Решение № 631 от 13.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Пловдив, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330104305 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР от Н. М. В. против Ц. Х. В..

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик по силата на правна сделка, обективирана в нотариален акт № **, том ***, рег. № ***** от *****г. на Дворно място, представляващо имот пл. № ***, с площ от 1400 кв.м., находящ се в с. Р. К., общ. К., обл. П., ведно с построената в ***** част на имота масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради и стопански постройки, който бил нанесен в КК и КР като имот с идентификатор № ***** с площ от 1739 кв.м. Сочи, че с договор, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № **** от **** г. *** му Х.

М. В. е придобил недвижим имот с пл. № ****, обособен от южната част имот пл. № ***, ведно с построените в него сгради, който бил нанесен в КК и КР като имот с идентификатор № **** с площ от 1167 кв.м. Ищецът намира, че графичната граница между двата имота е поставена погрешно, като площта между установената от АГКК граница и фактическата граница е 168 кв.м., която представлява един триъгълник, с граници от ****- границата, установена от АГКК, от ** -фактическата граница, от ****- улица. Поддържа, 1 че процесната площ била негова, а ответницата, в качеството и на наследник на своя *** и *** на ищеца оспорвала правата му. Сочи, че площта от 168 кв.м. неправилно била заснета като част от ПИ с идентификатор № ****.

Поради изложеното предявява настоящия иск, с който моли да бъде установено в отношенията между страните, че собственик на спорната част с площ от 168 кв.м., която представлява част от ПИ с идентификатор № ****, но участва погрешно в площта на ПИ с идентификатор № ****, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ц. Х. В., със становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че границите между двата имота с идентификатори № **** и № ***** били точно отразени, като не била налице твърдяната от ищеца грешка и непълнота. Твърди, че *** й Х. В., който **** през ****г., придобил имота от родители си през 2000 г. Сочи, че дворът бил голям и било постигнато съгласие да се подели, поради което била изготвена скица проект за делба № **/ **** г. на Общ. К., послужила за реалното разделяне. Имотът бил поделен, а границите били поставени и отразени през 2000 г. Северозападната граница между двата имота с идентификатори № **** и № ***** била обозначена с кол, а североизточната граница била означена с черна боя върху оградата откъм улицата. Страните по делото приемали границите на имотите съгласно посочените означения, през всичките години до **** на **** на ответницата. Сочи, че родителите й всяка година сеели посеви в посочените граници, а ищецът също използвал имота си, като спазвал обозначената граница. Никога не е имало спорове за площта на имотите. След **** на **** на ответницата през 2019 г. ищецът поискал да постави огради и тя да даде част от нейното място, тъй като имало грешка в границите и то било негово.

Оспорва ищецът да е придобил по давност частта от имота. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници изх.№ *** от 29.07.2021 год. първоначалният ищец Н. М. В. е *** на ****год., в хода на процеса, като 2 неговите наследници Н. К. В. – *** , В. Н. Н. и М. Н. В. са конституирани като ищци с протоколно определение на съда от 06.06.2022 год.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № **от 08.02.2021 год. Н.

М. В. и Х. М. В. са *** и наследници на М. Х. В., ответницата Ц. Х. В. е *** и наследник на Х. М. В..

С нотариален акт за покупко-продажба № **, том ***, рег.№ ****, дело **** год. на 03.07.2000 год. Н. М. В. е придобил дворно място, находящо се в с. Р. К., обл. П., с площ 1400 кв.м., представляващо имот с пл. № *** извън регулацията на селото съгласно скица – проект за делба № **/21.06.2000 год. в *** част на имот пл.№ ***– стар, ведно ведно с построената в североизточната част на имота масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради и стопански постройки. Имотът бил нанесен в КК и КР като имот с идентификатор № **** с площ от 1739 кв.м.

С нотариален акт № **, том ***, рег. № *** от 03.07.2000 г. *** му Х. М.

В. е придобил дворно място, находящо се в с. Р. К., обл. П., с площ 1000 кв.м., представляващо имот с пл.№ ***извън регулацията на селото съгласно скица – проект за делба № **/21.06.2000 год. обособен от южната част на имот пл.

№ ***, ведно с построената в източната част на имота масивна жилищна сграда, паянтова постройка и други подобрения. Имотът бил нанесен в КК и КР като имот с идентификатор № **** с площ от 1167 кв.м.

От приложено писмо от РУ Х. с изх. № **** от 20.06.2022 год. се установява, че няма депозирани сигнали от ответницата Ц. В. в периода 01.01.2019 – 31.12.2021 год. срещу Н. М. В..

От писмо от РУ Х. изх. № **** от 02.12.2022 год. се установява, че на 21.08.2022 в районното управление е подаден сигнал от ищцата Н. В., като последица от който на място са изпратени полицейските служители Й. В. и Д.

Г..

По делото са събрани гласни доказателствени средства, като са разпитани св. С. Г., Н. Р., М. Л., К. К., Й. В. и Д. Г..

От показанията на разпитаните св. на ищцовата страна – С. Г. и Н. Р. се установява, че и двамата познават наследодателя на Х. и Н. В. – М. В., като последният разделил поземления си имот в с. Р. К. между двамата си ***.

От показанията на св. Г. се установява, е обработвал имота от 1972 год., 3 до преди 5-6 год., като е бил търсен за това и от Х. В. и от Н. В. и че границата на имотите на двамата, за която знае и от двамата, минава по гърба на постройка на Х. В., до която има врата и която е ползвана от Н. В..

