Решение № 319 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100502438 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу частта от Решение № 3455/06.10.2025 г., постановено по гр. д. № 14352/2024 г. на ВРС, с която са отхвърлени предявените срещу К. С. П. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество присъдените по ч. гр. д. № 11081/2024 г. на ВРС: - 2 062,79 лв. – договорна лихва за времето от 27.03.2024 г. до 28.08.2024 г., - 474.60 лв. – обезщетение за забава, начислено за времето от 02.05.2023 г. до 29.08.2024 г., и присъдените по ч. гр. д. № 11082/2024 г. на ВРС 4 185,40 лв.: обезщетение за забава, начислено за периода от 27.03.2024 г. до 29.08.2024 г., по договор за потребителски паричен кредит сключен между К. С. П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени на 30.03.2023 г. от кредитора в полза на ищеца.

Жалбоподателят излага, че сключването на процесния договор по реда на специалните ЗПФУР и ЗЕДЕУУ изключва приложението на общия ЗПК, доколкото специалните актове установяват различие в правния режим относно реда и начина за сключване на договорите в сравнение с този на общия закон. Оспорва се извода на районния съд, че договорът е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК поради размера на използвания шрифт, като се поддържа и че разпоредбите относно размера важат за договори, сключвани на хартия, а не по електронен път. Жалбоподателят счита, че съглашението отговаря на всички законови изисквания за действителност. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В постъпилия отговор от въззиваемата страна се изразява становище за 1 неоснователност на жалбата. Поддържа се, че разпоредбите на ЗПК са приложими към процесния договор, вкл. и чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно размера на шрифта и последиците от нарушаването на това изискване, а разпоредбата на чл. 23 от ЗПК представлява проявление на визираната от Директива 2008/48/ЕО необходимост от ефективни, пропорционални и възпиращи мерки срещу нарушения на националните норми, с които се транспонира директивата. Цитира се практика на СЕС. Отправя се искане за потвърждаване на решението като действително, допустимо и правилно. Претендират се разноски.

В изпълнение на правомощията си на инстанция по съществото на спора въззивният съд е указал на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да отстрани нередовност в исковата молба като уточни периода, за който претендира сумата от 2062,79 лв. С молба от 26.01.2026 г. въззивникът уточнява, че претенцията за сумата 2 062,79 лв. – договорна лихва, се отнася за периода от 28.08.2024 г. до 27.03.2024 г., така, както е посочено в заповедта за изпълнение и в обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искови молби от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К. С. П., както следва:

1) искова молба вх. № 91153 от 13.11.2024 г., по която е образувано гр.д. № 14352/2024 г. по описа на ВРС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№11081/2024г., на Районен съд - Варна, а именно: 2664,10 лв. – главница за периода от 01.05.2023г. до 01.09.2024г.; 2062,79 лв. – договорна лихва за периода от 28.08.2024 г. до 27.03.2024 г. (след направеното във въззивното производство уточнение на периода, посочен в исковата молба); - 476,60лв. – обезщетение за забава считано от 02.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №11081/2024г. по описа на ВРС и длъжникът е подал своевременно възражение по реда на чл. 414 ГПК;

2) искова молба вх. № 91166 от 13.11.2024 г., по която е образувано гр.д. № 14553/2024г. по описа на ВРС, присъединено за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 14352/2024 г. по описа на ВРС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите от 19591,32 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2024г., до окончателното плащане; - 4185,40лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 27.03.2024г. до 29.08.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №11082/2024г. по описа на ВРС и длъжникът е подал своевременно възражение по реда на чл. 414 ГПК, като всички вземания предмет на исковите молби се претендират като дължими на основание договор за потребителски кредит № PLUS 19905734/30.03.2023г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, ЕИК 204915054, и длъжника, вземането по който е прехвърлено на заявителя ищец с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. и Приложение №1/27.07.2023 г.

Ищецът твърди, че на 30.03.2023г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор и К. С. П. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS19905734, по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 22 000 лв. Посочва, че застрахователната премия е в размер на 10 216.80 лв. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът бил сключен във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги 2 от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕПУ, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на Кредитополучателя. Общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 40 786.80 лв., договорната лихва в размер на 8 570 лв. Кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок до 01.04.2033г. на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 339.89 лв., при първа погасителна вноска на 01.05.2023г., съгласно погасителен план. Вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-19905734 от дата 30.03.2023г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на 27.07.2023г. съгласно Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., на основание чл.99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на осн. чл. 5 от Условията по договора – поради просрочване на две или повече месечни вноски. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изпратила до кредитополучателя уведомително писмо, с което било съобщено, че всички вземания по договора са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 27.03.2024г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ П. И. на 27.03.2024г.

С отговорите на исковите молби, които са идентични, ответницата не оспорва сключването на договор за потребителски кредит от 30.03.2023 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, както и обстоятелството, че е била уведомена за извършената цесия на вземането.

Оспорва обаче съществуването и размера на претендираното вземане и поддържа възражения за недействителност на договора и за неоснователност на предявените искове.

На първо място се поддържа възражение за нищожност на договора за цесия от 27.07.2023 г., поради липса на предмет и основание, тъй като според ответницата вземането, предмет на прехвърлянето, не съществува. Ответницата твърди още, че искът е неясен и недоказан по размер, тъй като не са представени доказателства за извършените от нея плащания и за действителния остатък на задължението, при положение че погасителните вноски са заплащани чрез системата EasyPay. Същественото възражение е за недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушения на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Според ответницата в договора не са посочени ясно и разбираемо всички разходи по кредита и начинът на формиране на годишния процент на разходите (ГПР), като част от разходите, включително застрахователната премия, неправилно са включени в размера на кредита. Това води до представяне на по-нисък от реалния ГПР и до нарушение на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора. При евентуално приемане на недействителност на договора се поддържа, че ответницата дължи само чистата стойност на получената главница, без договорна лихва, застрахователни премии и други разходи – съгласно чл. 23 ЗПК. Оспорва се и предсрочната изискуемост на кредита, като се твърди, че тя не е била обявена на длъжника преди образуване на съдебното производство, а едва с връчването на исковата молба. Поддържат се и възражения за нищожност на клаузи относно застрахователната премия, такса „ангажимент“ и възнаградителната лихва, както и за неспазване на изискванията на закона относно формата и съдържанието на договора, включително размера на шрифта и предоставянето на общите условия. В заключение ответницата моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално 3 допустима.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложените ч.гр.д.

№11081/2024г. и ч.гр.д. №11081/2024г. по описа на Районен съд - Варна.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решение № 3455/06.10.2025 г., постановено по гр. д. № 14352/2024 г. на ВРС, не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите, с които е прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца на основание договор за потребителски кредит № PLUS 19905734/30.03.2023 г., сумата 2 664.10 лева. – главница, присъдена по заповедното гр.д.№11081/2024г. на ВРС и сумата 18 785.90 лева. – главница, присъдена по заповедното гр.д. № 11082/2024г. на ВРС, като е отхвърлен иска за главница за разликата от присъдените 18 785,90 лева до претендираните 19 591.32 лева.

Следователно размерът на дължимата главница по процесния договор за потребителски кредит е установен със сила на пресъдено нещо.