Решение № 2171 от 10.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2171 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511102 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20113483 от 12.05.2021 г., постановено по гр. д. № 32416/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 180 състав, ЗД „Л.И.“ АД е осъден да заплати на В. В. ОРТ. сумата от 841, 29 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински прегледи, изследвания, лекарствени медикаменти и медицински изследвания, сторени във връзка с телесни увреждания, получени като пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 19.06.2014 г., около 13.25 ч. гр. София, на бул. „Константин Величков“, по вина на водача на лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, рег. № ******* НМ, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1 091, 29 лв., както и за сумата от 250 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на ЯМР. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от сумата от 308, 36 лв. – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, както и да заплати на адв. Р.М., на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 236, 20 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 57, 27 лв. – разноски за внесен депозит за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съразмерно с отхвърлената част от иска.

1

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 250 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на ЯМР, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2014 г. до окончателното изплащане. Излага съображения, че решенията в обжалваната част е неправилно и необосновано.

Счита, че изводът на решаващия съд, че разходите за ЯМР на шиен отдел не са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, е необоснован. Съдът е формирал този извод единствено въз основа на изсушената съдено – медицинска експертиза На основание чл.202 ГПК същата следва да се цени във връзка с останалите доказателства. Позовава се на влязлото в сила съдебно решение от 18.07.2016 г., постановено по гр. д. № 9723/2015 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, потвърдено с решение № 1437/21.06.2017 г. на САС, 10 състав, с което са установени причинените вреди от процесното ПТП и трайните последици от него. В резултат на настъпилото ПТП е получил силен удар от облегалката на седалката в областта на главата и шийния отдел, след което е настъпило разтягане напред към волана, обтягайки се на обезопасителния колан. Като е приел погрешен механизъм на настъпване на ПТП, вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза е достигнало до необоснован извод. Експертното заключение е било оспорено.

Необосновано вещото лице е приело, че при ищеца са били налице тежки дегенеративни промени, а ищецът към датата на ПТП е бил на 31 години, активно е спортува По време на лечението на ищеца не е бил направен скенер на шийния отдел. Това наложило сам да заплати изследването с ЯМР.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сумата от 250 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди за ЯМР.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника - ЗК „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, а релевираните от жалбоподателя доводи са неоснователни. По делото е установено, че ищецът е получил контузия на гръбначния стълб, но не е установено наличието на необходимост от извършване на ЯМР. Счита, че изводите на решаващия съд в тази насока са обосновани, като ангажираните в тази насока доказателства са обсъдени. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 19.06.2014 г., около 13.25 ч. в гр. София, по бул. „Константин Величков“, с посока на движение от бул. „Ал. Стамболийски“ към бул. „Акад.

Иван Евстатиев Гешов“ ищецът е управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № *******. В района на кръстовището, образувано от бул.

„Константин Величков“ и бул. „Възкресение“, регулирано със светофарна уредб, ищецът се е движил в колона от автомобили в най-лява лента. Пред него се е движил лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № *******. След като светофарната уредба превключила на сигнал червено ищецът плавно спрял управлявания от него автомобил, като се движил на 2 постоянна дистанция от автомобила пред него, който също спрял плавно.

Автомобилът пред него спрял на нивото на светофарната уредба, точно преди очертанието на пътната маркировка, а ищецът спрял зад него, на около 7 м.

След около 15 секунди ищецът усетил силен удар в задната част на управлявания от него автомобил. От удара същият отскочил във въздуха и бил изтласкан напред и се ударил в автомобила пред него. От силния удар на шията и главата на ищеца се ударили в седалката и усетил силна болка. След последвалия втори удар в спрелия пред него лек автомобил, тялото му полетяло напред, като било притиснато от поставения обезопасителен колан.

След инцидента напуснал управлявания от него автомобил и установил, че ударът бил нанесен от лек автомомибол марка „Лен Ровер“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ******* НМ, който бил управляван от Н.Р.Р.. В резултат на настъпилото ПТП е получил травматични увреждания – травма на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък; увреждания на нервни коренчета и плексуси; световъртеж от централен произход – остър пристъп; други нарушения на рефракцията; контузия на шийната и лумбалната област; увреждане на междупрешленните искове в шийния отдел с радикулопатия; дискова протрузия на нива С 5- С 6 и С 6 – С 7. След настъпилия инцидент му била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, където бил приет и настанен за лечение в Клиника по неврохирургия.

