Решение № 370 от 12.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000502489 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3201 от 26 май 2020г. по гр. д. № 12247/2016г.

Софийски градски съд, ГО, 16 състав е осъдил ЗАД „Алианц България” АД да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на Б. Е. Е. сумата от 30 000 лв.

(тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 18.01.2015 г., около 20:40 ч., край гр. София, на ул. „Без име“, в посока от с. Бистрица към кв. Панчарево, по вина на И. С., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 300 ТД”, с рег. № ********, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 18.01.2015г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен; осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в общ размер на 2 718 лв.; осъдил ищеца да заплати на ответника на 1 основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски в общ размер на 1 074,40 лв.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Б. Е. Е. срещу решението по гр. д. № 12247/2016г. на СГС в отхвърлителната му част.

С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в тази част и вместо това уважаване на предявения иск изцяло.

Насрещната страна ЗАД „Алианц България“ е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил основателността й.

ЗАД „Алианц България“ от своя страна също е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която искът, предявен срещу него, е уважен. С доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на чл.45 ЗЗД, процесуални нарушения при оценката на заключенията на вещите лица и нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Ищецът е оспорил въззивната жалба на ответника.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в обжалваните части по размера на обезщетението и частично неправилно по отношение на определения момент на забавата.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на 2 застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания случай ответникът по иска не оспорва, че е застраховал гражданската отговорност на сочения за причинител на вредите водач. Спорно във въззивното производство е дали застрахованият при него водач е причинител на ПТП, от настъпването на което се претендира заплащане на обезщетение, какви са причинените от ПТП увреждания, в частност страда ли ищецът от постравматична епилепсия и дали това заболяване е в причинно-следствена връзка с ПТП, както и какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца. Жалбоподателят – ответник поддържа, че не е доказано, че застрахованият при него водач е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Посоченият жалбоподател поддържа още, че определеното от съда обезщетение не кореспондира на реално претърпените увреждания от ищеца и последиците от тях, като концентрира защитата си върху недоказаност на горепосоченото заболяване, доколкото тази диагноза е поставена само па амнестични данни, наред с това извършването на изследвания от м.06.2015г. се опровергава от представената справка от НЗОК. Ответникът счита, че не е доказана и причинно–следствената връзка между претърпяната черепно-мозъчна травма и обсъжданото заболяване, при противоположни изводи за това на двете вещи лица, изготвили заключения на съдебно-медицинските експертизи по делото и неправилно възприето от съда заключение на втората поред СМЕ, което е необосновано с данните по делото за здравословното състояние на ищеца и фактически не е изготвено въз основа на нови медицински изследвания, като електроенцофалографията от 26.02.2019г. съдържателно не разкрива нови обстоятелства за здравния статус на пострадалия, а липса на 3 огнищна и пароксизмална активност. Сочи още, че по същество в случая обезщетение за обсъждаенто заболяване се търси преди то да се е проявило.Счита още, че определеното обезщетение не е съобразено с периода на възстановяване, краткия болничен престой, евентуално с „три или четири случая на епилепсия, ако се приме, че има такава“. От своя страна жалбоподателят - ищец, съобразно горепосоченото, счита, че определеното обезщетение е занижено с оглед характера и тежестта на уврежданията му, както и, че не е взета предвид икономическата обстановка и установения лимит на отговорност към датата на ПТП, като съдът е опредилил обезщетението и в противоречие с трайната съдебна практика.

По делото не се спори по факта на настъпване на ПТП - на 18.01.2015г. около 20.40ч. край гр. София, по ул. „Без име“ от с. Бистрица към кв. Панчарево. От неоспореното заключение на изслушаната автотехническа експертиза, изготвено въз основа на документите, съставени след настъпването на ПТП, възприето от съда, срещу чийто фактически изводи не са направени оплаквания във въззивната жалба на ответника, от които следва да изходи в правоприлагащата си дейност и въззивният съд, е установено, че преди ПТП лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ********, управляван от С. З., с пътник на предната дясна седалка ищецът Е., се е движил със скорост около 33,23 км/ч, по същото време със скорост около 48,49 км/ч от кв. „Панчарево“ към с. Бистрица се движи лек автомобил марка „Мерцедес Бенц”, модел „Е 300 ТД”, с рег. № ********, управляван от И. С..

