Акт от 13.11.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И E

№456 13.11.2020 год. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

МИХАИЛ РУСЕВ при секретар

Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №525 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на ДЗЗД“Рандеву“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ***представлявано от управителя Н.П.Г., подадена чрез пълномощника му адв. И.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №ФК-413-0408234/28.07.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че не посочването на фактически и правни основания за издаването на акта, представлява не посочване на мотиви, каквото е изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Излага съображения, че налагането на ПАМ следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се вземат в предвид конкретните факти и същата следва да бъде съразмерна съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК.

Твърди че, наложената мярка от 14 дена не съответства на тежестта на нарушението, като изложените мотиви за местоположението и големината на обекта, не могат да обосноват продължителността на мярката от 14 дена.

Става въпрос за инцидентно нарушение, представляващо изолиран случай, като липсват данни за системност на нарушението. Не голямата стойност на покупката от 36.00 лева и неголямата фактическа наличност, говорят за несъразмерност на наложената мярка с тежестта на нарушението. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т.Т.в представеното писмено становище към съпроводителното писмо оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са съображения, че нарушението е безспорно установено и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. В съдебно заседание тези съображения се подкрепят от гл. юрисконсулт Т. Т.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а по отношение на претендираните разноски от страна на жалбоподателят, счита, че същите следва да се присъдят в предвиденият от закона минимален размер. Моли да се вземат в предвид подробно изложените мотиви в писменото становище постъпило по делото.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор и според отразеното в заповедта:

Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0408234 от 22.07.2020 год. съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, в присъствието на Н.П.Г. – представляващ ДЗЗД“Рандеву“ - гр. Стара Загора, на 22.07.2020 год., в 14:18 часа, е извършена проверка на търговски обект – ресторант „Рандеву“, находящ се в гр.

***, стопанисван от ДЗЗД“Рандеву“. В хода на проверката, е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки или услуги от търговският обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата. За извършена на 22.07.2020 год. в 14.09 часа контролна покупка на 3 бр. таратор, 1 брой пилешка супа, 1 брой шкембе чорба, 2 брой пилешко бутче, 5 брой питки, 2 брой чийз кейк на обща стойност 36.00 лв. платени в брой на лицето Т.П.Т. – сервитьор от Д.М.П. – проверяващ преди легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел Датекс DP250 с ИН на ФУ DT 756174 и ИН на ФП 02756174, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. Нарушението води до не отразяване на приходи.

Извършеното нарушение се доказва и от установената разлика между разчетената касова наличност и установената фактическа такава в размер на 68.10 лв.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-413-0408234 от 28.07.2020 год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на ДЗЗД“Рандеву“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант „Рандеву“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ДЗЗД“Рандеву“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА №0408234/22.07.2020 год. Въз основа на констатациите е направен извод, че ДЗЗД“Рандеву“ не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на ДЗЗД“Рандеву“ е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант „Рандеву“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ДЗЗД“Рандеву“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при подробно изложени в ЗНПАМ №ФК-413-0408234 от 28.07.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на срока на мярката.

Заповедта е връчена на представител на ДЗЗД“Рандеву“ на 10.08.2020 год., видно от приложената на лист 10 от делото разписка за връчване, а жалбата срещу нея е подадена на 12.08.2020 год. в деловодството на ТД на НАП Пловдив.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 298, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №ЗЦУ–ОПР-16 от 17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.12 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Противно на изложеното в жалбата, съдът намира, че оспорената заповед е постановена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството, същият е бил запознат с установеното при проверката, но не е дал обяснение относно извършеното нарушение.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/2006 год. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.