Решение № 57 от 15.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Враца, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20251400900102 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД /ПИБ АД/, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1784, общ.Столична, обл.София /столица/, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П, подадена чрез юрисконсулт А. И., с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът Ц. Н.

М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на банката общо 33 915,64 лв., от които: 28 697,25 лв. – главница по Договор за банков кредит № 038LD-R-010510/09.12.2021 г. ; 4050,88 лв. – договорна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 18.03.2025 г. вкл.; 736,40 лв. – наказателна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 18.03.2025 г. вкл.; 227,11 лв. – законна лихва за периода от 19.03.2025 г. до 09.04.2025 г.; 204,00 лв. – разноски за връчване на покана към 17.03.2025 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на разноски в общ размер от 1 353,14 лв., от които: 576,57 лв. – държавна такса в заповедното производство; 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 576,57 лв. – доплатена държавна такса в исковото производство, и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и всички други разноски, които ще бъдат направени в исковото производство.

В исковата молба се посочва, че на основание посочения договор за кредит ПИБ АД е предоставила на Д.К.З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, като кредитополучател, при съдлъжник ответника Ц. Н.

М., банков кредит в размер на 32 200 лв. за текущи нужди и погасяване на съществуващи задължения към банката по други договори за кредит, с краен срок на погасяване – 05.12.2031 г., съгласно т.3 от договора.

Твърди се, че поради невнасяне на погасителните вноски и просрочие, с 1 писмени предизвестия, връчени чрез ЧСИ И.Ц., рег.№ 899 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, ПИБ АД е уведомила кредитополучателя и съдлъжника за размера на просрочените задължения, както и че в случай на непогасяване ще обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 19.03.2025 г.

Според изложеното в исковата молба, банката е подала заявление по чл.417 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, въз основа на което се е снабдила със Заповед № 760/14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 597/14.04.2025 г., издадени по ч.гр.д.№ 1219/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, въз основа на които е образувано изп.д.№ 20258990401618 по описа на ЧСИ И.Ц., рег.№ 899 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца. Посочва се, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от съдлъжника Ц. Н. М. по реда на чл.414 ГПК, поради което за ПИБ АД е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск за вземанията си.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Ц. Н. М., който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва и изложените в исковата молба факти, като твърди, че не дължи посочените суми. Прави възражение за недействителност на клаузите по договора.

Твърди, че кредитополучател по договора за кредит е жена, с която е живеел на семейни начала и от която има две деца. Ответникът посочва, че през 2021 г. се е подписал като съдлъжник по кредита, за да може да бъде отпуснат заем на неговата съжителка, с който тя да погаси предходен такъв и да й останат пари за покриване на собствени нужди. Ответникът твърди, че не е усвоявал и не е ползвал сума по предоставения кредит. Сочи, че след като се е разделил с тази жена, тя е продължила да обслужва кредита и той не е имал ангажимент към банката, като при срещите помежду им тя не му е казвала, че не плаща и че трябва той да го прави. Посочва, че е разбрал за това едва когато на работното му място му е било връчено съобщение, че банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем.

Ответникът счита, че с действията си банката е нарушила договора – Раздел ІІІ, т.17, б.“б“, тъй като не му е изпратила покана за внасяне на забавени вноски, такси и лихви. Намира, че по този начин са нарушени правата му, тъй като ако е бил поканен е щял да разбере, че основният кредитор не плаща заема и да предприеме действия по плащане, за да избегне предсрочна изискуемост на целия кредит.

В отговора се твърди, че кредиторът не е предприел действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което такава предсрочна изискуемост не е настъпила и се дължат само вноските с настъпил падеж.

На следващо място се навеждат доводи, че договорът за кредит е сключен в нарушение на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като в него не е индивидуализиран и фиксиран размера на лихвата, а е извършено препращане към методика, която не е ясна за потребителя и съответно не е договорена. Посочва се, че в Раздел ІІ, т.4 до т.10 от договора се съдържат неравноправни клаузи, които не са били индивидуално договорени и са нищожни по смисъла на чл.146 ЗЗП.

Ответникът счита, че размер на лихвата от 16 000 лв. е прекомерен при договорена главница от 30 000 лв.

2

Излагат се аргументи, че за да не е неравноправна клаузата за договаряне на лихвите трябва методът за изчисление на съответния лихвен процент да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти във формулата – пазарни индекси и индикатори.

