Решение № 7 от 14.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900264 по описа за 2024 година

В. С. К. с ЕГН ********** и Д. М. К. с ЕГН **********, и двамата от с. Ц., Софийска област, ул. „Борис I“ № 13, са предявили срещу ЗК "Л.И." АД, ЕИК обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на по 150 000 лева на всеки от ищците – частични искове, при пълен размер на претенциите от 200 000 лева, за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на техния син В.В.С. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 13.11.2019 год. на второкласен път II-16, в района на км 49+800, Софийска област, в посока на движение от гр. С. към гр. М., по вина на А. И. К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220 ЦДИ“, с ДК № СО 9059 СХ, със застрахователна полица BG/22/119001588629 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 07.06.2019 год. до 06.06.2020 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.11.2019 год. до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 13.11.2019 год. А. И. К. управлявал на второкласен път II-16 в посока гр. М. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220 ЦДИ“, с ДК № СО 9059 СХ, в който пътувал синът на ищците В.В.С.. В района на км 49+800, Софийска област, водачът нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над управлявания от него автомобил, който се отклонил вдясно от платното за движение, ударил се в камък, 1 преминал през пътен знак, качил се върху склон, обрасъл с дървесина, където се блъснал в дърво, след което се насочил към платното за движение и се преобърнал около лявата си странична страна, паднал на асфалтовата настилка и плъзгайки се по нея, се установил на място. Вследствие на настъпилия удар настъпила смъртта на пътника в лекия автомобил В.В.С..

Сочи се, че във връзка с ПТП било образувано ДП № 179/2019 год. по описа на ОСлО към СОП, пр.пр. № 3377/2019 год. по описа на СОП. По отношение на А. И. К., водачът на лекия автомобил, причинил ПТП, при което е била причинена смъртта на сина на ищците, е било повдигнато обвинение с обвинителен акт и е било образувано НОХД № 34/2022 год. на СОС, по което е била постановена присъда № 30/22.12.2022 год., обжалвана и невлязла в сила към момента на предявяване на исковете.

Твърди се, че ищците преживяват изключително тежко смъртта на своя син, който е починал в разцвета на силите си, в началото на най-хубавите моменти от своя живот, в отлично здравословно съС.ие. Загубата на сина им е направила ищците по-вглъбени, апатични и асоциални. След неговата загуба сънят им е нарушен, не могат да спят и сънуват кошмари, не се хранят, изпаднали са в депресия.

Твърди се, че в конкретния случай се касае до смъртта на млад мъж, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между него и родителите му, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че за ищците загубата на сина им е била внезапна и неочаквана. Внезапната смърт на тяхното дете причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки, страдания, стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост и вътрешна опустошеност, тъй като загубата на найблизкия човек е непрежалима. Твърди се, че вследствие на настъпилата смърт на В.С. ищците са развили остра стресова реакция и душевно разстройство.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220 ЦДИ“, с ДК № СО 9059 СХ, управляван при ПТП от деликвента А. И. К., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/119001588629, валидна от 07.06.2019 год. до 06.06.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 13.11.2019 год.

Твърди се, че ищците депозирали обща писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до "З.К.Л.И." АД – вх. № 8901/07.09.2022 год., по която била образувана преписка по щета № 0000-1000-61-22-7591/07.09.2022 год. и по която застрахователят е изискал представяне на допълнителни документи с писмо изх. № 7041/20.09.2022 год. До изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.

След служебно извършена проверка във връзка с направеното с исковата молба искане по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът е констатирал, че по отношение на А. И. К., водачът на лекия автомобил, причинил ПТП, при което се твърди да е била причинена смъртта на сина на ищците, е било повдигнато обвинение с обвинителен акт и е било образувано НОХД 2

№ 34/2022 год. на СОС, по което е била постановена присъда № 30/22.12.2022 год., невлязла в сила. С оглед на горното и на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК с определение от 14.11.2024 год. съдът е спрял производството по т.д. № 264/2024 год. на СОС до приключването на производството по НОХД № 34/2022 год. на СОС с влязла в сила присъда.

С молба от 10.02.2025 год. пълномощникът на ищците е представил заверен препис от влязлата в сила на 09.01.2025 год. присъда № 30/22.12.2022 год. на СОС, постановена по НОХД № 34/2022 год. на СОС, с която подсъдимият А. И. К. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“, пр.1-во от НК.

С оглед така влязлата в сила присъда на наказателния съд и на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с определение от 11.02.2025 год. съдът е възобновил производството по т.д. № 264/2024 год. на СОС, като е разпоредил връчване на преписи от исковата молба и приложенията към същата на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, както и причинно-следствената връзка между поведението на застрахования при ответника водач и възникналите вреди.