Установява се от показанията му още, че площта за обработване на Н. В. е поголяма от тази на Х. В., като имота на последния е около 1 дка, а обработваемата площ около 500 кв.м.

От показанията на св. Р. се установява, че познава Н. В. от 1983 год., като знае, че границата между неговия имот и този на *** му - М. В., минава зад недвижим имот на Х. В. – навес или гараж, в североизточната част на имота, до който имало и врата от към улицата, която се ползвала и от Н. В., и от където св. Р. е внасял материали за Н. В..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като намира същите за обективни, логични, последователни, кореспондиращи си и допълващи се, вътрешнонепротиворечиви. Свидетелите са познавали лично и Х. и Н. В. от дълги години и имат преки впечатления от владението на спорния имот.

По делото са разпитани и свидетелите, водени от ответната страна - М.

Л. и К. К..

Съдът кредитира показанията им, от които са установява, че познават ответницата, а и наследодателя й, както и наследодателя на ищците. Съдът кредитира показанията на св. К. за това, че живее с децата си при ответницата от десетина години. Кредитира и показанията й, както и тези на св. Л., че по оградата откъм улицата /източната граница на имотите/ е имало поставено петно с черна боя, а навътре в имота е имало поставено колче, но доколкото показанията на двете са противоречиви помежду си относно местоположението на петното черна боя, за което дори св. Л. сочи, че е в имота на ищеца, посочвайки, че е в парцел № ** на предявената скица и доколкото вещото лице в заключението си посочва, че са поставени от геодезист, трасиращ имота през 2020 год. и са заличени, то съдът не дава вяра на показанията нито на едната, нито на другата свидетелка относно местоположението на описаните знаци. Показанията освен противоречащи едни на други, не се подкрепят всяко от тях поотдело и от останалия събран доказателствен материал.

На показанията на св. К. относно поставянето и ползването на вратата, намираща се на източната граница на имота и относно твърденията, че в 4 последните десет години външен човек не е обработвал земята на ответницата и баща й, съдът не дава вяра. Не дава вяра, тъй като, от една страна те са изолирани и не само неподкрепени от събраните доказателства, а и опровергани от показанията и на св. Г. относно обработването на земята и ползването на вратата, и на св. Р. относно поставянето и ползването на вратата. От друга страна, съдът намира св. К. за заинтересована, тъй като последната в разпита си заяви, че живее с двете си деца при ответницата от , която й е помогнала след развода й, от близо десет години, че няма къде другаде да живее, и че не престира нищо в замяна на факта, че живее в дома на Ц. В..

По делото са разпитани полицейските служители В. и Г., показанията на които съдът кредитира като взаимнодопълващи се и не противоречащи на останалия събран доказателствен материал, от които се установява, че на 21.08.2022 го. са били изпратени по подаден сигнал до дома на ищцата, която им е обяснила, че е подала сигнала, тъй като ответницата е премахнала същата вечер оградата, която е била поставена между нейния и този на ответницата имоти, тъй като щяло да идва вещо лице. От показанията им се установява още, че е било тъмно и не са видели следи от ограда, за която им е било казано, че е метална. Същевременно от показанията на св Г. се установява, че тъй като е било валяло, а почвата мека е видял следи от стъпки.

От изслушаното и прието заключение на назначената съдебнотехническа експертиза се установява, че имот с № *** според графичното си изображение в плана от 1966 г. е с площ по-голяма в скицата-проект, приложена л. 49 по делото и представените нотариални актове за собственост, в които са посочени площи от 1000 и 1400 кв. м. Имотът е извън регулацията на селото, без отреждане по регулация, но е заснет в кадастралния план. Със заповед от 10.03.2011 г. на АГКК е одобрена кадастрална карта на с. Р. К., с която са заснети имоти с ИД № **** и ИД с № ****, съответни на обособените в скицата проект дялове за разделяне на стария имот пл. № *** – приложение № 2. Площта на първия имот е 1738 кв. м., което е с 339 кв. м. повече от площта на имота в документа за собственост.

Вторият имот с ИД № **** е 1127 кв. м., което е с 127 кв. м. повече от посоченото в документа за собственост.

5

Към заключението е представено приложение № 3, в което са показани графичните данни между КК от 2011 г. и КРП от 1966 г. В представеното приложение № 3 с черни линии са означени имотните граници и граници на сгради по кадастрална карта, а със зелени линии границите по КРП от 1966 г.

В приложение № 1 е представена извадка от КРП на с. Р. К., Общ. К., одобрен със заповед № 317/1966 г., с която е заснет имот с № ***, като същият е с площ от 2928 кв. м.

При огледа си вещото лице е установило, че няма материализирана граница между двата имота и няма видими белези от стара ограда.

Поставените знаци при трасирането от 2020 г. са заличени. Съществуващият транспортен вход е широк 2, 20 м. ( две крила с размер 110/200 см, окачени на бетонови колони).

С представеното приложение № 4 вещото лице е означило спорната площ с точки № 1,2,3,1, с квадратура от 116 кв. м. Претендираните от ищеца граница са очертани с точки № 1,3.

В съдебно заседание вещото лице поддържа своето заключение, като уточнява, че е имало разхвърляни колове, но по спорната граница не е видял следи или остатъци от фундамент по земята. Страните не му обяснили, че е имало стара ограда.

Съдът кредитира така приетото заключение, като изготвено от вещо лице в чиято компетентност и безспристраност няма основание да се съмнява, а и същото е неоспорено от страните.

Съдът дава вяра на събраните в хода на процеса писмени доказателства като кореспондиращи си едни с други и с останалия събран доказателствен материал и неоспорени от страните.