Решение № 803 от 24.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. В., 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20213100501781 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид

Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 289906/ 7.04.2021 от ИЛ. ПЛ.

Н., род.18.04.2003г, с ЕГН **********, и адрес: гр.В. ул.„Евл.Г.“ бл.23 вх.В ап.10, против решението на ВРС-ХХХс-в № 261715/21.05.2021г по гр.д.№ 1795/2020г, с което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от него срещу ответниците ВЛ. ПЛ. Н. ЕГН ********** с адрес: гр.В. *** ет.8 ап. 63, М. ПЛ. Н. ЕГН ********** с адрес: гр.В. ул.

„Подп.К.“ № 28 ет.8 ап.63, и Н. ИЛ. СТ. ЕГН 7102011035 с адрес: гр.В. ул.„Евл.Г.“ бл.23 вх.В ап.10 в условията на обективно и субективно евентуално съединяване искове за прогласяване нищожността на покупко-продажбата на ПИ идентиф.№ *** с площ 1300кв.м., а по скица № 15-880685/30/09/2019г за с.К., съгласно КК на селото, одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018г на Изп.директор на АГКК - с площ 1260кв.м., с адрес: с.К. ***, и с № по предходен план 299 в кв.55 парцел V, при граници: ПИ с идентиф.№№ ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентиф.№ *** с площ от 74кв.м; както и ПИ с идентиф.№ *** с площ 886кв.м.по КК, а по документ за собственост - с площ от 900кв.м. с адм.адрес: с.К. ул.„С.Г.“ и № по предходен план 299 в кв.55 парцел IV, при граници: ***, ***, ***, ***,

***, ведно с намираща се в него стопанска постройка с идентиф.№ *** с площ 90кв.м., извършена от ищеца ИЛ. ПЛ. Н. в полза на неговите родители Н. ИЛ. СТ. ЕГН 7102011035 и ПЛ. К. Н. ЕГН **********, обективирана в НА № 1

40 вх.рег. № 5013, нот.д.378 от 22.07.2005г по описа на но-с П.С. с район на действие, района на Районен съд - В., на осн. чл.26 ал.1 предл. 1-во и 2-ро ЗЗД – поради противоречи на закона, респ. заобикалянето му и на осн.чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД – поради абсолютна симулация; ОСЪДЕН Е ИЛ. ПЛ. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. Пл.Н. сумата от 1000лв – сторени разноски в настоящото производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на закона и съдебната практика, като мотивите за това са следните:

I. Още в съдебното производство били допуснати редица нарушения и пропуски, както процесуални, така и чисто логически, които впоследствие се отразили на вътрешното убеждение на решаващия състав и последващото решение, а именно:

1. Ищецът твърди, че сделката с която се е осъществило разпореждане с имота му, по силата на която имотът е престанал да бъде в неговия патримониум, била абсолютно симулативна. За това говори както предисторията на закупуването на имота на негово име, произходът на средствата, с които бил закупен, идеята на родителите му да го компенсират, тъй като баща му бил прехвърлил имоти на останалите си две деца, както твърденията на ответника, участвал в сделката, Н. ИЛ. СТ..

По делото е представена декларация от отв.Н.С., с която същата била признала изрично наличието на абсолютна симулация, който документ изпълнява ролята на "contra lettеr" /обратно писмо/ и е бил адресиран до бабата и дядото на ищеца - хората, осигурили парите за закупуване на имота и последващите ремонтни дейности по него. Съдържанието, датата и подписът били изрично потвърдени от отв.страна, издала навремето документа.

Поддържа се, че във връзка с този документ били допуснати редица нарушения и пропуски, както процесуални, така и чисто логически, допуснати от решаващия състав по време на производството.

От протокол от с.з. на 7.01.2021г ставало ясно, че ответниците Вл.Н. и М.Н., чрез представляващият ги адв.Г., оспорвали съдържанието, датата и подписа на горепосочения документ, изходящ от отв.Н. Ил.С. и изрично потвърден от нея в с.з..

На стр.12 от същия протокол било видно, че съдебният състав разпределил доказателствената тежест относно на подписа, датата и съдържанието на документа, че е върху Н. ИЛ. СТ., при условие, че документът изхождал от ответницата и тя изрично го потвърждавала. Счита това за правен абсурд - явно съдът очаквал ответницата, която не се ползва от документа и не го оспорва да поиска да съдебно-графологична експертиза, за да докаже собствения си подпис, който вече е потвърдила в с.з..

Писменият документ е бил оспорен от ответниците В.Н. и М.Н. чрез представляващия ги адв.Г. и затова следва да тяхна да е доказателствената тежест, че подписът не е на лицето, издало документа. Същото се отнасяло и до съдържанието на документа.

Съдът не приел горепосочения документ за "contra letter" /обратно писмо/, което е в противоречие със закона и съдебната практика ; следвало е да бъде приет за начало на 2 писмено доказателство и респ. да допусне до разпит както бабата и дядото на ищеца - Д.Б.

С. и ИЛ.Н.С., така и издалия документа и участниците в атакуваната сделка - особеният представител на детето Арс. М. С..

От постановеното съдебно решение е видно,че съдът не е дал вяра на датата на документа – декларация и затова в разрез с всякаква логика, си е измислил някаква дата; в случая 29.12.2020г, като пирел същата за меродавна. Това противоречи на елементарната правна логика - ако съдът не можел да определи някаква част от писмено доказателство, било недопустимо да си измисля факти, с които да го допълва, а още по-малко - да основава решението си на тях. В случай, че не може да установи датата /ако е имало такава/, е следвало да приеме същата за неустановена.