Прави се възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се сочи, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан и по този начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Сочи се, че горното е станало причина за изпадане на тялото на пострадалия от купето на автомобила върху терена и последващото му притискане от автомобила по време на ротацията на МПС, което е причина за възникването на травмите, довели до настъпване на летален изход. Поддържа се, че при използване от пострадалия на наличния в превозното средство предпазен колан, то при осъщественото ротационно движение на автомобила той не би изпаднал от превозното средство върху терена, не би последвало затискането му и влаченето от автомобила и той не би получил травми като възникналите, а други, по-леки, с реална възможност да бъде избегнат летален изход.

Прави се и второ възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се сочи, че същият е знаел за употребата на алкохол от водача на превозното средство, която е възприел лично и непосредствено. Същият не се е отказал да бъде превозван от водача К. въпреки условията на повишен риск, както се е съгласил да бъде превозван от алкохолно повлиян водач, без за това да му е бил оказван натиск или принуда. Твърди се, че пострадалият е знаел за употребата на значително количество алкохолна напитка от водача, която той е употребявал включително по време на управлението на автомобила и преди настъпване на произшествието, като го е възприел непосредствено.

С отговора се оспорват изложените в исковата молба твърдения за неимуществени 3 вреди за ищците, за техния интензитет и проявление, за апатичност, асоциалност и разрив в отношенията на ищците с другите. Сочи се, че липсват обективни данни за прекъсване на междуличностни отношения на ищците с близки и познати, вкл. за прекъсване на отношенията им с другия им син.

Оспорват се твърденията за съществуването и естеството на описаните отношения между ищците и пострадалото лице, както и претенциите за неимуществени вреди и по размер.

Предвид оспорването на главните претенции се оспорват и претенциите за присъждане на лихва, както и началния момент, от който се претендират.

На самостоятелно основание, по аргумент от разпоредбата на чл.378 от КЗ и предвид датата на настъпване на процесното произшествие и датата на предявяване на исковете е направено и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяването им.

Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за присъждане на компенсаторна лихва от деня на увреждането, като ответникът се позовава на решение № 128/25.06.2013 год. на ВКС по т.д. № 396/2012 год., съгласно което вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвент се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111, б.„в“ от ЗЗД.

С отговора на исковата молба е направено искане за привличане на осн. чл.219, ал.1 от ГПК на А. И. К. от с./гара Бов, Софийска област, ул. „Скакля“ № 22, с ЕГН **********, като трето лице – помагач на ответника. Сочи се, че видно от представената по делото присъда, виновният за ПТП водач е управлявал МПС с концентрация на алкохол от 1.43 промила на хиляда, като при евентуално осъдително решение горното би обусловило интереса от предявяване на регресен иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ от ответника срещу третото лице, което обуславя и интереса от привличането му като помагач на ответника.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

С определение № 263/27.05.2025 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК А. И. К. от с./гара Бов, Софийска област, ул. „Скакля“ № 22, с ЕГН ********** като трето лице – помагач на ответника "З.К.Л.И." АД по т.д. № 264/2024 год. на СОС.

Третото лице – помагач на ответника чрез пълномощника си адв. К. Г. от САК оспорва предявените искове по основание и размер; при условията на евентуалност се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от бездействията на пострадалия.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

От представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № РНИ19-УГ01- 4

1999/15.11.2019 год. на Столична община, район Нови Искър, се установява, че ищците В. С.

К. и Д. М. К. са родители на починалия на 13.11.2019 год. В.В.С. с ЕГН **********.

Видно от представения с молба от 10.02.2025 год. на пълномощника на ищците заверен препис от присъда № 30/22.12.2022 год. на СОС, постановена по НОХД № 34/2022 год. на СОС, със същата подсъдимият А. И. К. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 13.11.2019 год. сутринта, на второкласен път II-16, в района на км 49+800, Софийска област, с посока на движение от гр. С. към гр. М., при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ Ц 220 ЦДИ“, с ДК № СО 9059 СХ, със скорост на движение около 129 км/ч, вместо със скорост равна или по-ниска от критичната за преминаване през крИ.та на завоя – 63 км/ч, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което автомобилът се отклонил вдясно от платното за движение, ударил се в камък, преминал през пътен знак, качил се върху склон, обрасъл с дървесина, където се блъснал в дърво, след което се насочил към платното за движение и се преобърнал около лявата си странична страна, паднал на асфалтовата настилка и плъзгайки се по нея, се установил на място, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В.В.С. с ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно съС.ие – с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.43 на хиляда, поради което и на осн. чл.343, ал.3, предл.1-во, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“, пр.1-во и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода от четири години при първоначален общ режим на изтърпяване.