Решение № 671 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300500694 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца по спора С. Б. И., ЕГН ********** срещу Решение № 43 от 13.01.2026 г. по гр.д. № 1 728/2025 г. по описа на РС – Асеновград, с което е отхвърлен иска на въззивника срещу „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК **** за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 988026/23.02.2021 г., която клауза предвиждаща заплащане от потребителя на възнаграждение за предоставено в полза на заемодателя обезпечение – поръчителство от „ Мултитюд Банк „ ЕАД.

За постановяването на този резултат съдът е приел, че ищцата – при лежаща върху нея доказателствена тежест, не е установила сключването на твърдяния договор, т.к. не го е представила в задължителната за него писмена форма - с оглед която признанието на ответника за съществуването на твърдяната облигация само по себе си не може да я установи, като и неизвестно остава съдържанието на договора и конкретно атакуваната клауза на чл. 5 от същия.

Въззивницата твърди неправилност на решението поради допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения. Още с ИМ е поискала ответникът да представи договора за кредит и погасителния план – неразделна част от договора, приложимите към него ОУ, СЕФ, както и договора за допълнителна услуга – договора за поръчителство, по което й искане е четено определение за задължаването на ответното дружество да предостави исканите документи, но това задължение нито му е изрично съобщено, нито е изпълнено от последното. В тази връзка в жалбата е заявено доказателствено искане в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК – изискване от ответника „ Фератум България „ ЕООД на 1 казаните документи, което искане е уважено от въззивната инстация като допустимо – в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК, и относимо към спора. По основателността на иска поддържа довод, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица по см. на § 1 т. 5 от ТЗ / един от акционерите в дружеството поръчител е едноличен собственик на капитала на ответното дружество – кредитодател / и възнаграждението за гаранта/поръчителя е „ скрит „ допълнителен приход за ответника в размер почти равен на предоставения от него заем, което е във вреда на потребителя, в противоречие с добрите нрави, налице е значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и търговеца и като така клаузата се явява неравноправна по см. на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР, като при неговото включване ГПР надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК и като така клаузата се явява нищожна и на основание чл. 21 ал. 1 вр. чл.19 ал. 5 от ЗПК.

Въззиваемото „ Фератум България „ ЕООД не е депозирало отговор на жалбата.

Съдът установи следното:

Предявеният пред районния съд иск – съгласно ИМ, уточнение на първоначалната / л.

9 от първоинстанционното дело /, е за прогласяване за недействителна/нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между тях Договор за потребителски кредит № 988026/22.02.2021 г., предвиждаща обезпечаване на кредита чрез поръчителство от Ferratum Bank / сега Мултитюд Банк – **** / - предложено от кредитодателя лице, за което потребителят С. И. дължи заплащане на възнаграждение. Възведените основания за нищожността са, че клаузата не отговаря на изискванията за добросъвестност, уговорена е изцяло във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между задълженията на търговеца и потребителя / чл. 143 ал. 1 от ЗЗП /, т.к. възнаграждението на поръчителя представлява по естеството си „ скрита „ печалба за самия кредитор в размер над 90% от предоставения паричен заем; Клаузата не е индивидуално уговорена / чл. 146 ал. 1 от ЗЗП /; Нищожна е и на основание чл. 21 ал. 1 вр. чл. 19 ал. 5 от ЗПК – дължимото от потребителя възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР, като при включването му ГПР надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържа, че атакуваната клауза не е неравпоправна по см. на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, т.к. в договора и в СЕФ изрично било посочено, че избраното от потребителя обезпечаване на кредита чрез гарант/поръчител е без задължение за сключване на договора за поръчителство с Ferratum Bank / сега Мултитюд Банк – **** /, потребителят е могъл да избере друг, свой поръчител, на когото да не дължи възнаграждение. По същия довод се поддържа и че възнаграждението, което ищцата дължи на избрания от самата нея поръчител Мултитюд Банк / **** / – макар той да е предложения от кредитодателя, не се явява задължителен разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР, съответно правилно не е включен.

Освен това, възнаграждението на поръчителя се дължи по силата на отделен, самостоятелен договор за гаранция / поръчителство / с третото лице, който ищецът сам е избрал да сключи при информирано негово съгласие – предоставената й в СЕФ преддоговорна онформация.

Двете дружества били отделни юридически лица, опериращи като самостоятелни икономически субекти и имали отделни банкови сметки.

От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява сключването на процесния договор за потребителски кредит, по силата на който „ Фератум България „ ЕООД е предоставило в заем на С. Б. И. сумата 1 500 лв., подлежаща на връщане на 12 месечни вноски, ведно с възнаградителна лихва от 345 лв.. В договора като подлежаща на връщане обща сума е посочена 1 845 лв. / главницата и възнаградителната лихва /.

