Решение № 256 от 28.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20235001000252 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.

260213/31.01.2023 г. от Н. В. Х.а,представлявана от адв.Й. против решение № 260125 / 23.12.2022 г. ,постановено по т.д. 66 / 2020 г. по описа на ОС – Стара Загора частта , която е отхвърлен предявен от нея против ЗАД „Д.Б. ж. и з. „ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,причинени на наследодателя на жалбоподателката от ПТП ,настъпило на 17.10.2019 г. за разликата над присъдените 50 000 лв. до 100 000 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част и се заявява искане същото да бъде отменено и постановено друго , с което предявеният иск да бъде уважен в размер на 100 000 лв. Претендира присъждане на разноски.

Предмет на въззивно разглеждане е и жалба от ЗАД „Д.Б. ж. и з. „ АД против същото решение ,в частта ,в която предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ,причинени на наследодателя на жалбоподателката Х.а от ПТП ,настъпило на 17.10.2019 г. е уважен над сумата от 30 000 лв. до присъдените 50 000 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част и се заявява искане 1 същото да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до присъдените 50 000 лв.Претендира присъждане на разноски.

Постъпил е отговор Н. В. Х.а по въззивната жалба на ответника ЗАД „Д.Б. ж. и з. „ АД,с който оспорва същата и заявява искане да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира въззивните жалби за допустими ,постъпили в срок,изхождащи от легитимирани страни ,имащи интерес от обжалване и постъпили против подлежащ на въззивно обжалване акт,поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова молба от В. Х. В. против ЗАД „ Д.Б. Ж. и З. „АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, като част от общо дължими 300 000 лева, претърпени от причинено от застраховано при ответник лице по застраховка ГОА ПТП, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

Ищецът е твърдял ,че на 17.10.2019г., около 19:40 часа, в гр. К., на бул.

„23 п. Ш.п." № 80, водачът П.И.Б., ЕГН: **********, управлявайки лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ...., нарушил правилата за движение по пътищата, като поради шофирането си с несъобразена скорост и закъсняла реакция, блъснал пешеходеца В. Х. В.. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство във Военна окръжна прокуратура - Пловдив, под № ДП-65- РП/17.10.2019г.Вследствие на процесното ПТП, ищецът получил следните увреждания: дифузна травма на главния мозък; фрактура на пето, шесто, девето-единадесето ребро вляво; фрактура на левия транзверзален израстък на четвърти поясен прешлен-1.4; фрактура на лява лопатка; левостранна хемипареза; травми на лявата подбедрица и стъпало.

Твърдял е ,че непосредствено след описаното ПТП, бил в изключително тежко състояние, в безсъзнание и с опасност за живота като през първите 10 дни след катастрофата, ищецът бил в състояние на кома, поставен на апаратно дишане, а храненето му се осъществявало чрез сонда.

Болничният му престой продължил от 17.10.2019г. до 06.11.2019г., като пострадалият бил лекуван консервативно.

Поддържал е ,че така посочените травми причинили силни и 2 продължителни болки, постоянна нужда от чужда помощ за обслужване, невъзможност за движение, постоянно разстройство на съзнанието, многобройни неудобства и затруднения в бита, влошаване на качеството на живот като след изписването му от клиниката по неврохирургия, лечението му продължило и продължава в домашни условия и към момента на подаване на исковата молба. Поради тежкото състояние, в което се намирал, ищецът бил обгрижван целодневно от своята дъщеря и от бившата си съпруга, не можел да става от леглото близо три месеца, след това започнал да става, но не можел да се движи, ползвал бастун. По нататък е посочил ,че вследствие катастрофата имал декубитална рана на левия крак, плътта около която била разядена чак до сухожилието ,а болките в крака били непрестанни и силни.

Ищецът се оплаквал от частична загуба на зрението с лявото око. Движенията на ръцете му станали некоординирани, като не бил в състояние изобщо да движи лявата си ръка. Пострадалият не можел да се храни сам, близките му поели изцяло неговото битово обгрижване, като го обличали, къпели, извеждали навън. Получената травма на мозъка се отразила изключително негативно върху поведението на В. В.. Ориентацията му била напълно объркана, говорел несвързано, нямал адекватна представа за случващото се около него, не можел да се ориентира. Заради травмата в главата, В. В. приемал ежедневно медикаменти против гърчове и епилептични припадъци.

Ищецът не бил в състояние да контролира тазовите си резервоари и това налагало да е с поставен памперс през целия ден.

Ищецът е твърдял ,че през месец януари 2020г . постъпил отново в болница с оплаквания от болки в увредената подбедрица и стъпало, които се зачервили и отекли като на 07.01.2020г. претърпял операция на крака, а раните били почистени от некрозирала тъкан и гнойна секреция .

Заявил , че и към момента на подаване на исковата молба, ищецът продължава да е в тежко състояние, лявата му ръка е неподвижна, като лекарите все още не можели да предвидят дали в дългосрочен план има възможност за бавно и постепенно подобряване.

Заявил е ,че не е обезщетяван за причинените му неимуществени и имуществени вреди ,обезщетение за което поскал с молба от 06.12.2019г. до застрахователно дружество, но до момента на подаване на исковата молба такова не е платено.

