Протокол № 215 от 18.05.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 218/2023
- Вид
- Протокол № 215
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 18.05.2023
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Елена Йорданова Захова, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 29, ал. 1, буква "а" · Наказателен кодекс
- чл. 30 · Наказателен кодекс
- чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63 ал. 2 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 215 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Елена Й. Захова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора Светлозар. М. Лазаров
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600218 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:06 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) В. Т. Л. се явява лично и с адв. Е. П., упълномощена на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки за даване ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото. Няма пречка.
Обвиняемият Л.: Да се гледа делото днес.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото чрез прочитане на частната жалба на адв. П., в качеството й на защитник на обвиняемия по ДП № 312 ЗМ-60/2023 г. на ОД на МВР – Пазарджик - В. Т. Л., против определение № 290 от 12.05.2023 г., постановено по ЧНД № 552/2023 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия за изменение на взетата му мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
В частната жалба се твърди дефицит на доказателства към настоящия момент, които да подкрепят обоснованото предположение обвиняемият да е извършил разследваното престъпление, както и липса на опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Иска се отмяна на определението и изменение на действащата спрямо него мярка за неотклонение от най-тежката такава в по-лека.
1
Адв. П.: Поддържам жалбата.
Допълнително представям като писмено доказателство молба от единия свидетел – Л. Д. до разследващия полицай, която моля да приемете.
Обвиняемият Л.: Поддържам жалбата на адвоката и доказателственото му искане.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представената молба, която ще бъде ценена по същество.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. П.: Нямаме искания за отводи към състава и за други доказателства, освен за приемане на представената молба.
Обвиняемият Л.: Съгласен съм със защитника си - не възразявам този състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение.
Съдът, след съвещание, намира, че следва да бъдат прочетени и приети представените по делото писмени доказателства към жалбата, както и копието на молбата, представено от защитата днес.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прочетоха се и се приеха наличните по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, запознат съм с въззивната жалба. Считам същата за неоснователна и моля да я оставите без уважение, като потвърдите атакуваното определение, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо обвиняемия Л., а тя е най-тежката такава – „задържане под стража“.
Няма нови обстоятелства, които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение. Посочените мотиви в жалбата са твърде семпли. Твърди се, че не се извършват или почти никакви процесуално следствени действия два месеца след задържането на Л.. Вярно е, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив, но това вече е тежко като повдигнато обвинение и това в мотивите на Пазарджишкия окръжен съд е много добре отразено – че деянието е извършено при условията на опасен рецидив, но освен това попада в 5-годишния срок по чл. 30 от НК.
Отделно от това, че се касае за тежко престъпление, има опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Освен, че е шофирал в състояние след употреба на наркотични вещества, осъждан е преди това, той не живее и на адреса си. Бил живял на квартира в Пазарджик, защото трябвало да работи и да помага на болния си дядо – това са несериозни аргументи, които не могат да оборят обоснованата опасност от извършване на престъпление и от укриване. Тази опасност е реална и не случайно това е подробно обсъдено в 2 определението на Пазарджишкия окръжен съд.
В този смисъл ще ви моля да оставите без уважение жалбата и да потвърдите определението на Пазарджишкия окръжен съд.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, аз продължавам да смятам, че не е налице обоснованото предположение така, както изисква НПК. Сами можете да видите дали са извършвани някакви процесуално следствени действия. Бил е възложен един експертен анализ в началото, а след това не са извършени каквито и да е действия. Има документи, които са по движението на самото ДП. Вече трети месец той е задържан под стража. Защо казвам, че не е налице обоснованото предположение? - единият свидетел Тодор Т. е дал колебливи показания по отношение на това, което е казал пред разследващия, после при разпита пред съдия. Има разминаване в показанията му относно това къде е бил спрян, кой го е спрял, колко полицаи са го спрели и т.н. Другият свидетел, от чиято молба представихме копие, твърди, че е негово наркотичното вещество, намерено в дома на подзащитния ми, което стои при него, защото му гледа кучето. Той е бил заплашван от полицаите, че ако каже, че е негово, ще отиде в затвора. Именно затова е поискал на 20 март да бъде преразпитан, но няма произнасяне по това искане. Няма други доказателства, които да обосноват едно затвърдено, едно солидно обвинение.
Определението на Окръжен съд Пазарджик е неправилно, тъй като е извършена неправилна преценка на кумулативно изискуемите предпоставки за вземане, съответно отказ за изменение на най-тежката мярка за неотклонение. Да, действително на подзащитния ми е повдигнато тежко обвинение, при условията на опасен рецидив, но само тежестта на обвинението не бива да обуславя продължаването на една такава тежка мярка за неотклонение. Окръжният съд е направил неправилен извод, че нямал адрес, на който да бъде намерен. Той е от с. Росен и има постоянен адрес.
Започнал е да живее на квартира в Пазарджик, защото тъкмо е започвал работа. Не са искали да го вземат на работа дълго време, тъй като е със свидетелство за съдимост, на което пише, че е осъждан. Това не означава, че той ще се укрие. В тежест на обвинението е да доказва тези обстоятелства.
Съгласно ТР № 1/2002 г. на ОСНК на ВКС българският НПК не признава задължително задържане под стража. Не могат да се правят изводи, че ще се укрие, защото е живял на квартира. Съдът е приел също така, че има опасност да извърши престъпление на база предходните осъждания. Ако е с мярка за неотклонение „домашен арест“ как ще извърши престъпление, като се ограничава неговото придвижване и напускане на адреса. Не на последно място сме посочили, че финансово е подпомагал семейството си, дядо си, който е с тежко заболяване, за което сме представили доказателства, но съдът е направил извод, че той има майка, която трябва да се грижи за дядото.Тази жена също работи и не може постоянно тя да се грижи, още повече би могъл подзащитният ми, след като не може да го подпомага финансово, а те са живели на един адрес, поне физически да може да го подпомага.
3
Не съм съгласна с обвинението, че следвало да има нови обстоятелства, които евентуално да обосноват изменение на мярката за неотклонение.
Новите обстоятелства се разглеждат в съдебен процес. Такова изискване има съгласно чл. 270 от НПК – нови обстоятелства, за да бъде изменена мярката за неотклонение. В ДП няма такова изискване, за да бъде изменена мярка.
Ето защо моля да приемете, че определението на Окръжен съд Пазарджик е неправилно и да го отмените, като постановите подзащитният ми да е с по-лека мярка за неотклонение. Домашният арест също ще бъде толкова ефективен, колкото и задържането под стража.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият В. Т. Л.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият В. Т. Л.: Искам да кажа, че съм се променил, помагам на нашите.
Момчето на два пъти каза на полицаите, че намереното е негово.
Искам да съм под домашен арест.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Е. П., в качеството й на защитник на В. Т. Л. – обвиняем по ДП № 312 ЗМ-60/2023 г. на ОД на МВР – Пазарджик, против определение № 290 от 12.05.2023 г., постановено по ЧНД № 552/2023 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В жалбата и пред настоящия съд се твърди липса на което и да е от основанията, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК за действие на най-тежката мярка за неотклонение. Излага се становище от обвиняемия и защитника му, че участието на обвиняемия в настоящия процес може да бъде обезпечено и с по-лека по вид мярка за неотклонение – „домашен арест“.
Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение- обосновано и законосъобразно.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните, приема, че:
Частната жалба е допустима- депозирана е от страна, притежаваща правото да обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.