Решение № 317 от 29.09.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Русе, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20264500500600 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

С Решение № 868/11.06.2026 г., постановено по гр. д. № 5978/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, XI граждански състав, съдът е осъдил Община Русе да заплати на И. Р. И. сумата от 2556,46 евро (5000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 05.10.2025 г., както и сумата от 1278,23 евро (2500 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 05.10.2025 г. до окончателното им изплащане. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1278,23 евро до предявения размер от 2556,46 евро.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 05.10.2025 г. И. Р. И. управлявал собствения си лек автомобил „****** ****** *****“ по бул. „****** *****“ в гр. ****, когато при преминаване през групов водосток решетка се надигнала и ударила автомобила в долната му част.

По делото е била приета автотехническа експертиза, при която са 1 установени видими увреждания по автомобила, включително деформиран и разкъсан преден мост, деформиран преден ляв долен носач, пробив под купето, деформиран картер с теч на масло, несъосност между болтовете за захващане на предния мост към купето и други увреждания. Вещото лице е определило необходимата сума за отстраняване на видимите щети на 1184,95 евро, като същевременно е посочило, че при разглобяване на автомобила е възможно да бъдат установени и други повреди, включително деформация на купето, чието наличие и размер следва да се установят на стенд. Представена е била и оферта от „Ником – Русе“ ООД за ремонтни дейности на стойност 6185,17 евро, изготвена след предварителен оглед, при необходимост от последващо разглобяване на автомобила за детайлното му обследване.

Изготвена е и втора съдебнотехническа експертиза при която вещото лице се е запознало със справките за сходимост за процесният автомобил, в които са описани надлъжни и странични наклони на предни ляво и дясно колело и страничен наклон на задни ляво и дясно колело. Съобразило е и сервизна справка която констатира следните увреждания: Силно деформиран преден мост; Силно деформиран преден ляв носач; Изкривена стабилизираща щанга; Изкривени леви вътрешен и външен кормилни накрайници;

Невъзможно е да бъде извършено регулиране на геометрия на преден мост.

Вещото лице сочи също така, че стойността на ремонт се определя след оглед и замервания за които е необходима скъпа техника и зависи от вида на автомобила, степента на увреждане и др. фактори. Поради липса на такава техника вещото лице не може да посочи дали надлъжната несъоност между ляв и десен задни болтове на преден мост представлява деформация на пода на купето на автомобила, и ако е такава, каква би била стойността на ремонта.

При определяне размера на имуществените вреди съдът е съобразил както заключението на вещото лице за стойност от 1184,95 евро за отстраняване на видимите щети и възможността да съществуват допълнителни увреждания, така и офертата на „Ником – Русе“ ООД, според която ремонтът с оригинални части би възлязъл на около 6185 евро. На тази основа е намерил предявения иск за имуществени вреди в размер на 2556,46 евро за изцяло основателен.

Възражението на Община Русе за съпричиняване е отхвърлено като неоснователно, тъй като не е установено поведение на И. Р. И., което да е в 2 причинна връзка с настъпването на произшествието и вредите, а автомобилът е бил управляван с допустима скорост.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Община Русе , с която то се обжалва частично – единствено в частта, с която общината е осъдена да заплати на И. Р. И. обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1184,95 евро до присъдения размер от 2556,46 евро.

В жалбата се сочи, че според техническата експертиза стойността на ремонта на установените видими щети е 1184,95 евро, т.е. значително пониска от присъдените 2556,46 евро. Въззивникът признава, че по делото е възникнала вероятност при извършването на ремонта и разглобяването на автомобила да се установи необходимост от допълнителни разходи, но поддържа, че доказателства за такива допълнителни увреждания и за стойността на тяхното отстраняване не са събрани. Според Община Русе евентуалното последващо установяване на други вреди би могло да бъде основание за предявяване на нов иск, но не оправдава предварителното им обезщетяване в настоящото производство, без да е доказано тяхното съществуване и размер.

Въззивникът оспорва и доказателственото значение на представената след изготвяне на техническата експертиза оферта от официалния представител на марката на автомобила. Излага довод, че цените на труда и резервните части в официалните представителства на автомобилните производители са многократно по-високи от тези в неоторизираните сервизи.