Поради допуснатите процесуални нарушения, съдът не е допуснал до разпит и адресатите на декларацията /дядото и бабата на ищеца/ и на особения представител на детето, участвал в осъществяването на нот.сделка.

II. От доказателствата по делото било видно, че имотът бил закупен от родителите на ищеца със средства, предоставени от баба му и дядо му по майчина линия, за сумата от 7800щат.дол., а впоследствие те отпуснали още средства за подобрения.

1. От обективираната в НА продажбена цена било видно, че имотът е излязъл от патримониума на детето за сумата от 3552лв, т.е. 4 пъти по-малко от покупната цена, което изцяло противоречало на закона и добрите нрави и в никакъв случай, не можело да се приеме, че било в интерес на детето. Причината за това била ясна - участниците в сделката не считали това да било във вреда на детето, тъй като при самото й изповядване са приемали същата за абсолютно симулативна.

2. Законът изрично предвиждал, че за да се запазят интересите на детето при една такава сделка, тя следвало да бъде възмездна, а с постъпилата по сметката на детето парична сума да не може да се разпорежда никой без съдебно разрешение.

При всички случаи сделката била абсолютно симулативна и намерение за заплащане на продажна цена не е имало или цената, която била много ниска и не в интерес на детето, била заплатена от родителите на детето и предадена на неговия особен представител. Ако е бил наличен вторият вариант, то следвало да се приеме, че особеният представител или не ги е отчел и ги е задържал, или парите са били внесени по сметката на детето. По делото се съдържат доказателства, че банкова сметка на детето не била откривана.

3. В настоящото производство на ищеца е бил назначен особен представител, т.к. като е бил непълнолетен.

В хода на производството особеният представител бил освободен от съда, след като съдебното заседание било проведено два дни след навършване пълнолетие на ищеца.

Съдът не е взел под внимание факта, че ищецът е бил ученик, не е работел и не би могъл да си наеме адвокат. Така с освобождаването на особения представител ищецът е 3 останал без квалифицирана правна помощ да се защитава сам.

В допълнение, въпреки оспорване размера на хонорара на ответната страна, РС не го е намалил до минимума, макар ищецът да е бил ученик, не е работел и не е имал доходи.

Очевидно за съдебния състав делото е било тежко и натоварващо; в протокола е отразено изказване на съдията от рода: „...просто нямам думи, никога никой не ме е изкарвал от нерви в зала освен Вас. Наистина имам мигрена", но това не може да бъде причина за съдопроизводствени нарушения или тенденциозност.

Ищецът бил отправил двукратно искане за отвод на съдебния състав, което е било отхвърлено.

В обобщение се излага, че щом като пари не са били дадени, то това не било липса на престация, а явно доказателство за липсата на воля и, съответно, за наличието на абсолютна симулация.

За установяване на горното е следвало съдът да допусне до разпит исканите свидетели - особения представител на детето, както и баба му и дядо му, които са били в течение на сделката, същата е била събеседвана и договорена с тях.

III. Наред с горното съдът е допуснал съдопроизводствени грешки и неправилно прилагане на материалния закон, въпреки наличието на богата съдебна практика в тази посока:

- според Решение № 484/11.06.2010 по гр.д.№ 375/2010 на ВКС, ГК, IV ГО - когато документът е подписан /изхожда/ от ответника, той представлява обратно писмо и е пълно доказателство за симулативността на волеизявленията по атакуваната сделка. Съгласно същото решение „процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изхождащ от страната частен документ да става със свидетелски показания, т.е. твърденията за симулация на волеизявленията трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165 ал.2 изр.1 от ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство.

Документът - начало на писмено доказателство не е нужно да изхожда от всички страни, а само от отв.страна“.

- в TP № 5/2014г е посочено, че, когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо. С него симулацията се разкрива напълно.

От изложеното следва, че по настоящото дело са били допуснати редица съдопроизводствени нарушения - погрешно разпределение на доказателствената тежест, недопускане до разпит на свидетели, погрешно са били приети и тълкувани доказателства, в резултат на което са били направени погрешни фактически и правни изводи,довело до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение, противоречащо на закона и 4 съдебната практика.

Поради изложеното моли за отмяната на обжалваното решение и вместо него да бъде поставено друго за уважаването на исковете, като бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна Н. ИЛ. СТ. не представя писмен отговор по жалбата.

В о.с.з. изразява становище за нейната основателност.

Въззиваемите ВЛ. ПЛ. Н. и М. ПЛ. Н. в срока по чл.263 ГПК са депозирали писмен отговор вх.№ 292588/30.06.2021 със становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

На първо място считат, че жалбата е подадена единствено срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за нищожност на сделката поради абсолютна симулация.

В случай, че съдът приеме решението за изцяло обжалвано, то изразяват сл.становище:

Поддържат се наведените възражения за недопустимост на производството по обективно и субективно съединените искове.

При твърдения за привидност на атакуваната сделка е задължително наличието на воля на страните за сключването й като привидна, което изключват твърдението за липсата на правно валидна воля у прехвърлителя, т.е. твърденията в ИМ са взаимно изключващи се, поради което и е недопустимо едновременното им разглеждане в едно производство.

Поддържа наведените в ПО възражения за неоснователността на предявените искове, както и развитите в съдебно заседание пред първата инстанция.

На първо място.

След като се твърди от ищеца в ИМ, а и във ВЖ, че цената по сделката не била заплатена от купувачите, то искът имал друго основание, а не за нищожност на нито една от изброените в чл.26 ЗЗД хипотези. Като е известно, непрестирането на пари по възмездната сделката не води до нейната нищожност.