Ответникът твърди, че в случая такава информация не му е била предоставена като потребител и не е имал възможност да се запознае с начина на определяне на лихвата по кредита при сключването на договора. Счита, че предоставянето на тази информация в Общи условия или методики, а не в договора, представлява недобросъвестно поведение от страна на банкатакредитор. Твърди, че никъде не е декларирал, че се е запознал и се е съгласил с механизма за изчисляване на лихвата. Позовавайки се на разпоредбата на чл.22 ЗПК счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Моли да бъде оставен без уважение предявения иск.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е ч.гр.д.№ 1219/2025 г.о по описа на Районен съд-Враца.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.20215 г. ПИБ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1219/2025 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение № 14.04.2025 г., с която е разпоредено длъжниците Д.К.З. и Ц. Н.

М. да заплатят солидарно на банката-кредитор следните суми: 28 697,25 лв. – главница по Договор за банков кредит № 038LD-R-010510/09.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2025 г. до изплащането й;

4 050,88 лв. – договора лихва за периода 05.08.2023 г. до 18.03.2025 г.; 736,40 лв. – наказателна лихва за периода 05.08.2023 г. до 18.03.2025 г.; 227,11 лв. – мораторна лихва за периода 19.03.2025 г. до 09.04.2025 г.; 204,00 лв. – разноски за връчване на покана за пресрочна изискуемост; 576,57 лв. – разноски за държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед е връчена на длъжника Ц. Н. М. на 23.06.2025 г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК – на 15.07.2025 г. е постъпило възражение от този длъжник, в което заявява, че не дължи изпълнение на вземането, поради което с разпореждане от 16.07.2025 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания в частта по отношение на солидарния длъжник Ц. Н. М.. Заявителят е уведомен на 29.07.2025 и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 22.08.2025 г. е предявил иска, предмет на настоящето съдебно производство, за което е уведомил заповедния съд.

От другия солидарен длъжник Д.К.З. не е подадено възражение против издадената заповед за изпълнение.

В рамките на исковото производство м ежду страните не се спори, че е бил сключен Договор за кредит № 038LDR-010510/09/12/2021 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитодател, Д.К.З., като кредитополучател, и Ц. Н. М., като съдлъжник.

По силата на този договор банката е предоставила на

3 кредитополучателя Д.З., при солидарната отговорност на съдлъжника Ц. М.

(т.17 от договора), банков кредит в размер на 32 200 лв. по посочена в договора разплащателна сметка за текущи нужди и рефинансиране на задължения в ПИБ АД. Срокът за усвояване на кредита е до 10.12.2021 г., а крайният срок за погасяване на кредита е 05.12.2031 г.

За усвоените средства по кредита кредитополучателят се е задължил да заплаща на ПИБ АД годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с надбавка от 8.3047 пункта (т.4 от договора).

Посочено е, че към датата на сключване на договора лихвеният процент, базиран на СЛП, прилаган от банката е в размер на 0.0953% годишно, а методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК – лихвен процент, базиран на СЛП, е неразделна част – приложение към договора. Според т.4.1 от договора, в случай, че кредитополучателите допуснат просрочие над 30 дни, банката има право едностранно да увеличи годишния лихвен процент с 2 пункта. Уговорено е заплащането на дължимата лихва да става периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план – Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, като размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в погасителния план, са изчислени на база действащия към момента на сключване на договора размер на СЛП, увеличен с надбавката по т.4 от договора. Посочено е още, че при промяна на СЛП, за улеснение на кредитополучателя, банката запазва договорения размер на дължимите погасителни вноски, като на падежа на последната изравнителна вноска кредитополучателят се задължава да погаси остатъка от дължимата главница по кредита ведно с начислената лихва. Посочено е също, че при промяна на СЛП в размер, при който със сумата на дължимата лихва се надхвърля договорения размер на погасителния план, банката изменя същия и уведомява кредитополучателя и съдлъжника за променените погасителни вноски, като им изпраща новия погасителен план.

Според т.8 на договора, към датата на сключването му годишният процент на разходите /ГПР/ е 9,16%, а общата дължима сума е 48 394,77 лв., включваща общия размер на кредита по т.1, както и всички известни на банката разходи по кредита, в т.ч.: лихви; такси и комисионни за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредита; комисионна за кредитна оценка и одобрение в размер на 161,00 лв.; еднократна такса за кандидатстване в размер на 25,00 лв., съгласно Тарифата на банката. В т.15 е посочено, че банката има право едностранно да промени общия разход по кредита, като го увеличи или намали, чрез увеличаване, съответно намаляване на един или повече от видовете разходи, съставна част от общия разход по кредита, ако е налице някое от обстоятелствата, предвидени в договора и Общите условия за кредити на физически лица.

В т.14 от договора е отразено, че плащания, които са дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоари по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел ІІ, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считан от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. Посочено е още, че при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.