Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 04.12.2023, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 525/2023
Вид
Решение № 178
Подписан
04.12.2023
В сила
25.01.2024
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Харманли, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Г.П.И. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200525 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за админист ративните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба от К. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6026743 от 30.04.2022г. на ОД на МВР Хасково, с който за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с отклонение на санкционния акт от изискванията за задължителни реквизити - липсва ясно посочване на дата на издаване, мястото на нарушението, неясно е описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен обем. На следващо място твърди, че нарушението, за което е санкциониран, не е констатирано по надлежния ред. На следващо място твърди, че атакуваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани 1 в жалбата нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, които налагат изцяло отмяната му. Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш, както и да му се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Не се явява и защитникът му адв.М. Ц. от АК- Пловдив. В писмено становище сочи, че собственик на заснетото МПС е М Рент ЕАД, а ползвател е Ти БИ Ай Банк ЕАД, като липсвали доказателства, относно качеството на ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. К. П..

Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2023 в 14,46 часа в гр. Харманли,бул. ****до бившия завод за релета в посока на заснемането от гр. Хасково към гр. Любимец при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч заснет ARH-CAM – S1 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача управлява лек автомобил „Рено Меган” с рег. № **** със скорост от 63 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 13 км/ч превишена стойност на скоростта.

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш за налагане на глоба сер.К № 6026743 от 30.04.2022г. , в който на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1,т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.№ 271р-11449 от 03.02.2022г., с посочена дата на използване 30.04.2022г, място на използване гр. Харманли,бул. ***до бившия завод за релета, посока на движение от от гр. Хасково към гр. Любимец, няма отбелязано общо ограничение на скоростта, нито дали същата е ограничена с пътен знак за ограничение – В-26, режим на измерване - стационарен, начало на работа – 13,30 часа, край на работа –16,30 часа.

Съгласно представения снимков материал от процесната дата 30.04.2022г., 14:46 часа, отразена е измерена скорост на движение на процесния лек автомобил лек автомобил „Рено Меган” с рег. № **** със скорост от 66 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, а след приспадане на евентуалната грешка при измерването на скоростта от +/- 3 км/ч е посочена за наказуема скорост 63 км/ч и наказуемо превишаване - 13 км/ч.

Приложен е и протокол № 103-СГ-ИСИС/29.11.2021г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол видно от който АТСС съответства на одобрения тип.

2

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозирането й в РС - Харманли, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Районен съд- Харманли. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност, а и същата не се оспорва от жалбоподателя.

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, макар и пестеливо, решаващият състав на районния съд е формирал грешен краен извод.

От логическото и систематичното тълкуване на нормите на чл. 189, ал. 5, чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП следва, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство се установява единствено по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП - с декларация, в която собственикът декларира изрично кое е лицето, извършило нарушението.

В случая няма спор, а и от приетата справка от ОДМВР-Хасково се установява, че собственик на МПС е „М Рент” ЕАД с ЕИК ***, а ползвател е Ти БИ Ай Банк ЕАД с ЕИК **** К. К. П., с ЕГН **********, не е негов законен представител, не е вписан и като ползвател на това МПС. От друга страна не се твърди и няма доказателства той да е бил посочен с писмена декларация от търговското дружество като лице, на което е било предоставено моторното превозно средство.

Следователно, с издаването на процесния ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на К. К. П., с ЕГН **********, който не е нито собственик, нито лице, посочено от последния, по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.

3

При това положение следва да се приеме за основателно възражението на въззивника, че не е ясно в какво качество е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. К. П.. Налице и разлика между лицето вписано в талона като ползвател и лицето, на което е предоставено моторното превозно средство. Последното обстоятелство подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено конкретното административно нарушение.

В този ред на мисли се налага и изводът, че в случая не е установено по предвидения от законодателя ред, че на посочените в обжалвания ЕФ дата и място именно въззивният жалбоподател е управлявал посоченото в него моторно превозно средство. Поради това и необосновано е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт.

В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на касационна инстанция спрямо същия жалбоподател, както и по аналогични случай – вж. Решение № 92/08.02.2023 г. по к. а. н. д. № 1060/2022 г., Решение № 750/12.10.2023 г. по к. а. н. д. № 743/2023 г., Решение от 25.10.2021 г. по к. а. н. д. № 894/2021 г., Решение от 28.06.2019 г. по к. а. н. д. № 506/2019 г., всички по описа на Административен съд – Хасково, която настоящият състав споделя напълно и не намира основание да се отклони от нея.

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение по отношение на другите наведени от въззивникът доводи за противоречието му с материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по-различен резултат с оглед констатираното нарушение на закона при издаването на процесния ЕФ.

По тези съображения съдът намира, че атакуваният електронен фиш следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН единствено касаторът има право на разноски, поради което и доколкото от представения по АНД № 525/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли Договор за правна защита и съдействие от 26.09.2023 г. е видно, че му е оказана адвокатска помощ, искането на процесуалния му представител - адв. М. Ц. от АК- Пловдив, се явява основателно. От договора за правна помощ се установява, че жалбоподателя е заплатил сумата в размер на 400,00 лева.

Ето защо следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената защита и съдействие пред Районен съд Харманли в размер на 400 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т. 1, вр. ал.3, т.1, вр. ал.58д, т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6026743 от 30.04.2022г. на ОД на МВР - Хасково, с който на К. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лв., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на К. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 5