Определение № 2421 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2421 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002103364 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба, подадена от М. Г. П. чрез адвокат Д. Б. от САК срещу въззивно Решение № 6843 от 12.12.2024 г. по в.гр.д.№ 273/2024 г. по описа на СГС, г.о., III брачен състав.

Ответницата по касация С. К. П. е подала писмен отговор чрез адвокат М. А. от САК, с който оспорва да е налице основание за допускане на касационното обжалване. Оспорва и основателността на касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 16860 от 18.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 36231/2022 г. по описа на СРС, г.о., 158 състав, с което по иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, предявен от С. К. П. срещу М. Г. П., е признато за установено, че ищцата е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 142, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор *****, подробно описан в диспозитива, придобит с нотариален акт № 140 от 09.03.2016 г., том І, рег.№ 708, дело № 132 от 2016 г. на Нотариус Й. Л. (№ * по регистъра на НК).

Въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 272 ГПК, е споделил формираните от СРС изводи, наред с което е изложил следното:

С договор в нотариална форма, сключен на 06.04.1994 г., С. К. П. е закупила апартамент № 26, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за продажна цена в размер на 67 780 лв. Страните по делото са сключили граждански брак на 28.10.2001 г. С н.а.№ 185 от 17.12.2015 г. С. К. П. е продала апартамента за сумата 38 000 евро, която изцяло (както 1 капарото от 3 800 евро, така и останалите 90%) е постъпила по банковите й сметки, както следва: капарото - по сметка в „Банка Пиреос България” АД (чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД), остатъка – по сметка в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД (с правоприемник „КВС Банк България“ АД).

Процесният имот е закупен с н.а. за покупко-продажба № 140 от 09.03.2016 г. на нотариус с № * по регистъра на НК. Купувачи са С. К. П. и М. Г. П.; продажната цена е 33 000 лв., за която е вписано, че е платена изцяло по банков път по сметка на продавача Т. Д. С. в „Уникредит Булбанк” АД. В пункт втори от нотариалния акт страните по договора за продажба са заявили, че сумата 33 000 лв. е действително уговореното плащане по договора, като в случай на евикция е уговорено задължение на продавача да възстанови разходите по договора, както и да заплати на купувачите неустойка в размер на 63 000 лв. Данъчната оценка на имота за 2022 г. е 29 476,10 лв. Имотът е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.

С Решение № 36587 от 10.02.2020 г. по гр.д.№ 2767/2019 г. на СРС, III г.о., 89 състав е прекратен сключеният между страните граждански брак, като в частта относно прекратяването на брака решението е влязло в сила на 28.03.2020 г.

Пресъздадени са показанията на разпитаните по делото пред първата инстанция свидетели: посоченият от ищцата К. И. М. – неин баща, както и посочените от ответника: И. А. С. и Г.

М. П. – син на страните. Съобразени са представеният договор за заем, сключен между трето по делото лице (М. П. Г.) и ответника на 17.12.2015 г., съгласно който ответникът е получил в заем от М. Г. сумата 12 000 евро, като е посочено, че заемът се предоставя за закупуване на жилище в [населено място]; извлеченията от банкови сметки на ищцата за постъпилите плащания по сделката от 17.12.2015 г. Установено е, че на 22.02.2016 г. от сметка на ищцата в полза на Т. Д. С. е платена сумата 9 745 лв. – капаро, а на 09.03.2016 г. - сума в размер на 23 255 лв. за покупката на имота.

Прието е, че по сключения между страните граждански брак действащ е бил имуществения режим на общност. На 09.03.2016 г. е придобит в собственост от страните процесният имот при цена от 33 000 лева, съгласно отразеното в нотариалния акт.

При условията на чл. 272 ГПК по възражението, че действителната цена на имота е 57 000 лв., а не посочената в нотариалния акт сума от 33 000 лв., са възприети изводите на СРС, съгласно които при решаването на възникнал спор между съпрузите преди или след прекратяване на брака относно влагането на лични средства при придобиване по време на брака на вещни права, от значение са размерът на действителната цена на придобиването и произходът на средствата, с които е заплатена. Установяването на действително уговорения размер на цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.

Според свид. С., в деня на изповядване на сделката, по силата на която е придобит процесния имот, ответникът е преброил и предал на продавача по договора в отделна стая в нотариалната кантора парична сума. Не се установява обаче от показанията на тази свидетелка, че преброената от ответника и предадена на продавача парична сума, е именно за заплащане на остатък от действителната продажната цена на процесния недвижим имот, 2 нито пък се установява размерът на тази сума и валутата на купюрите. Макар показанията на тази свидетелка да са обективни и не съдържат противоречия, предвид отдалечеността във времето са налице немалко обстоятелства, свързани с релевантните по делото факти, които свидетелката не си спомня: каква е била валутата на преброените от ответника парични средства, в една и съща валута ли са били преброените пари, кой е взел съставената разписка за платената сума, кой е съставил тази разписка, кой я е разписал, присъствали ли са и други лица. Показанията на свид. М. също не съдържат противоречия и са обективни, но предвид отдалечеността им във времето съдържат немалко обстоятелства, свързани с релевантните по делото факти, които и този свидетел не си спомня: дали някой е броил пари в брой на място в кантората, дали някой се е отделял в стая, дали е бил съставен и друг документ, дали впоследствие е имало спорове за документи. Съгласно показанията на тези двама свидетели безспорно и двамата са присъствали при сключването на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Противоречията в техните показания се дължат именно на отдалечеността във времето от провеждане на разпитите и релевантните по делото обстоятелства, които тези свидетели са възприели. Не се установява обаче по безспорен начин, че ответникът е платил в брой на продавача остатък от продажната цена по договора от 09.03.2016 г. в размер на 12 000 евро и 500 лева.

