Определение № 1940 от 21.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1940 гр. Бургас, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501278 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 19661/25.05.23г. на БРС от Т. Д. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, чрез адв. М. Георгиева, служебен адрес: гр.Бургас, ул. „Граф Игнатиев“ № 7, ет.2, против определение № 2673/03.05.2023г. по гр.д. № 6896/22г. на БРС, с което, след постановяване на прекратително определение № 1945/29.03.2023г. по делото, районният съд е присъдил разноски в полза на двамата ответници по подадени от тях молби по реда на чл.248 ГПК. Твърди, че присъдените суми са прекомерни, съобразно извършените действия от процесуалния представител на ответниците. Излага аргументи, моли да бъде отменено и постановено ново, с което адвокатските им възнаграждения бъдат намалени до размера от ¾ от дължимия хонорар по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не ангажира нови доказателства. Не претендира разноски.

Ответниците по частната жалба – С. П. С., ЕГН: ********** и П. С. С., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Б., в.з. „М. б.“, ул. ****, не депозират отговори против частната жалба и не изразяват становища.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.248, ал.3, предл.ІІ ГПК.

1

Съдът, като взе предвид приложените по делото писмени доказателства, приема следното: Производството по гр.д.№ 6896/2022г. по описа на БРС е образувано, по искова молба от Т. Д. Р. против С. П. С. и П. С. С. с искане за разпределение на реалното ползване на посочен и подробно описан в исковата молба недвижим имот, с административен адрес: гр.Бургас, в.з. „М. б.“, ул. „11-та“ № 3.

След връчване на преписи от исковата молба на двамата ответници по делото са постъпили отговори от адвоката на всеки от тях – адв.Хр.Милев, с приложени пълномощни, но не и договори за правна помощ.

След депозиране на отговорите и изготвяне на доклада по реда на чл.146 ГПК от страна на районния съд, Р. е входирала молба вх.№ 12093/28.03.2023г. на БРС, с която е заявила оттегляне на исковата молба.

В хипотезата на чл.232, предл. І ГПК, съдът е прекратил производството по делото, без да връчва преписи от молбата на ответниците и да изисква съгласието им. Така е постановено определение № 1945/29.03.2023г. по гр.д.

№ 6896/2022г. БРС.

След постановяване на определението, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, двамата ответници са депозирали молби за изменение на решението в частта по разноските. Твърдят, че са извършени разноски за ангажиране на адвокатска защита, като едва след входиране на техните отговори, Р. е оттеглила исковата си молба. Молят за присъждане на разноски в минималния размер по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – по 1000лв. на всеки от тях. Въпреки депозираното възражение от страна на Р. по реда на чл.248, ал.2 ГПК, съдът е уважил молбите с обжалваното определение.

Относно неговата правилност съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Дължимите разноски за адвокатски хонорар за защита в производства по неоценяеми искове са уредени в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизат на 1000лв. за един адвокат. Понеже всеки от 2 ответниците има възможност да си ангажира адвокат, без значение, че двамата са упълномощили един и същи адвокат, всеки от тях му дължи възнаграждение. Следователно и страната, отговорна за разноски, също ще следва да заплати платеното възнаграждение в пълен размер.

Видно от разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата, на която се позовава частната жалбоподателка, „За изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв.“ В конкретния случай цитираният текст е неприложим, доколкото и двамата ответници са упълномощили адвокат, за да ги представлява и защитава по делото, а не само, за да изготви отговор против исковата молба, без явяване в евентуално съдебно заседание.

Ето защо, като се съобрази и разпоредбата на чл.36, ал.3 ЗА, че дори и при липса на договор между страната и адвоката, е дължимо възнаграждение в минимален размер, следва заключение, че правилно и законосъобразно районният съд е присъдил хонорари в размер общо на 2 000лв. за процесуално представителство от адв.Хр.Милев.

При описаното жалбата се явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от това БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2673/03.05.2023г. по гр.д. № 6896/22г. на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от връчване на преписи от него на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4