С определение от 28.05.2020 г. ищецът е заличен като такъв поради настъпилата му смърт и на негово място е конституирана неговата наследница по закон Н. В. Х.а.

Ответното застрахователно дружество оспорва иска по основание и по размер.

Признал е за безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка „Ф.”, с рег. № ...., по силата на Застрахователна полица № ....., валидна към 17.10.2019г.

Оспорил е всички останали фактически твърдения в исковата молба.Поддържал е ,че водачът на лекия автомобил не е нарушил

3 императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба ,както и че същият няма вина за настъпване на ПТП ,а се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е било непредвидимо и технически непредотвратимо за Б.. Оспорил е механизма на ПТП, както и настъпването на неимуществени вреди в сочения размер и интензитет като при условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдяните увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания и предхождащи процесното ПТП заболявания.

Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Оспорил е изключителната вина на водача Б. като е твърдял, че същият не е могъл да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен да стори това. Посочил е ,че във връзка с възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, ,че същото се изразява в движение/внезапно пресичане на пътното платно по начин, които не е бил безопасен, поради което ищецът сам се поставил в опасност живота си ,както и че ищецът е предприел навлизане на платното за движение на място, необозначено с пешеходна пътека, в момент, когато това не е било безопасно, т.е., когато мястото на удара е било дълбоко вътре в опасната зона на движещия се по платното за движение лек автомобил.

Твърдял е също така , че при ищецът са били налице предхождащи процесното ПТП заболявания, които спомогнали за настъпване на твърдените травми, продължителността на възстановителния процес, съответно за настъпилите усложнения.

Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел на първо място ,че е безспорно, че при ПТП на 17.10.2019г., около 19:40 часа, в гр. К., на бул. „23 п. Ш.п." № 80, водачът П.И.Б., управлявайки лек автомобил „Ф.П.” с рег. № ...., блъснал пешеходеца В. Х. В., както и че гражданската отговорност на водача на л.а. „Ф.П.", с рег. № .... е била застрахована към датата на ПТП при ответното застрахователно дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност", полица № ...., валидна от 17.09.2019г. до 16.09.2020г.Приел е за безспорно и това ,че ищецът ,с молба от 06.12.2019 г., в изпълнение на чл. 380 от КЗ поискал от ответното застрахователно дружество да му плати обезщетение по доброволен път, но до момента на подаване на исковата молба такова не е платено.

На следващо място съдът е приел , на база събраните по делото доказателства – СМЕ, САвТЕ , свидетелски показания ,че В. В. е получил следните травми: Екстракраниален хематом/подкожен кръвоизлив/ в дясно темпоропариетално /теменнослепоочно/; Дифузна травма на главния мозък;

Фрактура/счупване/ на лява лопатка./КАТ на торакс в УМБАЛ, при рентгенографии/; Фрактура/счупване/ на 5 и 6 ребро вляво по САЛ;

Фрактура/счупване/ на 9-11 ребро вляво по паравертебралната линия./КАТ на торакс в УМ БАЛ и при рентгенографии/ -Фрактура/счупване/ на левия транзверзален/страничен/ израстък на Б4; /четвъртия кръсцов прешлен/КАТ 4 на коремни органи в УМБАЛ/; оточни/кръвонасядане/ по меки тъкани супраклавикуларно/надключично/ в дясно, които травматичните увреждания са в резултат на процесното ПТП.

Приел е ,че заключението на автотехническата експертиза сочи ,че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП - то, като реагира на разстояние по- голямо от опасната си зона за спиране при движение с така изчислената скорост /56 км/ч./ на движение и спре преди мястото на удара, както и че същият е имал техническата възможност да възприеме пострадалия изцяло върху платното за движение, когато последният е бил извън опасната зона за спиране на автомобила.С оглед на това е намерил, че водачът на л.а. „Ф.П.", с рег. № .... е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено,че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Поради това съдът е приел, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

По отношение претърпените неимуществени вреди и дължимото обезщетение за тяхното репариране съдът на първо място е съобразил получените травматични вреждания от В. , а именно :екстракраниален хематом/подкожен кръвоизлив/ в дясно темпоропариетално

/теменнослепоочно/; Дифузна травма на главния мозък; Фрактура/счупване/ на лява лопатка./КАТ на торакс в УМБАЛ, при рентгенографии/;

Фрактура/счупване/ на 5 и 6 ребро вляво по САЛ; Фрактура/счупване/ на 9-11 ребро вляво по паравертебралната линия./КАТ на торакс в УМ БАЛ и при рентгенографии/ -Фрактура/счупване/ на левия транзверзален/страничен/ израстък на Б4; /четвъртия кръсцов прешлен/КАТ на коремни органи в УМБАЛ/; оточни/кръвонасядане/ по меки тъкани супраклавикуларно/надключично/ в дясно. Посочил е ,че дифузната травма на главния мозък е с периода на възстановяване 10-12 месеца без сигурност за протичането на процеса и множество усложнения, които биха настъпили в този и последващият период, както и че менталните промени на базата на мозъчната контузия и кръвоизливи след възстановяването са преминали в травматична енцефалопатия и характеропатия ,който вид травма води до органично разстройство на личността за по продължителен период от време.