Посочени са ГЛП и ГПР в размери съответно 23% и 49, 11%, като в ГПР по кредита не е включено възнаграждението на гаранта/поръчителя. В чл. 5 от облигацията е посочено, че кредитът се обезпечава в полза на кредитодателя с одобрено от него поръчителство, 2 предоставено от Ferratum Bank / настоящо наименование Мултитюд Банк / и така даденото обезпечение не може да се отменя след сключването на договора. В преддоговорната информация / СЕФ / е посочено / графа 8 /, че се изисква обезпечаване на кредита чрез договор за гаранция/поръчителство, подписан от кредитоискателя, същевременно в графа 4.3. от раздел 4 „ Свързани с договора разходи „ – че сключването от кредитополучателя на договор за гаранция/поръчителство не е задължително условие за сключването на договора за кредит, но той може да избере да сключи този договор с предложен от кредитора гарант/поръчител, при което ще дължи възнаграждение на последния в размер на 1 395 лева.

Представен е и сключения между заемателя - потребител С. Б. И. и гаранта/поръчителя Ferratum Bank / настоящо наименование Мултитюд Банк – **** / договор за гаранция/поръчителство в полза на кредитодателя по процесния договор за заем, по който С.

И. дължи казаното възнаграждение от 1 395 лв., платимо разсрочено на 12 месечни вноски с посочени падежи - съвпадащи с тези по погасителния план по кредита.

С оглед така установеното настоящата инстанция намира, че обезпечаването на кредита чрез сключването от кредитоискателя на договор за гаранция/поръчителство с одобрено от кредитора трето лице е задължително условие за одобряването и предоставянето на кредита, независимо дали това трето лице / гарант/поръчител / е самостоятелно определено от потребителя или е предложеното му от кредитодателя. Като така всички разходи на потребителя, произтичащи от договора за поръчителство са задължителни такива по договора за кредит / макар и да не са дължими към кредитодателя / и следва да бъдат включени при определянето размера на ГПР - на основание чл. 19 ал. 1 от ЗПК вр. § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. В случая такъв задължителен разход е реално поет от потребителя. Макар да не е дори посочен в договора за кредит, тълкувайки клаузата на чл. 5 от същия във вр. с предоставената в СЕФ преддоговорна информация и във вр. със сключения между Ferratum Bank и кредотоискателя договор за поръчителство, последният е поел задължение да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 1 395 лв. – 93% от предоставената в заем сума от 1 500 лева. При това положение и без специални знания е видно, че ГПР по кредита е в размер над нормативно установения максимум по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, поради което процесната клауза е нищожна съгласно императивната разпоредба на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, което е самостоятелно основание за уважаване на иска.

На съда е служебно известно, че посоченият в процесния договор за потребителски кредит поръчител Ferratum Bank фигурира като предварително определен единствен такъв поръчител/гарант в предварително изготвените от кредитора многобройни типови договори за кредити с физически лица - потребители и в електронните формуляри СЕФ, както и че дължимите от потребителите възнаграждения за така посочения гарант винаги варират в размери около и дори над 90% от заемните суми, предоставяните им от Фератум България по договорите за кредит. Това обосновава извод, че двете дружества се намират в такава икономическа свързаност - сочеща на недобросъвестност, позволяваща им чрез заобикаляне на ЗПК да генерират и акумулират по недопустим от закона и морала начин приходи от потребителски договори, които на практика разпределят помежду си, макар формално да са отделни юридически лица. Чрез така създадената от тях търговска практика явно се цели и постига резултат по недобросъвестно скрито оскъпяване на кредита в ущърб на икономически по-слабата страна – потребителя, което е в негова вреда и води до значителна неравностойност между неговите и на търговеца права и задължения. Т.е. налице са и основаниято по чл.143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Предвид изложеното обжалваното решение за отхвърлянето на иска е валидно и допустимо, но неправилно. Поради което то се отменя и искът като основателен се уважава.

С оглед този инстанционен резултат на въззивника – ищец се присъждат направените от него разноски за две инстанции, които са в общ размер 411,27 евро / ДТ и адв. възнагр. за производството пред районния съд от 397 евро и 14, 27 евро ДТ за въззивната жалба /. За 3 въззивното производство правната защита е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, поради което и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на предоставилия я адвокат се определя възнаграждение в размер на 200 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло Решение № 43 от 13.01.2026 г. по гр.д. № 1 728/2025 г. по описа на РС – Асеновград, вместо което Постановява:

Прогласява за нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между С. Б. И., ЕГН ********** и „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК **** Договор за предоставяне на потребителски кредит № 988026/22.02.2021 г., според която клауза кредитът се обезпечава в полза на кредитодателя „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК **** чрез подписване на договор за гаранция/поръчителство от кредитополучателя С. Б. И., ЕГН – ********** с Ferratum Bank / настоящо наименование „ Мултитюд Банк „,**** / - посочения от кредитодателя гарант/поръчител, срещу заплащане от кредитополучателя С. Б. И. на възнаграждение за гаранта/поръчителя в размер на 1 395 лева.

Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК **** да заплати на С. Б. И., ЕГН – ********** разноски за две инстанции в размер на 411,27 евро.

Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК **** да заплати на адвокат Д. М. М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от за въззивната инстанция в размер на 200 евро.

Решението е окончателно на основание чл. 280 ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4