Определение № 21131 от 08.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21131 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110115955 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против длъжника Д. Д., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземане, за което е издадена Заповед № 96/02.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 131/2026 г. по описа на Районен съд Пирдоп.

След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.

Видно от извършената в заповедното производство служебна справка от Национална база данни „Население“ (НБД) чрез системата RegiX, ответникът и длъжник в заповедното производство Д. Д., ЕГН **********, притежава постоянен адрес на територията на Република България (гр. София, ул. ***), но неговият настоящ адрес от 01.12.2021 г. е регистриран извън пределите на страната – в Република Сърбия.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на действие на територията на Република България. Тази норма е въведена в българския процесуален закон като израз на съобразяването на националното ни право с принципите на правото на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В поредица от свои актове (включително по тълкуването на Регламент (ЕО) № 1

1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета) СЕС последователно приема, че опростените и ускорени национални производства за събиране на вземания (каквито са заповедните производства) са неприложими и не могат да се развиват срещу лица, чието обичайно местопребиваване или адрес за връчване се намира извън държавата по седалището на съда, освен ако изрично не са налице специфични споразумения или длъжникът има установен адрес за действие в страната.

След като настоящият адрес на длъжника Д. Д. е в Република Сърбия, той няма обичайно местопребиваване на територията на Република България по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК. Обстоятелството, че лицето има формално вписан постоянен адрес в гр. София, не променя този извод, тъй като съдът следи за фактическото пребиваване с оглед реалната възможност за надлежно връчване на книжата и гарантиране правото на защита в едностранното за филтриране заповедно производство. При констатиране на факта, че настоящият адрес на лицето е в чужбина, заповедният съд е бил длъжен изначално да откаже издаването на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК.

Тъй като производството по чл. 422 от ГПК е функционално продължения и обвързано със заповедното такова, неговата единствена цел е да изследва и постигне стабилизиране на вече издадената заповед за изпълнение. Когато самото заповедно производство е било изначално недопустимо поради липса на обичайно местопребиваване на длъжника в страната, то по недопустимо производство е абсолютно невъзможно да се изследва стабилизирането на заповедта по реда на исковия процес.

Недопустимостта на главното заповедно производство увлича след себе си и пълната процесуална недопустимост на последващия установителен иск по чл. 422 от ГПК.

Прекратяването на настоящото установително производство обаче не лишава кредитора от правна защита. Заявителят „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД притежава отделна, напълно самостоятелна възможност да предяви общия осъдителен иск за процесното парично вземане срещу длъжника по общия исков ред, в което производство могат да бъдат приложени съответните инструменти за международно връчване на съдебни книжа.

На следващо място, съдът извършви самостоятелна преценка дали 2 заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч.гр.д. № 131/2026 г. по описа на Районен съд Пирдоп, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението е направено едно посещение на 03.02.2026г., като е посочено, че лицето не е открито на адреса.

В приложените по делото книжа за връчване (съобщение, уведомление и разписки) обаче липсват каквито и да е данни за спазване на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК. Връчителят не е удостоверил в разписката към уведомлението, че е извършил най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Не са отбелязани датите и часовете на тези посещения.

Също така, връчителят не е събрал и удостоверил конкретни сведения, с посочване на техния източник (например от управителя на етажната собственост, съседи, кметство и др.), дали длъжникът живее или не на адреса. Връчителят не е отбелязал никакви обстоятелства, при които е залепено уведомлението.

Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини- чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

3

С оглед на горното, исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да бъде върната на основание чл. 130 от ГПК, а производството по настоящото гражданско дело – прекратено изцяло. След влизане в сила на настоящото определение, делото следва да се върне на заповедния съд за преценка и предприемане на действия по обезсилване на незаконосъобразно издадената заповед за изпълнение.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 180331/05.06.2026 г., подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, против Д. Д., ЕГН **********, по която е образувано гр.д. № 131/2026 г. по описа на Районен съд Пирдоп, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 15955 по описа за 2026 г. на Районен съд- София, 66- ти гр.с- в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, да се изпрати на Районен съд Пирдоп по ч.гр.д.№ 131/2026 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4