На около 600 м преди с. Бистрица водачът С., в опита си да заобиколи отдясно мокра и заледена асфалтова пътна настилка (поледица) завърта управляемите колела на лекия автомобил „Мерцедес” рязко в същата посока, в резултат на което се нарушава устойчивостта и автомобилът му се плъзга наляво, напуска своята пътна лента, навлизайки в пътната лента на насрещно движещите се автомобили и се удря челно в насрещно движещия се в собствената си пътна лента лек автомобил „Фолксваген”, като ударът е настъпил между предните леви части на автомобилите и е бил непредотвратим от водача на лекия автомобил „Фолксваген“, тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара е по-малко от опасната му зона за пълно спиране. Ето защо в заключението е формиран извод, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на лекия автомобил 4

„Мерцедес”, на когото е съставен и акт за установяване на административно нарушение и поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание с влязло в сила наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН. Въз основа на тази фактически положения въззивният съд, в решаващата си дейност, приема, че застрахованият при ответника водач действително не е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП, но противоправно е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП (което самият водач не е оспорил след връчването на НП), като не е избрал скорост, съобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя и условията на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Въз основа на презумпцията, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, необорена с пълно обратно доказване в процеса, следва да се приеме, че той е действал и виновно.

Общият немотивиран довод на ответника във въззивната му жалба за недоказано противоправно поведение на посочения водоч е неоснователен като резултат. Основният спорен въпрос във въззивното производство се концентрира около вида на причинените с посоченото противоправно виновно поведение вреди, съответно около размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия ищец.

Според заключението на изслушаната по делото първоначална съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице неврохирург, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка, както и контузия на тилната област на главата. Мозъчното сътресение е протекло със степенна промяна в яснотата на съзнанието, без данни за безсъзнателно състояние, което се определя като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След инцидента ищецът е хоспитализиран в съзнание с оплаквания от главоболие, световъртеж и еднократно повръщане. Проведено е комплексно болнично лечение, а от осъщественото компютърнотомографско изследване на главния мозък не са установени травматични промени в мозъчния паренхим; изписан е на 21.01.2015г. в добро общо състояние, с указания за хигиенно-диетичен режим и нормален неврологичен статус. По данни от медицинската документация, на 01.05.2015г. ищецът е получил епилептичен припадък със загуба на съзнание, пяна от устата, изпускане по малка нужда, наложило транспортирането му в лечебно заведение. На 24.05.2015 г. ищецът отново е 5 потърсил медицинска помощ с подобни симптоми и загуба на съзнание, а в медицинската документация работната диагноза е съмнение за епилепсия. На 10.06.2015г. от магнитно–резонансно изследване на ищеца (непредставено на експерта) е описан фокус с големина 2 мм в десния челен мозъчен дял, субкортикално разположен - на граница кортекс бяла мозъчна субстанция, като находката се интерпретира като „както при контузионно огнище“. На 26.08.2015 г. и на 23.11.2015 г. (т. 3.12 и 3.13 от съобразителната част на заключението) са документирани прегледи и болнични престои на ищеца по спешност по повод на загуба на съзнанието, наблюдавана и от лекарите, извършващи прегледа, при неврологичен статус без отклонения от нормата.

На 16.06.2015г. на ищеца е поставена диагноза „Посттравматична енцефалопатия. Състояние след генерализирани епи припадъци“ основно във връзка с данни от направеното на 10.06.2015г. магнитно-резонансно изследване на главен мозък, като в справка от НЗОК не е документирано извършването на прегледа. За ищеца липсват данни за фамилна обремененост за епилептични припадъци, но той има придружаващи заболявания Параноидна шизофрения (2008г.), Артериална хипертония, Хипертонично сърце, Състояние след остър миокарден инфаркт, Състояние след исхемичен мозъчен инсулт, прекаран през м.08.2015г., които вещото лице не може да посочи дали имат връзка с епилепсията. При проведен личен преглед на 05.12.2018г. вещото лице е констатирало, че пострадалият е в добро общо състояние, в ясно съзнание, контактен, всестранно ориентиран; обяснил, че след изписването му от болница след ПТП в първия месец от инцидента имал чести епизоди на главоболие, които отзвучавали след прием на Аналгин, и за последен път е имал припадък през пролетта на 2018г., без да има актуални оплаквания от симптоми в главата. Вещото лице е приело, че към момента на изготвяне на заключението (м.12.2018г.) епилептичните пристъпи при ищеца не могат с категоричност да се свържат с претърпяната лекостепенна черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение) и с описаното при МРТ огнище, като при големите епилептични припадъци и травми в челния дял няма халюцинаторни изживявания като описваните от ищеца „мирис на изгоряло“ преди да припадне, които са характерни за темпоралния мозъчен дял. За установяване обаче на причината за проявата им е необходимо провеждане на специализирано изследване и лечение в неврологична клиника, при последно извършено такова на ищеца през м.11.2015г. За това свое 6 мнение вещото лице се е обосновало с преценката си,че находката от МРТ е с нетипична за контузионно огнище локализация – субкортикална, като при проведените електрофизиологични изследвания не са регистрирани промени вдясно, каквито са отчетени при МРТ, както и, че за дълги периоди липсва проследяване на състоянието на ищеца. Що се отнася до възстановителния период за мозъчното сътресение, той е приключил за около 3 до 5 седмици.