От представения от ответника договор за заем се установява, че му е предоставен паричен заем на сума в размер на 12 000 евро с цел използването на средствата за закупуване на жилище в [населено място]. Не може обаче да бъде направен еднозначен извод относно факта, че именно получените в заем парични средства са били преброени от ответника и предадени като цена по договора на 09.03.2016 г. Освен това средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно - чл. 32, ал. 2 СК. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното. В случая дори се твърди от ответника, че погасяването на този паричен заем още не е започнало, с което той обосновава личния произход на тези средства, което възражение е лишено от логика.

Показанията на свид. П. не са кредитирани, тъй като са преценени като необективни и противоречиви. Това е така предвид заявлението от страна на свидетеля, че баща му му е показал всички важни документи, които се намирали в една жълта папка в процесния имот, и то още докато ищцата живеела заедно с тях, уточнявайки, че това са били и документи на сестра му за училище и за раждане, както и „оригиналният“ документ за платената за апартамента сума. Направило е впечатление от това изявление, че свидетелят е бил запознат със съдържанието на тази жълта папка и съхраняваните в нея документи. Още повече, че той допълнително уточнява да е нямало друго, което да се съхранява в тази жълта папка.

3

Впоследствие обаче, при разказа на свидетеля относно посещение на ищцата и родителите й, при което посещение те ровели в жълтата папка, свидетелят сочи, че тези документи били много и не ги броил. Това негово изявление е в противоречие с предходното такова, свързано с информираност относно съхраняваните в папката документи. Освен това, свидетелят сочи, че ответникът впоследствие, след посещението на ищцата и родителите й, му е съобщил, че се губят някои документи, сред които и „оригиналът“ за апартамента, за сумата и за плащането, но заявява, че е забравил кои други документи също са изчезнали. Ето защо показанията на този свидетел са преценени като недостоверни и пресъздаващи не толкова непосредствено възприети от самия свидетел факти, а преразказани му от неговия баща.

Освен това, впечатление е направило, че свидетелят двукратно окачествява документ, свързан с процесния апартамент като „оригиналния“ и „оригиналът“, въпреки че в единият случай говори за документ за платена сума, а в другия – за апартамента, за сумата и за плащането. Прието е, че в случая свидетелят не е наясно какъв е този документ, как изглежда и дори дали е един документ или са повече от един такъв. Дори да бяха кредитирани от съда показанията на свидетеля, то от тях по никакъв начин не се установява кой и какви документи е взел от въпросната жълта папка, предвид което и възражението на ответника, че предварителният договор, заедно с всички документи, свързани с покупката на процесния имот, са били взети от процесното жилище от бащата на ищцата, е намерено за недоказано, както недоказано се явява и възражението на ответника досежно наличието на симулация по отношение на посочената в нотариалния акт продажна цена за закупуването на процесния недвижим имот.

Въззивният съд е изложил и собствени мотиви по извода, че продажната цена, описана в нотариалния акт, е заплатена изцяло от С. К. П.. За да разреши въпроса дали вложените в продажната цена средства са изцяло на ищцата, СГС е подложил на собствен анализ събраните пред СРС доказателства. Според въззивния съд сам по себе си Договорът за заем от 17.12.2015 г., сключен между ответника и М. П. Г., съгласно който заемополучателят М.

П. е получил сумата 12 000 евро с намерението да закупи жилище в [населено място], не аргументира извод, че сумата по заема е вложена в процесната покупка, като доказателства в тази насока не са представени. От показанията на свидетелката С., дадени пред СРС, се установява, че същата е присъствала в деня на изповядване на сделката в нотариалната кантора на нотариус Л.. Пред съда е заявила, че знае за сключения договор за заем между М.

П. и М. Г. (близка родственица на ответника – негова братовчедка); видяла е в деня на сделката как М. П. борави със сума пари, но не е сигурна нито за тяхната валута, нито за стойността на същите; помни, че е съставяна разписка, според която ответникът предоставил допълнителни пари на купувача, но не помни нито кой я е съставил, нито знае къде се намира в момента. Направено е обобщение, че съдът не приема за доказани при условията на пълно и главно доказване твърденията на ответника за симулативност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а.№ 140 от 09.03.2016 г. на нотариус Л., както и за личното участие на ответника в произхода на средствата за придобиване на процесния недвижим имот.