След проведени прегледи и извършени образни изследвания били установени горепосочените увреждания. На 22.06.2014 г. бил изпичан от лечебното заведение с назначено медикаментозно лечение. На 25.06.2014 г. на ищеца е направен магнитен резонанс в областта на шийния отдел, след което бил извършен контролен преглед и му била назначена медикаментозна терапия и физиотерапия. Стойността на извършения ЯМР възлиза на 250 лв. В исковата молба са описани имуществените вреди, претърпени от ищеца, уточнени по имуществени права. Виновният водач е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Депозирал искане за заплащане на застрахователно обезщетение при ответника, който не е платил накова. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 091, 29 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ******* НМ към датата на ПТП е застрахована в ответното дружество. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че вида на настъпването му носи ищецът. Оспорва получените травматични увреждания от ищеца. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между констатираните с ЯМР увреждания и ПТП, тъй като са изминали 14 дни оттогава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Видно от представения констативен протокол, съставен от СДВР – Отдел „Пътна полиция“, на 19.06.2014 г. е настъпило ПТП, около 13.25 ч., в гр. София, на бул. „Константин Величков“, непосредствено преди кръстовището с бул. „Възкресение“, между три автомобила: лек автомобил марка „Ленровър“, модел „Рейндж Ровър“, рег. № ******* НМ, собственост 3 на „Рай Бау“ ООД и управляван от Н.Р.Р., лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № *******, собственост на „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД и управляван от А.К.Щ., както и лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № *******, собственост и управляван от В. В. ОРТ..

Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на 19.06.2014 г. в гр.

София, око 13.25 ч., лек автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Рейнж Ровер“у рег. № ******* НМ, управляван о Н.Р.Р., се е движил по бул.

„Константин Величков“, с посока на движение от бул. Ал. Стамболийски“ към бул. „Иван Е. Гешов“, непосредствено преди кръстовището с бул.

„Възкресение“, поради несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. *******, управляван от В. В. ОРТ., който вследствие на удара отскача и удря спрелия пред него лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № *******, управляван от А.К.Щ.. В протокола е удостоверено, че е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна до 04.05.2015 г., сключена с ответното дружество.

От представената по делото епикриза № 397 от УМБАЛ „Света Анна“ АД се установява, че ищецът е постъпил за лечение на 19.08.2014 г. и е изпикан на 22.06.2014 г. Като препоръка към ищеца е посочено провеждане на магнитно – резонансна томография на цервико – тораксален отдел на гръбначния стълб в амбулаторни условия и при нужда нова неврохирургична консултация в неврохирургичен кабинет.

Видно от представената по делото фактура № 24383 от 25.06.2014 г. и касов бон към нея се установява, че ищецът е плати сумата от 250 лв. за ЯМР.

С решение от 18.07.2016 г., постановено по гр. д. № 9723/2015 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на В. В. ОРТ. сумата от 30 000 лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.51 ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.06.2014 г., до изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 19.06.2014 г. ПТП, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.

С решение № 1437 от 21.06.2017 г., постановено по в. Гр. д. № 5832//2016 г. по описа на САС, ГО, 10 състав, горепосоченото съдебно решение е потвърдено.

От заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й. по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 19.06.2014 г., около 13.25 ч., в гр. София, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ******* НМ, лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № ******* и лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № *******. На посочената дата, около 13.25 ч. марка „Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“се е движил по бул. „Константин Величков“ с посока от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Акад. Иван Гешев“ и на кръстовището с бул.

„Възкресение“ водачът реализира ПТП със спрелия през него лек автомобил марка „Пежо“, модел 307. От удара последният се е преместил напред и е реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил марка „Шевролет“, 4 модел „Авео“.Вещото лице приема, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на марка „Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“, рег. № ******* НМ, който е управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се него лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, рег. № *******.