, Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. Чрез дерогация от § 1, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка. В чл. 6 от решението ЕК е посочила конкретни срокове за изпълнението му. Съгласно чл. 7 - адресат на решението е държавата - членка - Република България.

Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е издадено на основание чл. 14, във вр. чл. 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (впоследствие чл. 108 от ДФЕС), в сила, към датата на издаването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. Решение на ЕК е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП (ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите.

При издаване на АУПДВ са спазени изискванията на чл. 26 от АПК и жалбоподателите са уведомени за започване на административното производство. Дадена им е възможност да се запознаят с преписката и да ангажират становище и доказателства.

Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, когато с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на АПК, като е длъжен да установи лицата, получатели на помощта, и размера на получената от всяко лице помощ, като уведоми министъра на финансите за установеното и за предприетите действия за възстановяване, съобразно сроковете, определени в решението на Европейската комисия, в случая за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007 г. - 27.01.2009 г., като издаде, законосъобразен ИАА, по отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за бенефициер, по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, при съобразяване на съображения (125)- (128) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., който въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ, по отношение на конкретен частноправен субект, за относимия период и съответно, за възникване на задължението за възстановяване.

Чл. 38, ал. 4 от ЗДП, установява и специален ред за изпълнение на съответния индивидуален административен акт, т. е. събиране на неправомерната помощ, установена по реда на чл. 38, ал. 3 - от органите на Националната агенция по приходите /НАП/, по реда на ДОПК. При тази регламентация, следва министъра на земеделието, храните и горите, да издаде АУПДВ, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, по отношение, на който изрично е предвидено приложението на процедурата по АПК, като спази и изискванията на чл. 38 и чл. 39 от ЗДП. Вземането по акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, във вр. чл. 21, ал. 2 от АПК, представлява публично държавно вземане по аргумент на чл. 6 от ЗДП, във вр. чл. 38, ал. 4 от ЗДП. Издаденият акт по реда на ЗДП, представлява изпълнително основание, по смисъла на чл. 165 от ДОПК.

Оспореният в настоящото производство АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП, в писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Съгласно съображение (125) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение (127) Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора. В съображение (128) е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.

От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 ЗДП. В оспорения административен акт се съдържат кратки мотиви, въз основа на които жалбоподателите са определени като "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС и "бенефициери" на държавна помощ. Посочено е, че същият се е разпоредил непосредствено след замяната с двата имота, които е придобил, което явно представлява стопанска дейност и характеризират лицето като "предприятие" съгласно Решението на ЕК и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

В тази връзка в съображение (142) от решението, Комисията изрично е отбелязала, че понятието "предприятие" в член 107, параграф 1 от Договора е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25). В конкретния случай такава преценка от органа липсва. Не биха могли да се възприемат доводите на административният орган, че щом жалбоподателят Н. И. К. е бил регистриран като самоосигуряващо се лице със статут на земеделски производител, а жалбоподателката В. Г. К. е негова съпруга, то двамата образуват една стопанска единица, която покрива понятието "предприятие" от член 107, параграф 1 от Договора, поради което и дължат възстановяване на получената при замяната държавна помощ. "Предприятие" може да е юридическо лице, организация с нестопанска цел и физическо лице, които осъществяват икономическа дейност, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение на СЕС от 10 януари 2006 г. по дело C-222/04, т. 108). В случая, по делото са представени доказателства, че жалбоподателите са се разпоредили с получените в замяна имоти, като са ги продали на други лица. Тази извършена от жалбоподателите продажба не може да се приеме за търговска продажба, от която да следва извод за стопанска дейност, извършвана от физическите лица.

Разпечатката съдържа 25 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9da20ab7-80c1-42dd-b87a-3e058a7ac621