Позовава се и на установената от експертизата 22-годишна възраст на автомобила, като счита, че ремонт на цена, надхвърляща пазарната му стойност, би бил икономически нерентабилен и вероятността собственикът действително да извърши такъв ремонт е минимална. Поради това Община Русе иска отмяна на решението в частта над 1184,95 евро до присъдените 2556,46 евро за имуществени вреди и претендира разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК И. Р. И. е подал отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна. Поддържа, че изводите на районния съд относно деформацията на автомобила вследствие на процесното ПТП са правилни и законосъобразни. Посочва, че при първоначалната експертиза вещото лице е установило единствено видимите увреждания и 3 изрично е отбелязало възможността след замерване на стенд да бъдат констатирани и други такива, поради което определената от експерта стойност за резервни части и труд се отнася само до видимите повреди. В допълнителната експертиза, след представяне на справка за сходимост на автомобила, вещото лице не е могло да установи дали несъосността между задните болтове на предния мост води до деформация на пода на купето, а оттам и да определи стойността за нейното отстраняване. Въззиваемият сочи, че именно поради това е поискана оферта от оторизиран сервиз, от която се установява нарушена геометрия на купето, като окончателното състояние би могло да бъде преценено след подмяна на посочените резервни части.

Стойността на резервните части и труда според офертата е 6185,17 евро.

Според И. Р. И. тази сума се отнася до вече установените деформирани части и не включва бъдещи допълнителни разходи, поради което тезата на въззивника за предварително присъждане на недоказани вреди е неоснователна.

Жалбата е неоснователна.

Не се оспорва отговорността на жабоподателя за настъпилите вреди.

Оспорва се единствено размера на имуществените вреди. В първата експертиза вещото лице дава заключение за размер на вредите 1184,95 евро, която сума е определена след външен оглед и с изричната уговорка, че след разглобяване на автомобила стойността на вредите може да се окаже различна. Повторната експертиза констатира несъостност при автомобила, като не може да се установи дали се касае до деформация на пода на купето и съответно не може да се посочи точна сума необходима за ремонт. По делото е приет протокол за замерване на процесния автомобил, както и подробна оферта за стойността на ремонта от оторизиран сервиз на марката за сумата 6185,17 евро, в която оферта също се сочи, че след разглобяване на автомобила може да се установят и допълнителни увреждания. При повторната експертиза са констатирани увреждания, които не са били оценявани при първоначалната (напр.- изкривена стабилизираща щанга;

Изкривени леви вътрешен и външен кормилни накрайници), което категорично сочи, че стойността на ремонта е по-голям най-малкото поради необходимостта от подмяна и ремонт и на множество други части. От друга страна се наблюдава и голяма разлика в цените на ремонта, които се дават от вещото лице и реалната сервизна оферта за ремонта: кормилна рейка – 129,96 4 евро според вещото лице; 2670 евро без ДДС по оферта; преден мост- 154 евро според вещото лице, 943,20 евро без ДДС по оферта. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в офертата не са включени всички увредени части, които са констатирани в двете екпертиза.

Вярно е, че по делото не е установен по категоричен начин точния размер на разходите необходими за възстановяване на автомобила. В случая обаче следва да се приложи чл. 162 от ГПК съгласно която норма когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая са изготвени две заключения на вещи лица, които не дават точен отговор за пълния размер на всички разходи по автомобила. Това е така, тъй като за да се установи пълния размер на разходите е необходимо да се разглоби автомобила и да се започне скъпоструващ ремонт. Предвид възрастта на автомобила (22 години) и предварителната оценка на разходите от оторизирания сервиз за тази марка автомобили (над 6 хиляди евро) е нецелесъобразно да се започва ремонт, който може да надхвърли стойността на автомобила. При това положение ищецът е оценил щетите си на 5000 лева, като въззивната инстанция на основание чл. 162 от ГПК по своя преценка приема, че това е пълния размер на претърпените имуществени вреди, като по-нататъшните опити да се уточни размера на вредите не е в интерес нито на ищеца (който ще трябва да заплати разходите по това установяване), нито на ответника- в чиято тежест ще останат накрая тези разходи. По тези съображения обжалваното решение следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото жалбоподателя следва да заплати на ответника по жалбата разноски пред въззивната инстанция в размер на 250 евро.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 868/11.06.2026 г., постановено по гр. д.

№ 5978/2025 г. по описа на Районен съд – Русе съд в обжалваната част, с която Община Русе, ЕИК 000530632, е осъдена да заплати на И. Р. И., ЕГН ********** обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на 05.10.2025г. над размера 1184,95 евро до присъдения размер от 5

2556.46 евро.

ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК 000530632, представлявана от кмета П.М. да заплати на И. Р. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Княжеска“№16, ет.2, ст.15, адв.В. Р. сумата 250 евро разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6